Какво казва Брюксел в анализа за банките у нас

Какво казва Брюксел в анализа за банките у нас

© Marko Djurica, Reuters



Вчера Европейската комисия съобщи, че България заедно с още няколко страни е поставена в графата "Прекомерни дисбаланси", което е последната крачка преди започване на процедура, която ще изиска мерки, с които да се коригира ситуацията. Причина за това стана ситуацията в банковата система след кризата от миналото лято.


Какво всъщност пише в доклада на Еврокомисията?


Стряскащи различия в качеството на активите




В обстойния си анализ, цитиран от "Капитал daily", Брюксел разделя българската банкова система на две по линия на собствеността. Така в една група са включени институциите с българска собственост - БАКБ, Инвестбанк, Интернешънъл асет банк, Общинска банка, ПИБ, Тексимбанк, Търговска банка Д, ЦКБ, както и КТБ, чиито лиценз в началото на ноември бе отнет. Във втората са тези с чуждестранна собственост.


Основният извод на експертите от Брюксел е, че от началото на световната криза двете групи започват да показват напълно различно представяне.


Сред заключенията е това, че местните банки са отпускали по-скъпи кредити от средното за банковата система, което предполага и по-голям поет риск. В същото време тези институции имат по-качествени активи като това основно се дължи на трите най-големи институции (ПИБ, ЦКБ и КТБ). Според ЕК различието между отчитаното качество на активите през годините в двете групи е "стряскащо", което донякъде може да се обясни с различни мениджърски подходи и относително по-новите им кредитни портфейли заради експанзията.


Докато местните банки агресивно растат, апетитът на чуждите банки за експанзия отслабва, показва още анализът. Между първите тримесечия на 2010 г. и 2014 г. кредитирането расте средно с 3.5%. Това при трите най-големи български банки означава ръст от 17.6 на сто, а при тези с майки от ЕС  е 3.7 процента. За сравнение при гръцките има спад от 0.9 процента.


В анализ на ситуацията след лятото 2014 г. от ЕК посочват, че външните оценки на КТБ са показали сериозни недостатъци при идентифицирането на риска от кредитиране на свързани лица.


Рентабилност на две скорости


Друг риск, който идентифицира докладът, е недостатъчната рентабилност в сектора. Спадът при местните банки е по-голям, като той се дължи основно на свития нетен лихвен марж, т.е., тъй като се финансират по-скъпо с депозити, те са принудени да намалят разликата с лихвите си по кредити, за да не станат отпусканите от тях средства напълно неизползваеми при слабия икономически растеж.


"Това предполага, че тези банки може да нямат възможност да генерират достатъчно печалба, за да поемат загуби, ако качеството на активите се влоши. Дори покачването на разходите им за провизии до средните нива за сектора ще ги изведе на загуба и ще започне да ерозира капитала им", се казва в анализа.


Авторите на анализа изказват притеснения за обезпеченията на кредитите. Според изводите - в одитните отчети се посочва, че обезпеченията често надхвърлят активите. От Брюксел изказват съмнения доколко тези оценки са реални и доколко тези обезпечения могат да се реализират. В този смисъл се прави паралел с външния одит на КТБ, според който приемливото обезпечение се оказа на стойност едва 13% от кредитите, докато в последния одитиран отчет то беше осчетоводено на 170% от портфейла.


От БНБ не са коментирали изводите в анализа, от Министерството на финансите само опсочват, че ще се предприемат необходимите действия и мерки. В края на януари финансовият министър Владислав Горанов обяви публично, че целият банков сектор ще премине през независима оценка на активите. Това беше мотивирано с повишаване на доверието в системата и с намерението България да стане част от единния банков надзор.


Рисковете пред България


Според ЕК банковата криза и разкритите при одита в КТБ нередности при банковите й практики показват сериозни макроикономически рискове за България. "Те (бел. ред. - нередностите) не са установени от одиторите или от регулатора допреди това, което повдига въпроси към разкриваната информация в целия сектор. Тези събития породиха и притеснения дали и други банки не е възможно да са следвали бизнес модел, подобен на този на КТБ", констатира ЕК.


Като риск пред макроикономическата стабилност от Брюксел посочват евентуална нужда от нова подкрепа за финансовия сектор. При условията на валутен борд и липсата на кредитор от последна инстанция всички евентуални ликвидни и капиталови помощи трябва да се понесат от правителството.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK