Премиерът: КТБ няма да фалира

Марин Райков

© Георги Кожухаров

Марин Райков



Няма да фалира" - така служебният премиер Марин Райков отговори на репортерски въпрос по повод приетите вчера от кабинета правила за прозрачност и по-добро управление на парите на държавните фирми и как те ще се отразят на банката, в която са концентрирани най-много средства. Публикуваните също вчера официални данни потвърдиха, че най-много от тези пари са съсредоточени в Корпоративна търговска банка (КТБ).


"Мнозина от вас са изразявали опасения, че няма да стигнем докрай. Стигнахме", каза Марин Райков. Министърът на финансите Калин Христов припомни основните принципи в Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала (както е официалното име на документа), който ще вляне в сила в тридневен срок след публикуването му в Държавен вестник. Сред тях са тримесечният отчет, както и възможността за плавно намаляване на парите до 25% от депозитите само в една банка. Това се отнася за нетните експозиции, за които в проценти, а не в суми бяха и публикуваните вчера от всяко министерство в интернет данни (още по темата тук).


Христов каза, че много организации са искали промените, но само три са дали предложения за промени на публични консултации при написването на мерките - Асоциацията на търговските банки, Фондация "Банки, инвестиции и пари" и Асоциация на индустриалния капитал.




На въпрос каква е точната сума на всички държавни предприятия, която е на депозит в КТБ, Райков и Христов не отговориха. PR-ът на кабинета Ивет Добромирова каза, че процентът на концентрация е написан във всяка справка в интернет и остава само да бъдат изчислени. "Нали не очаквате министърът на финансите да свърши вашата работа", каза Добромирова на задалия въпроса тв водешщ Сашо Диков, с когото на няколко пъти влизаха в словесни конфронтации през последните месеци.


Премиерът Райков каза, че е нужна "една елка", с която да бъдат изчислени сумите.


На практика обаче това не е толкова лесно, защото липсват достатъчно публични данни, по които да се установи какво точно стои зад нетните експозиции във всяка банка. Според новите правила под "нетна експозиция" се разбира разликата между това какви средства е депозирала фирмата в една банка и сумата на всички непогасени заеми и банкови гаранции, които финансовата институция е отпуснала в полза на тази компания. Ако едно дружество напр. има остатъчен заем към една банка от 3 млн. лв. и депозит за 4 млн. лв., то нетната му експозиция е 1 млн. лв. Поради липса именно на данни за кредитите на държавните дружества, изчисляването на сумите на депозитите им в отделните банки е трудно. В публичните им отчети има данни за задълженията на държавните дружества, но в много малко от тях е посочено към кой кредитори са те. Затова и взимането на процентите, които публикуваха министерствата и директното им налагане към депозитите от отчетите няма да е коректно.


При представянето на проекта за правилата, кабинетът посочи като причина, заради която не може да назове конкретни суми - банковата тайна. Същият аргумент беше използван тогава и за назоваването на името на банката, в която са концентрирани най-много депозити на държавните фирми.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK