Няма основания да се спекулира с фискалния резерв, обяви премиерът

Няма основания да се спекулира с фискалния резерв, обяви премиерът

© Юлия Лазарова



Няма никакво основание да се спекулира със състоянието на фискалния резерв, обяви на първата си пресконференция премиерът Марин Райков. Той посочи, че към 18 март той е 4 млрд. лева и превишава значително депозита на Сребърния фонд от 2 млрд. лева. Райков допълни, че до 20 април се очаква в държавната хазна да влязат над 1.2 млрд. лева от ЕС - 400 млн. лева плащания по оперативните програми и 800 млн. лева, които в края на мандата на предишното правителство бяха изплатени под формата на субсидии за земеделските производители.


Ние сме поели ангажимент да спазваме бюджета за 2013 година, а той предвижда фискалният резерв да бъде 4.5 млрд. лева в края на годината, припомни Райков.


Няма индикатори, че държавният бюджет не може да бъде изпълнен, обяви министърът на финансите Калин Христов.




Той отказа да съобщи данни за изпълнението на приходите към края на февруари с аргумента, че по традиция тези данни се оповестяват, след като са минали 30 дни от края на съответния период, и той смята да запази тази практика. По думите му в противен случай обявяването предсрочно би засегнало интереса на инвеститорите с експозиция към българския дълг.


Траекторията на приходите показва, че бюджетът, както е приет, може да бъде изпълнен, подчерта Христов. Той припомни, че има еднократни фактори, които изместват във времето приходите, както е било посочено и в съобщение на финансовото министерство в края на февруари. "Когато имаме данните, веднага съм готов да ги коментирам", посочи Христов.


Премиерът допълни, че по традиция приходите по това време на годината са по-слаби, но той се надява това да се промени с началото на активното плащане на данъците.


Цената на българските облигации расте, а на рисковите застраховки пада, това означава, че успяваме да внушим на пазарите, че действително няма никакъв шанс това правителство да пристъпи към авантюристични и популистки стъпки под натиск и да се компрометират финансовата стабилност и шансовете за растеж по-нататък, обобщи ситуацията премиерът.


Няма да взимаме нито 1, нито 100 млрд. лв. заем. Това са импровизации в публичното пространство, които нямат дори и косвено основание, коментира още в отговор на въпрос Райков. Не е във философията на това правителство да взима заеми за покриване на социални нужни, а и това е невъзможно, защото нямаме законово право, напомни той.


В отговор на въпрос премиерът посочи, че в края на февруари просрочените задължения на държавата към бизнеса са 108 млн. лв., а на общините - 173 млн. лв. Спрямо края на м.г. се отчита задържане в равнището на тези просрочия, а спрямо година по-рано те намаляват с 60 млн. лв., обясни премиерът. Той посочи, че това е един от въпросите, по които се създава неоснователно напрежение, а правителството ще направи всичко възможно, за да се разплати с бизнеса.


Това, което става в Кипър, създава ново напрежение в рамките на еврозоната и това се вижда в цените на дълга на Италия и Испания, но не и на този на България, коментира финансовият министър по повод банковата криза в Кипър. Той допълни, че българската икономика няма директна експозиция към кипърската и ефектът може да бъде косвен – през ситуацията в еврозоната. Ако финансовият проблем на Кипър доведе до по-нисък растеж в еврозоната, това може да се отрази на България.


Няколко десетки хиляди българи работят в Кипър, не ни е безразлично как те ще бъдат засегнати от това изпитание и по тази причина следим особено внимателно ситуацията там, коментира Марин Райков.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK