Държавата и бизнесът да делят 50 на 50 разходите за иновации, предлага просветното министерство

Костадин Костадинов (в средата) е старши научен сътрудник в Институт по механика към БАН (архив)

© Надежда Чипева, Капитал

Костадин Костадинов (в средата) е старши научен сътрудник в Институт по механика към БАН (архив)



Министерството на образованието и науката работи по изцяло нов модел на финансиране на научни проекти и нов вид конкурси към Фонд "Научни изследвания". Ведомството ще предложи на бизнеса и браншовите организации да си поделят разходите 50 на 50 за научна и развойна дейност, като обяви конкурси за учени в конкретни направления, в които фирмите имат интерес.


Това обявиха зам.-министърът на образованието Костадин Костадинов, експерти от МОН и представители на индустрията на информационните и комуникационните технологии. Днес беше първата от четири планирани срещи с представителите на различни браншове и началото е поставено с ИКТ, но предстоят също разговори в областта на фармацията, мегатроника и роботика и креативни и рекреативни дейности


С технологичните компании днес представителите на министерството са уточнили няколко конкретни посоки, в които и двете страни биха инвестирали. Това са обработка на големи бази данни, високоскоростни пресмятания, киберсигурност, фармация и здравеопазване, облачни услуги, интернет, машинно обучение и алгоритми за анализи. Това са фундаменталните проблеми, които стоят пред бизнеса и учените, изброи зам.-министър Костадинов. 




"Досега обявявахме конкурси по общи направления - ИКТ, химия, физика, здравеопазване и се появаха над 1000 проекти, които не са фокусирани и не са пожелани от никой. Сега искаме учените да кандидатстват и да работят по такива проблеми, които са провокирани от бизнеса и могат да намерят приложение там. Най-големият недостатък на фонда сега е, че не може да оцени резултата от вложените средства", разясни Костадинов. "Недостатъкът на досегашните конкурси, беше че ги обявяваме без да фокусираме къде ще вложим тези пари, какво искаме да получим от тях", обобщи той. 


Дружества също вече ще могат да участват в конкурсите, ако разполагат с екипи за развойна дейност. По тази причина фирми съдят министерството за конкурса от 2014 г., защото "тогава заради криво разбиране, че не може ООД-та да кандидатстват" всички те са били върнати, обясни заместник-министърът. 


В момента инвестициите за иновации в технологичния сектор у нас  са около 0.54% от БВП, но по-голямата част - 0.3% са от бизнеса, а не от държавата. (За сравнение, средното ниво на инвестиции в ИКТ сектора за Европа е 5.6%). Ако усилията се обединят, ще има и повече резултат и повече полза, убедени са от министерството и бизнеса. 


Проблем, който предстои да се реши по този нов вид конкурси обаче е какво ще се случва например с патента и интелектуалната собственост върху новите видове продукти и услуги, които ще са резултат от ко-финансирането между държавата и бизнеса. Веселин Арнаудов, ръководител "Иновации" в една от компаниите, които имат най-голям дял в развойната дейност у нас - VMware България, коментира, че в други страни тези компании имат практика за сътрудничество с университети и въпросът обикновено е уреден като частни взаимоотношения помежду им. Как ще се уреди у нас ще се изясни на следващата среща между ведомството и представителите на бранша. 


На 16 февруари е следващата планирана среща на със следващата група бизнеси - фармацевтичните компании. Министерството планира да приключи с тези срещи през март и след това да задвижи новия вид конкурс. Междувременно в министерството от края на миналата година действа работна група за разработването на финансов инженеринг. Всички мерки са част от Иновационна стратегия за интелигентна специализация, която беше приета през ноември миналата година, обясни директорът на дирекция "Наука" в МОН Златина Карова. 

Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Миша
    Миша
    Рейтинг: 827 Неутрално

    В развитите икономики има публично-частно партньорство при научните изследвания. При нас засега частно присвояване на публични средства. Зам.-министър Костадинов чак сега ли прозря за конкретните насоки? Макар, че все още звучат много общо. Преди къде беше?

    Миша
  2. 2 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 2895 Весело

    Ведомството ще предложи на бизнеса и браншовите организации да си поделят разходите 50 на 50 за научна и развойна дейност, като обяви конкурси за учени в конкретни направления, в които фирмите имат интерес."Това Кунева ли го измисли.

  3. 3 Профил на bgmusquetaire
    bgmusquetaire
    Рейтинг: 334 Неутрално

    Айде Локум(н)ева стартира 1,3 млрд. за "развойна" дейност. Какъв мащаб!

  4. 4 Профил на Xumpomo name
    Xumpomo name
    Рейтинг: 665 Неутрално

    кви са тия мегатроники, креативни и рекреативни дейности

    Birds of a feather flock together.
  5. 5 Профил на Kamen Kozarev
    Kamen Kozarev
    Рейтинг: 725 Гневно

    Практическа насоченост на изследванията до 2020, добре. А какво ще правите, когато вече няма учени правещи фундаментални изследвания, на базата на които да правите приложни изследвания?! Нека да излезе един от умниците в МОН и да отговори на този въпрос!

  6. 6 Профил на iget
    iget
    Рейтинг: 261 Неутрално

    Честито на българската наука. Това по принцип се прави и по света, само че опрелелена част средства се запазват за фундаментална наука. А в БГ това означава край на редица силни школи (математика, теоретична физика, и т.н.). Но нашата е страна като Ирландия, Гърция и други подобни, и дори по-зле.

  7. 7 Профил на Peter Stoychev
    Peter Stoychev
    Рейтинг: 442 Неутрално

    Парите за наука следва да идват след доказан икономически ефект. Ако държавата инвестира то и от съответната печалба трябва да получи част.Интел инвестира в Израел, защото получи два милиярда долара държавна помощ. Каква база и какви учени имаме? Защо мислите, че нашите специалисти успяват навън?

  8. 8 Профил на Peter Stoychev
    Peter Stoychev
    Рейтинг: 442 Неутрално

    До коментар [#5] от "kkozarev":

    За какви фундаметални открития бълнуваш? Те са открития на единици, а приложенията са дело на научни колективи.При нас "научните работници" са пожизнени пенсионери, а не само за определен принос в решението на проблем по времето на разработката.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK