Спасението на банките ще струва на Русия повече от 40 млрд. долара

Спасението на банките ще струва на Русия повече от 40 млрд. долара

© Reuters



При сегашното ниво на основен лихвен процент в Русия поне 250 банки в страната ще трябва да потърсят помощ от държавата, за да оцелеят. Дори да бъде понижен лихвеният процент от Банката на Русия, това вече няма да им помогне, твърди доклад на московския Център за макроикономически анализ и краткосрочно прогнозиране (ЦМАКП).


"Проблем с устойчивостта на финансовия сектор ще има в какъвто и да е сценарий – при повишаване, запазване или намаляване на лихвата", обяснява Олег Солнцев от ЦМАКП, според когото ефектът от шоковата промяна на лихвения процент през декември ще се усеща през цялата 2015 г. 


Колегите му са изчислили нуждата от държавна подкрепа на 1.3 трилиона рубли (19 млрд. евро по курса от 10 февруари) през 2015 г. за сектор с близо 1500 банки. За 2016 г. засега пари няма, но ситуацията може да се промени благодарение на облекчените правила за отчитане на необслужвани кредити в активите на банките. Те пак ще си останат "лоши кредити", но няма да тежат на баланса на финансовите институции.




Според Солнцев и колегата му Михаил Мамонов дори през декември лихвата да слезе до 9.5%, повече от една трета от банките все още ще се нуждаят от докапитализиране. Една от причините е, че намалява и отпускането на кредити и това придава в баланса на банките по-голяма тежест на лошите заеми. Затова банките призовават Банката на Русия да понижи лихвения процент с надежда това да съживи търсенето на кредити от фирми и граждани.


Спасението на банките ще струва на Русия повече от 40 млрд. долара

© Reuters


Кой ще оцелее


На Русия най-вероятно ще й се наложи да похарчи повече от 40 милиарда долара, за да предотврати банкова криза през 2015 г., пише и Reuters. Очакваната рецесия в страната изправя банките пред допълнителни проблеми освен санкциите на Запада и резкия спад на курса на рублата.


Банките вече страдат от снижаване на качеството на заемите, значителни разходи по управление на риска и финансирането, като според експерти и анализатори тези проблеми ще се задълбочат.


"Очакваме свиване на броя на малките, средните и големите банки", заявява ръководителят на ВТБ 24 Михаил Задорнов. "Ще бъде трудно за всички банки. Най-слабите ще напуснат пазара."


Централната банка вече отпусна регулацията върху банките, а правителството обеща повече от 19 милиарда долара помощи тази година, след като през 2014 г. вече ги подпомогна с 5.1 милиарда долара.


Антикризисните мерки, обявени през януари, ще упражнят допълнителен натиск върху бюджета и резервите на Русия. Очаква се през тази година дефицитът на страната да достигне 3% от БВП, като основен фактор за това е ниската цена на петрола, която свива доходите от износ.


"Банките ще се нуждаят от много повече от 1 трилион рубли, за да се задържат над водата", коментира и Ярослав Совгира, представител на Moody's за Русия. "Един трилион ще увеличи капитала им с около 200 базисни пункта. От друга страна, заради загубите по кредитите ще има загуба от около 500 базисни пункта."


Спасението на банките ще струва на Русия повече от 40 млрд. долара

© Reuters


Помощ срещу инвестиране в инфраструктура


Помощта от правителството носи със себе си и условия – банките ще трябва да увеличат инвестициите в ключови сектори на икономиката с около 12%, което допълнително ще намали капитала им.


Контролираните от държавата ВТБ, Газпромбанк и Россельхозбанк са сред банките, които ще получат както помощ от правителството, така и от Фонда за национално благоденствие. Сбербанк успя да привлече и 1 милиард долара заем от централната банка.


Общият обем на капитализирането от Фонда за национално благоденствие ще достигне 3.6 милиарда долара според антикризисния план, но тази помощ е обвързана със задължение банките да отдават приоритет на финансирането на инфрастуктурни проекти.


BNP Paribas прогнозира, че руската банкова система ще се нуждае от до 42 милиарда долара допълнителен капитал, за да може да продължи кредитната си дейност въпреки загубите. Това приблизително отговаря на 20% от федералния бюджет за 2015. 


През декември правителството изразходва 1.9 милиарда рубли, за да спаси първата по-голяма банка. "Ако банки от топ 30 закъсат, правителството ще трябва да ги спаси на всяка цена", коментира Армен Гаспарян от Renaissance Capital. "Много ще е болезнено, ако тези банки се сринат, тъй като това ще доведе до криза на доверието и населението ще изтегли масово депозитите си."


Заместник-гуверньорът на централната банка Михаил Сухов заяви, че не очаква вълна от фалити на банки, но настоящата криза може да накара онези, които се занимават с високорискови операции, да напуснат пазара. По данни на регулатора обемът на лошите кредити през декември е бил 3.8% от общия обем на активите на банките, но по методологията на Moody's те са достигнали 7.5%.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK