Работодателите официално напуснаха тристранния съвет (допълнена и видео)

Работодателите официално напуснаха тристранния съвет (допълнена и видео)

© Анелия Николова



Както обявиха още в понеделник вечерта, представителите на четирите национално представени работодателски организации напуснаха заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество.


Работодателските организации са несъгласни и се обявяват против промените в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор, който ги задължава да обявят имущественото си състояние.


В началото на заседанието на съвета председателят на БТПП Цветан Симеонов представи позицията на колегите си от БТПП, БСК, КРИБ и АИКБ пред председателя на съвета и вицепремиер Деяна Костадинова и останалите социални партньори.




Повторени бяха опасенията си, че законът ще изглежда като готов списък за злоупотреби и че е напълно противоконституционен, а вече има механизми, по които НАП да проверява имуществото. Симеонов уточни обаче, че работодателите са съгласни с предложените в работната група мерки за подпомагане на уязвимите групи, което означава, че днес те ще могат да бъдат приети и в отсъствието на бизнеса.


"Търсехме най-доброто решение. Разбира се, излизането от тристранния съвет не е единствената възможност, но това е най-прекият и най-лесен начин да покажем на обществото нашето несъгласие с тези промени в закона, които бяха направени. Очакваме или чрез Конституционния съд, или в състава на следващото Народно събрание да се приведе законодателството в съответствие с ЕС", коментира той.


Евгений Иванов, изп. директор на КРИБ, посочи, че работодателите не са изчерпали възможностите си за реакция срещу приетия в последния ден от работата на 41-то народно събрание закон. "Ще търсим решение от КС чрез омбудсмана. Много е вероятно да упражним правото си и да сезираме международната организация по труда и по специално комитета по въпросите за свободно сдружаване във връзка с изпълнение на конвенция №98", обяви той.


Васил Велев, председател на АИКБ, заяви, че напускането на съвета не е характерно за работодателите. "До това обикновено прибягват синдикалните организации. Само веднъж, когато имаше риск от национализация на пенсионните фондове, работодателите си позволиха тази мярка. Четирите работни организации представляват над 90% от формирането на БВП у нас. Над 90% от реално заетите на трудов договор", обяви той.


"Българския бизнес пълни кацата с мед, други я разпределят и бъркат в нея. В случая няма да работим по чуждия сценарий, няма да излагаме на риск нашите членове, защото всеки може да бъде избран в управителния съвет на представителните организации. Ние приключихме участието си в НСТС до промяна на ситуацията, но оставаме отговорни към членовете си", обясни Велев.


Законът е класически опит за отвличане на вниманието от проблемите в политиката, в държавата, допълни Цветан Симеонов. Бяхме принудени да реагираме, защото в предизборния период е време всички хора в България да се концентрират коя партия какво е изпълнила, ако до сега е била на власт, както и върху програмите на тия партии, посочи той.


Представителите и на двата синдиката - Константин Тренчев и Пламен Димитров бяха единодушни, че законът е противоконституционен, поръчков, "оказва натиск и ограничава свободата на синдикалните и работодателските организации". Въпреки това нямат намерение да го нарушават и ще подадат декларациите си в посочения срок - до 9 април. Плановете на синдикатите са същите като на работодателите - да сезират Конституционния съд чрез омбудсмана.


По-рано през деня Димитров се е срещнал с министър председателя и настоял той да окаже допълнителен натиск за максимално бързо решение на съда. "Надяваме се всички то да бъде позитивно. Междувременно ние ще обявим своите доходи и няма да създаваме параноята или очакването на някой да си кажат виж ги тези мръсници как ги е страх да си покажат паричките, а хората вървят бедни и гладни по улиците. Няма да стане, господин Янев", каза Пламен Димитров. 


Тренчев потвърди думите на другия синдикален лидер, като добави, че срокът за подаване на декларациите по новия закон е много кратък, а по пътя на логиката би трябвало да е успореден с данъчните декларации до 30 април. "Не знам защо е това бързане. Обяснението ми за този закон е, че особено синдикатите изразяваха свои позиции, които не се харесваха на някои хора, поради което се реши под някаква форма да им се създадат проблеми", каза шефът на КТ "Подкрепа". Той заяви, че и без закон би обявил информацията публично, тъй като "от години систематично се сатанизират лидерите на синдикатите като се помпа постоянно в обществото, че те крият и получават субсидии постоянно, което е абсолютно невярно".  


Въпреки че са съгласни с работодателите и не одобряват новия закон, те не подкрепиха напускането им от тристранката. Според Димитров доказателството за това е самата реакция на синдикатите, които ще оспорват закона, но ще го изпълняват докато го има, и в същото време ще продължат социалния диалог.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK