Отнетият лиценз на КТБ няма да навреди на банките и икономиката, смята Стив Ханке

Стив Ханке

© Красимир Юскеселиев

Стив Ханке



Затварянето на КТБ и отнемането на лиценза ѝ няма да повлияят по никакъв начин на икономиката и на банковата система, след като хората с гарантирани вложения получат парите си. Причината е, че КТБ никога не е оперирала като нормална банка и няма важни икономически връзки. Всъщност КТБ никога не е била банка, а огромна машина за обезценяване на активи и влошаване на икономиката.


Това коментира пред БНР икономистът Стив Ханк, известен като "бащата на валутния борд" у нас.


Според него сега трябва да се установят хората, които са теглили заеми от КТБ и не са ги върнали и да бъдат преследвани от закона.




По думите на Ханке вината на БНБ е морална и административна. "Със сигурност е трябвало да четат по-внимателно документите и да знаят, че Корпоративна търговска банка всъщност не е банка", посочва той.


Икономистът смята, че трябва да се публикуват повече данни за банковата система, а не както е в момента - малко и със закъснение. "В момента от информацията, която БНБ оповестява, аз не мога да направя анализ за състоянието на банките в България, а всъщност трябва да имам тази възможност", обяснява той. Сравнява подавана информация с кошница ябълки, от която може да се заключи, че средното състояние на ябълките е много добро. "Проблемът е, че не може да се види, ако има гнила ябълка, а такава беше КТБ".


Ханке смята, че ще бъде голяма грешка България да се опита сега да влезе в еврозоната и Европейския банков надзор. Така според него фактически се прави признание, че БНБ е некомпетентна да се справи сама, а има нужда от помощ от Брюксел.


"В исторически план вече сме виждали, че Брюксел не решава проблемите в България", допълва икономистът. Според него такава стъпка би докарала България до ситуацията на Гърция и Кипър.


Най-добрият начин да се допълни липсващата сума във Фонда за гарантиране на влоговете в банките е да се вземат пари от фискалния резерв, които после да бъдат възстановени, смята Ханке. "В крайна сметка нали затова е фискалният резерв, да го използваме за черни дни и критични ситуации". 


Системата на валутния борд предполага бюджетът да е балансиран или близо до нулата, но при непредвидени и шокови ситуации може да се позволи дефицит, анализира Ханке по повод предложената от правителството актуализация на бюджета, при която бюджетният дефицит ще достигне 3.7 на сто. Икономистът посочва, че тест за този кабинет как се справя ще бъде дали бързо ще успее да намали този дефицит.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK