Италиански маркови вина отлежават в морски и езерни дълбини

Италиански маркови вина отлежават в морски и езерни дълбини

© Надежда Чипева, Капитал



Водата, смятана за разредител убиец на доброто вино, бе превърната от двама италиански производители в естествена среда за отлежаване на благородната напитка с хилядолетна история.
Пръв експериментира с идеята Пиеро Лугано, който е собственик на малката, но елитна винарска изба "Бисон" в Киавари, близо до Генуа, в област Лигурия, пише БТА.


"Оглеждайки се наоколо, се сетих за потъналите галеони - старите платноходни кораби, датиращи още от XIV век, в които често пъти са открити храни и вина с отлично запазени вкусови качества. Съчетах моите две страсти - виното и морето - и реших, че именно морското дъно може да се окаже идеална среда на дълбочина 60 метра, постоянна температура от плюс 15 градуса, полумрак, налягане и още редица фактори за отлежаване на шампанизирано вино с изключителни качества", споделя винопроизводителят.


През 2009 година той пуска първите контейнери с 6500 бутилки в залива Портофино. Марката се нарича с подобаващото име Abissi-Riserva Marina di Portofino (Дълбини, морска резерва от Портофино). Шампанизираното вино отлежава една година при нормалните за винарска изба условия и 18 месеца на дъното на морето. Продава се на необявена цена само по поръчка, като сега производителят приема заявки за реколтата 2012 година.




Идеята допада и на Алесандро Белингери, също собственик на винарска изба в Италия, който обаче признава, че я взаимствал не само от колегата си в Киавари, но и от съседна Хърватия. "Бях чел, че в края на 90-те години на миналия век хърватите са правили първите експерименти. После разбрах, че винарската изба "Бисон" в Лигурия е пробвала да шампанизира вино под вода в Портофино. Попитах се: Защо да не го направя и аз?", разказва 35-годишният производител на 15 000 бутилки годишно.


Проблемът е, че неговата изба е в малката община Артоне, в подножието на Алпите в областта Ломбардия, и е твърде отдалечена от моретата, които обграждат Италия. Това не го обезкуражава и той се насочва към близкото планинско езеро Изео. Нещата обаче се оказват сложни. Необходими са над 20 разрешителни от местни управи и асоциации.


В дълбините на езерото може да се спуска само специалният робот на Гражданска защита, а контейнерите с бутилките трябва да отговарят на определени изисквания. След двегодишни бюрократични борби Белингери пуска в езерото първите 1500 бутилки през юли 2011 година. Виното се нарича "Наутилус" и е шампанизирано по италианския метод, който за разлика от френския не допуска добавяне на захар. Престоява една година под вода на дълбочина 40 метра при температура плюс 4 градуса и постоянно налягане 4 бара. Преди да бъде пуснато в езерото, както и след изваждането му прекарва два периода по 6 месеца в избата.


Френски производител превърна технологията в грандиозен научен експеримент, който ще трае 50 години. Повод за това е откриването през 2010 година на потънал кораб в акваторията на Оландския архипелаг - група от 60 обитаеми и 6 хиляди необитаеми острови в Балтийско море между Швеция и Финландия. Корабът е претърпял крушение през 1880 година.


Сред останките са намерени 168 бутилки с надпис VCP, който е емблема на прочутата френска фирма за производство на шампанско "Вьов Клико Понсарден" (Veuve Clicquot Ponsardin), основана през 1772 година. Тя е била главен доставчик на руския императорски двор, известен с обилната си консумация на френско шампанско.


Фирмата е получила 10 от намерените в морето бутилки и е започнала серия от анализи. Две години по-късно една бутилка е отворена за дегустация със зашеметяващи резултати. Следите от характерния перлаж (въздушните балончета във верижна форма) са едва забележими, но виното е съвършено запазено. Очевидно за това е допринесла фирмената производствена традиция,  качеството на бутилките, на тапите и на печатите. Каква обаче е ролята на специфичните за морското дъно условия, които включват липса на светлина, постоянна температура и неподвижност? Ще могат ли тези условия да се използват в бъдеще за индустриално отлежаване на шампанско?


