Данъчната свобода от правителството настъпва на 1 май

© Юлия Лазарова

Институтът за пазарна икономика изчислява всяка година до коя дата българите работят, за да си платят данъците. Съответният ден е прието по света да се нарича Tax Freedom Day, а у нас Ден на свободата от правителството. Публикуваме анализа за 2013 година. Заглавието е на редакцията.

Точно до 1-ви май ще работят българите, за да си платят данъците през 2013 г. Образно казано това е денят, в който гражданите ще спрат да работят за правителството и ще започнат да работят за себе си. Датата е фигуративна, като показва кога държавната хазна ще се попълни, ако всичко изработено бъде моментално изземвано – ние я наричаме ден на свобода от правителството, а по-света е известна като Tax Freedom Day.

През настоящата година денят на свобода от правителството носи известна ирония, тъй като спираме да работим за правителството точно в т. нар. Ден на труда – традиционно неработен ден. В България денят на свобода от правителството традиционно се пада някъде през месец май като по-ранното му настъпване през последните 4-5 години се дължи както на притиснатите от кризата и слабото възстановяване приходи и появата на бюджетен дефицит, така и на засилената роля на европейските средства, които ние изключваме от сметката, тъй като не излизат директно от джоба на българския данъкоплатец.

Ако продължим със символичната сметка, то от 1-ви до 5-ти май са дните, когато данъкоплатците ще бъдат "освободени" от работа за държавата, тъй като тя ще финансира част от харчовете си със заеми – това е предвиденият дефицит в Бюджет 2013. Тези 5 дена рано или късно ще бъдат отработени в полза на държавата и ние ги наричаме "дни за отработване".

Методология

Методологията за пресмятането на тази символична дата е сравнително проста – сравняват се консолидираните приходи (без помощите) в държавния бюджет с БВП на страната. За целта се използват само официални данни или прогнози на правителството. Взимат се приходите, а не разходите, тъй като именно те показват какво се изземва от гражданите и бизнеса през текущата годината. Помощите не се включват, тъй като те не идват директно от джобовете на българските данъкоплатци – основно това са европейски средства.

През 2013 г. българите ще изработят средно по 223 млн. лв. за един календарен ден, измерено чрез очаквания БВП (заложен в Бюджет 2013). Следователно през текущата година са необходими 120 дни, за да се изработят предвидените близо 27 млрд. лв. национални приходи в бюджета. Дните за отработване се появяват заради заложения дефицит от 1.1 млрд. лв.

Използването на официалните прогнози на правителството е най-коректният начин да се направи тази сметка, но това не означава, че реалността ще бъде точно такава. Например, при пресмятането на датата за 2010 г. също бяха използвани официалните прогнози, но те се разминаха сериозно с реалностите – сривът на приходите и появата на дефицит премести деня доста по-рано от първоначално очакваното.

Изпълнението на Бюджет 2012 също донесе промени, като дефицитът и съответно дните за отработване бяха доста по-малко.  Какво означава това за българина? Нормално, сметките по-горе представляват средни стойности, които носят малко информация за всеки отделен човек. Данъчната тежест в България е различна за отделните хора, като голямата тежест пада върху раменете на работещите българи, които изрядно плащат своите данъци – те плащат подоходни данъци, внасят осигуровки и потребяват повече, тоест пълнят хазната с ДДС и акцизи.

За тези българи, които могат да бъдат определени като "средна класа", денят на свобода от правителството може да дойде дори през лятото. Те ще понесат тежестта и на т. нар. данък върху лихвите, тъй като огромната част от депозитите принадлежат именно на средната класа. От друга страна за българите, които не работят или просто работят "на сиво", денят на свобода от правителството идва много по-рано.

Има ли повод да празнуваме?

Фокусът върху приходите в хазната носи донякъде лъжливо чувство за повече свобода през последните години. Покрай кризата сериозно пострадаха приходите от ДДС и акцизи, както и от корпоративни данъци, което допълнително измести датата по-рано. Единствено приходите от данъците върху труда (подоходен и осигуровки) се задържаха сравнително стабилни.

Така или иначе, ако се абстрахираме от приходите и се вгледаме в данъчните ставки, картината е друга – запазване на основни данъци като ДДС, корпоративен и подоходен, запазване на осигурителното бреме, но покачване на осигурителни прагове, покачване на акцизи и имуществени данъци, въвеждане на нови данъци (туристически, върху застрахователните премии, върху лихвите), както и сериозно квази-данъчно бреме.

Всичко това иде да покаже, че добросъвестните данъкоплатци губят от свободата си, често за сметка на другите, които се разсейват и не плащат. И все пак, всеки български гражданин пълни хазната по един или друг начин. Най-много дни през 2013 г. ще отделим, за да попълним приходите от ДДС – 35 дни. За приходите от акцизи ще са ни нужни 19 дни. За осигуровките ще ни трябват 27 дни – 19 дни за социално осигуряване и 8 дни за здравно. Приходите от подоходните данъци ще попълним за 11 дни, а тези от корпоративни данъци – за 7 дни. Други 7 дни ще работим, само за да си платим държавните и общински такси. Имуществени данъци ще ни костват 3 дена.

Ден на свобода, дни за отработване и преработени дни

© ИПИ

Графиката по-горе показва деня на свобода от правителството през годините (в синьо), както и т. нар. дни за отработване или преработени дни. Тези дни на практика показват наличието на излишък или дефицит в бюджета. Ако има излишък, то данъкоплатците са се преработили за държавата, т.е. плащали са данъци, приходите от които не са били моментално похарчени от правителството – тези дни са представени с червена линия в отрицателните стойности.

Ако има дефицит, то данъкоплатците рано или късно ще отработят похарченото на вересия – това са положителните стойности на червената линия. Наложени една върху друга, линиите показват, че картината през последните години не се е променила чувствително, тоест не получаваме повече свобода от правителството въпреки изместването на деня по-рано.