© Associated Press
Колебанията на курсовете на основните валути от средата на януари до началото на март са най-значителните през последните 20 години, освен през кризисните 1997 г. и 2008 г., сочат резултатите от ново изследване на Bank of America Merill Lynch (BofA).
Специалистът по валутните пазари от BofA Дейвид Ву е на мнение, че волатилноста на курсовете на основните валути е била толкова висока единствено по време на азиатската финансова криза през 1997-1998 г. и в разгара на световната финансова криза през 2008 г. В анализа си той посочва, че в момента се наблюдава аналогично поведение на световните валути, но то е следствие не от криза, а от "валута война".
Под "валутна война" Ву има предвид опитите на държавните да снижават цените на националните си валути, за да подпомагат икономиките и износа си. "Разбира се, уважаващите себе си ръководители на централни банки ни уверяват, че поевтиняващите валути са, преди всички, резултат от свободната монетарна политика, а не цел сама по себе си. Фактите обаче сочат обратното", казва той.
Според анализатора от BofA страните, които ще понесат най-много поражения от "валутната война" ще са САЩ и Китай. САЩ е сред страните, които не обезценяват целево валутата си, и по тази причина доларът е сред най-силните валути през последния месец, но опасността за икономиката на страната идва от обстоятелството, че американските фирми получават 40% от печалбите си в чужбина. Обезценяването на валутите в много държави обаче прави продуктите им по-непривлекателни за потребителите, а печалбите им – по-малки.
Китайския юан също поскъпна в сравнение с други основни валути в последно време. Предвид снижаването на вътрешното търсене управлението в Пекин вече обмисля да прибегне до обезценяване на валутата с цел стимулиране на износа. Според Ву Китай няма да прибегне до такава стъпка тази година, тъй като това може да доведе до отлив на капитали от страната и да постави вносителите и фирмите и частните лица с кредити във валута в неизгодно положение.
В края на януари и Европейската централна банка (ЕЦБ) се намеси във "валутната война" като обяви програма на количествени улеснения, в рамките на който ще бъдат напечатани около 1 трилион евро. Марио Драги посочи, че действията на банката по никакъв начин не са свързани с валутния курс, но въпреки това след обявяването на програмата курсът на еврото към долара достигна до най-ниското си ниво от 2003 г. насам.
Тази седмица централната банка на Украйна също се отказа да поддържа курса на гривната, което беше последвано от снижаване на курса й с 50% в рамките на един ден, до 25.5 гривни за долар.
В средата на януари за "валутните войни" се говори и на Световния икономически форум в Давос, като повод за това даде поведението на Националната банка на Швейцария. Тя отмени тавана на курса на франка спрямо еврото, след което швейцарската валута поскъпна с близо 30%.
Според Ву снижаването на курса е "проста и безболезнена мярка" за повишаване на конкурентоспособността, докато структурните реформи за тежки и носят политически рискове. "В свят, където източниците за по-нататъшен ръст са почти изчерпани, "валутните войни" ще са все по-често явление", посочва той.
Анализаторът обаче предупреждава, че те няма до доведат до икономически ръст, защото представляват zero sum game ("игра с нулев резултат", в икономическата теория – ситуация, в която печалбата на една страна е за сметка на загубата на друга – бел.ред.). По тази причина ако всички държави решат да намалят курса на валутите си за да се защитят от негативните ефекти, никой няма да спечели в дългосрочен план.
Голямата волатилност обаче ще окаже негативен ефект върху световна търговия, тъй като фирмите ще се ориентират към високорискови сделки навън или напълно ще се откажат от международната си дейност в полза на вътрешните пазари. Позитивните ефекти, наблюдавани в една държава ще бъдат компенсирани от негативни ефекти в друга.