В търсене на отговор на тези въпроси френските специалисти са разработили специален контейнер, в който са поставени вина с прочутите жълти етикети на "Вьов Клико Посарден". Преди два месеца контейнерът е пуснат на 40 метра дълбочина в близост до останките от потъналия кораб. Започва период на дълго и скъпоструващо постоянно наблюдение, което ще продължи половин век.

Ключови думи към статията:

Коментари (10)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на biss Mark
    biss Mark
    Рейтинг: 1481 Неутрално

    Нямам тренирано небце за да усетя разлика в качество над цена от 30 лв. за бутилка. Но на долу усещам разликата.

    Crede quod habes, et habes. Sed etiam melior, puto.
  2. 2 Профил на EU defender
    EU defender
    Рейтинг: 2287 Неутрално

    Браво! Харесват ми такива новатори!

    The best way to predict the future is to invent it.
  3. 3 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 3477 Любопитно

    Всичко това за кой ли път потвърждава старото житейско правило за частната собственост и инциатива, нещо, което беше отнето от българина и сега полага неистови усилия да си го възвърне. Запазване на напитки и храни под земята и водата е известно на хората от най-стари времена. Днес гледах по ТВ подобна история за наследени традиции от испански монаси. Така се появяват дълбоките изби-дядо му викаше лам- където виното узрява и става стока екстра марка. Историята с шампанското "Вдовица Клико" също е много интересна , а самото вино са произвежда и до сега.

  4. 4 Профил на maminsin
    maminsin
    Рейтинг: 418 Неутрално

    Марковите вина отлежават най-добре в избата ми. А оттам - в корема с добро мезе.

  5. 5 Профил на stedim
    stedim
    Рейтинг: 2427 Неутрално

    Това са вина за много сериозни познавачи и ценители. Аз това и да го отпия, със сигурност няма да мога да усетя разликата между него и други качествени вина. За съжаление това, което пием е на светлинни години от истинските неща.

  6. 6 Профил на 442
    442
    Рейтинг: 1533 Неутрално

    НаЩе го правят от години. Слагат вино в амфори и ги клагат на морското дъно вързани де на уж тихо и спокойно заливче. След петата година амфорите така обрастват, че само специалист може да ги разпознае, да не Ви казвам какви пари плащаха чужденци, за уж откритите от водолази амфори. Само че по някога става всичкото зян.

  7. 7 Профил на Депутат 241
    Депутат 241
    Рейтинг: 3857 Неутрално

    През 2009 година той пуска първите контейнери с 6500 бутилки в залива Портофино.
    Само координатите искам. Акваланг ще си намеря...

    “Комунизмът е философия на провала, вяра в невежеството, евангелие на завистта.” сър Уинстън Чърчил
  8. 8 Профил на Pow
    Pow
    Рейтинг: 852 Неутрално

    Не че нещо, но почти всички водолази го правят от десетки години... В смисъл дори и Капитан Немо на Жул Верн го споменава... В северното черноморие има няколко пещерички, които крият съндъци привързани с проволки към клин не, че нещо. И както всичко друго, важното е "опаковката" - обрасва със мидички и има наистина готина форма, за около година може да изглежда доста "vintage"...

    Give a man a mask and he’ll tell you the truth
  9. 9 Профил на nikoi
    nikoi
    Рейтинг: 406 Неутрално

    интересно, но чудно защо го правят, ако нещата се свеждат до налягане, тъмнина и неподвижност - тези неща много лесно може да се симулират и на повъхността - само една камера трябва.....

  10. 10 Профил на Коки
    Коки
    Рейтинг: 578 Неутрално

    Просто и логично, като всяко гениално нещо... макар, че вероятно ползите от такова отлежаване са по-скоро рекламни, отколкото реални...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK