Липсата на самоконтрол в енергетиката води до нови грешки

Липсата на самоконтрол в енергетиката води до нови грешки

© Надежда Чипева, Капитал



"Дневник" публикува анализа на Калоян Стайков от Седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика.


Ще започнем днешната статия с кратка история за бай Иван и самоконтрола. В навечерието на новата година бай Иван (за кратко ще го наречем "бай Иван от миналото") решава, че трябва да започне да води по-здравословен начин на живот и да отслабне. Още в първата седмица на новата година обаче, той (за кратко ще го наречем "бай Иван от бъдещето") е изкушен от поредица именни дни, волята му се оказва слаба и забравяйки за миналогодишните си планове се отдава на гуляй.


Историята представя традиционен проблем на планирането (бай Иван от миналото) и изпълнението (бай Иван от бъдещето), тъй като има разминаване между техните интереси. Често хората казват: "От утре съм на диета", което означава "днес правя каквото си искам, а утрешното ми аз ще се ограничава". За да се избегне това разминаване в интересите и да се намали изкушението на бай Иван от бъдещето, се въвеждат твърди ограничения, като например "никакво сладко и по-малко ракия!". Всяко нарушение на тези твърди ограничения от бай Иван днес води до нови изкушения утре, докато накрая диетата е напълно забравена и в следващото навечерие на новата година той отново си обещава как от догодина ще живее по-здравословно.




Разказваме битовата история, която е до болка позната на почти всички, защото много прилича на поведението на управляващите, които взимат правилните решения, но...от утре. Така например, Националната електрическа компания (НЕК) има задължение да изкупува произведената електроенергия от някои ВЕИ централи, такива с комбинирано производство и ТЕЦ с дългосрочни договори по преференциални цени. За финансирането на тази преференция потребителите плащат на НЕК надбавка над разходите за производството на електроенергия и мрежовите услуги за доставката ѝ. Това е т.нар. надбавка задължения към обществото, която се определя от Комисията за енергийно и водно регулиране.


Добре, но при определянето на тези добавки липсва достатъчно дисциплина и те не отразяват пълните разходи за преференциалното изкупуване на електроенергия. В резултат на това НЕК натрупа огромен размер на просрочени задължения. За да се подобри финансовото му състояние, в средата на 2015 г. се създава Фонд "Сигурност на електроенергийната система", чиято цел е "управление на средствата за покриване на разходите, извършени от [НЕК], произтичащи от задълженията му [за преференциално изкупуване на електроенергия], включително за минали регулаторни периоди". Източниците на финансиране на фонда са:

  • 5% от приходите на производители и вносители на електроенергия;
    71% от приходите от продажба на квоти за емисии на парникови газове;
    приходите от статистическо прехвърляне[1] на енергия от ВЕИ.

Добре, но в средата на тази година управляващото мнозинство решава да увеличи бюджета на фонда, като включи към задължените лица, внасящи по 5% от приходите си, Електроенергийния системен оператор и "Булгартрансгаз".


Последните две действия ясно демонстрират липсата на воля на управляващите да се придържат към твърдите си ограничения – разходите за преференциално изкупуване на електроенергия да се покриват от добавката задължения към обществото. След като вече два пъти е направен компромис, лесно се стига до идеята за нов компромис – средствата от фонда да послужат за гаранция на държавното участие в бъдещо изграждане на ядрена мощност, например VII блок в АЕЦ "Козлодуй". Идеята бе представена от зам.-председателя на парламентарната комисия по енергетика на традиционната ядрена конференция, организирана от БУЛАТОМ. За целта ще са необходими няколко допълнителни компромиса:

  • Промяна на целта на фонда, който вече няма да финансира само преференциалното изкупуване на електроенергия от НЕК;
    Убеждаване на ЕК, че това е допустима държавна помощ според европейското законодателство;
    Изкуствено намаляване на разходите за крайните потребители[2].

Преди обаче изобщо да се заговори за възможности за държавно участие в нови генериращи мощности, трябва да се извърви дълъг път и да се отговори на редица въпроси. Поради липсата на отговори и наличието на готови предложения за държавно участие ситуацията все повече започва да прилича на сметка без кръчмар. Част от неразрешените въпроси са свързани с:
  • през 2013 г. парламентът възлага на правителството да изготви нова енергийна стратегия, а в края на април 2016 г. усилията в тази посока продължават;
    въпросната стратегия трябва да включва пътна карта за извеждане от експлоатация на стари мощности и възможностите за удължаването на живота им, като например този на V-и и VI-и реактор в АЕЦ "Козлодуй";
    в нея трябва да става ясно и какви са възможностите – технологични и финансови, за внос на електроенергия и как те се отнасят към разходите за изграждане на нови мощности;
    преди да се дават такива идеи, трябва да се направи ясна оценка дали бъдещата ядрена мощност ще работи за вътрешния и/или за външния пазар и при какви условия;
    трябва да се оценят ефектите от предстоящото интегриране на регионалните пазари на електроенергия, което води до промени във възможностите за износ и приходите от него;
    да се проучат възможностите изграждането на нови мощности на изцяло пазарен принцип и без намесата на държавата;
    и т.н., и т.н.

И така, след като е създаден фонд, който да решава минали проблеми, свързани както с политиката (национална и европейска) за насърчаване на производството на електроенергия от определени източници, така и с регулаторните решения за крайните цени, вече се обмисля как той да бъде използван за други цели. Но веднъж направеният компромис лесно води до нови, а в историята на НЕК компромисите клонят към безброй.


[1] Износ на електроенергия за страни, които не изпълняват задълженията си за потребление на ВЕИ
[2] Тази идея се различава от предложения и одобрен механизъм за държавна помощ за бъдещата АЕЦ "Хинкли Пойнт Си" във Великобритания, тъй като неговата подкрепа се осигурява от доставчиците на електроенергия, т.е. от крайните клиенти. Освен това не трябва да се забравя, че все още няма резултат от делото в Съда на Европейския съюз относно решението за допустимост на държавната помощ на ЕК.

Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 2460 Весело

    Историята за бай Иван я разбрах,на кого не му се е случвало.

  2. 2 Профил на today
    today
    Рейтинг: 2023 Неутрално

    Кому е нужна нова мощност, след като имаме предостатъчно и в момента? Отговора е много елементарен, на една група политици и гравитиращите около тях организирани енергийни престъпници. Дотук потънахме с над 2 млрд покрай Белене, сега явно замислят нова схема, пак да се дадат стотици милиони за консултации, и пак да се установи, че имаме излишъци и нямаме нужда от нови мощности, а тока от тях е прекалено скъп и непродаваем на свободния пазар.

    Борбата с корупцията в България е като риболова по Discovery. Хващат ги, показват ги, и ги пускат!
  3. 3 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 1528 Неутрално

    А ние сме в ролята на бай Иван от настоящето, който плаща за грешките.

    Еретик
  4. 4 Профил на xzn48499610
    xzn48499610
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Според МВФ неолибералната път по който се е развивал света от 80 години е причина за все по-голямото неравенство и кризите. С две думи неолиебралната школа е идеологическа шашма на 1%. Затова моля спестете ни още от същото и започнете д анаричита ипоидите с истинските им имена - шарлатани.

  5. 5 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 9644 Неутрално

    До коментар [#3] от "Костадин Иванов":

    Да, и грешките, и натрапените решения

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK