Отливът на капитали от еврозоната заплашва единната валута

Значителни изменения в капиталовите потоци на глобално равнище тласкат надолу курса на еврото и повишават стойността на щатския долар, пише Wall Street Journal.

Големи обеми средства напускат еврозоната, където доходността по "безопасните активи" е незначителна, и се насочват към САЩ и държави като Дания и Швейцария. За по-малко от година еврото е поевтиняло с 22% спрямо долара – от 1.39 долара за евро до 1.08 долара. Този месец единната валута достигна най-ниския си курс за последните 12 години – 1.05 долара.

Европейската централна банка (ЕЦБ) задържа нисък основния лихвен процент, докато Федералния резерв планира да го увеличи в близко бъдеще, което допълнително тласка надолу европейската валута. Мнозинството анализатори посочват, че все повече инвеститори странят от еврото. Разликите в монетарната политика на ЕЦБ и Фед са само допълнителна причина за тях да прехвърлят активите си от Европа в САЩ в търсене на по-голяма доходност.

При големите централни банки се наблюдава същата тенденция, като Китай и страните от Персийския залив, които държаха част от резервите си в евро се преориентират към долара. Миналото лято ЕЦБ намали основната лихва почти до нула, а лихвата, която плаща по депозитите на търговските банки под нула. Тази година банката започна програма на количествени улеснения, в рамките на която печата пари, с които изкупува държавни облигации.

След въвеждането на отрицателната лихва по депозитите през юни по данни на ЕЦБ тренда към изкупуване на чуждестранни активи и облигации се увеличава. В последно време се наблюдава рязък скок на тази тенденция. През последното тримесечие на 2014 г. Европа са напуснали 124.4 милиарда евро.

Независимо от евтиното евро, европейските акции и облигации поскъпват. Основна причина за това са количествените улеснения, които дават на инвеститорите основания да купуват по-рискови активи, а изкупуването на облигации от ЕЦБ поддържа пазара.

Последствията от отлива на капитали се наблюдава и у съседите на еврозоната. Централната банка на Дания намали лихвения процент четири пъти, за да възпри чужденците да се ориентират към кроната и започна да печата крони, за да продава евро. Швейцария се справя с притока на капитали, като премахна тавана на курса на франка към еврото, което доведе до увеличение на цента му с 40% в рамките на ден.

Преориентирането към САЩ доведе до скок на долара, както и до увеличено търсене на американски държавни облигации, въпреки очакванията, че Фед ще увеличи лихвения процент. В ръцете на чуждестранни инвеститори през 2014 г. са преминали 374 милиарда долара американски облигации.

Програмата за изкупуване на облигации на ЕЦБ се развива в контекста на свиване на бюджетите на държавите от еврозоната. Това от своя страна означава, че държавите издават по-малко облигации, а европейските инвеститори се ориентират към чужбина.

Данните от януари сочат положително салдо от 29.8 милиарда евро, най-вече заради очакванията за начало на програмата на количествени улеснения. Търсенето от страна на ЕЦБ намали доходността на облигациите до рекордно ниски стойности, като десетгодишните германски облигации имат доходност от едва 0.18%.

Според някои анализатори отливът на капитали от еврозоната ще продължава. Deutsche bank прогнозира спад на курса до 85 цента за евро до края на 2017 г. Влиянието на отлива на капитали е по-значителен от спекулациите срещу еврото. През март единната валута продължава да поевтинява.

Особено значителен фактор за това са централните банки. Преди началото на финансовата криза много от тях, водени от Народната банка на Китай купуваха големи количества долари, за да предотвратят поскъпването на валутите си, но след въвеждането на еврото изглеждаше, че то може да оспори позицията на долара на глобална валута.

Преминаването от долари към евро имаше благотворен ефект върху единната валута, която през 2008 г,. достигна пика си от 1.60 долара. През последните години обаче тази тенденция се забави. Дялът на резервите в евро достигна своя връх през 2008 г с почти 28%, но в третото тримесечие според данните на МВФ той е е 22.6%.