БНБ не очаква банките да финансират по-рискови проекти

БНБ не очаква банките да финансират по-рискови проекти

© Надежда Чипева, Капитал



Рисковете пред икономическия растеж, все още ниската инвестиционна активност и високите нива на несигурност неизбежно налагат своя отпечатък върху банковото посредничество. Ситуацията се усложнява и от високите нива на кредити, при които има в различна степен затруднения при обслужването. Описаната ситуация изисква сериозни усилия от страна на банките за постигане на резултати, които да отговарят както на цената на капитала, така и на бъдещите потребности от капиталова подкрепа. Засега резултатите са добри.


Това каза подуправителят на БНБ Димитър Костов по време на конференцията "Банките и бизнесът", организирана от "Капитал".


Депозитите растат, кредитирането остава анемично




С поглед към последната година и половина (от март 2015 до март 2016 г.) Костов посочи, че спестяванията продължават да нарастват. Влоговете в банките на нефинансови предприятия и домакинства са се увеличили с 6.6 млрд. лева, което е малко над 10 на сто.


Същевременно е видимо намалението на кредитните портфейли, макар и малко. За година и половина има свиване с около 600 млн. лева или с около 1.2 на сто.


"Разбира се, това не означава, че банките бездействат. Статистиката показва, че всеки месец банките отпускат нови кредити за около 1.5 млрд. лв., а в някои месеци доближават и до 2 млрд. лв. Този процес е свързан с много работа, но явно постигнатото не компенсира погашенията", анализира Костов. Той посочи, че резултатът от това е натрупването на висока ликвидност, която в края на септември т.г. достига над 37 на сто, независимо, че междувременно част от свръхликвидността през последната година и половина е насочена към намаляване на средствата, привличани от кредитни институции.


Тези тенденции показват липса на достатъчно кредитоспособно търсене на заеми, посочи Костов.


Предизвикателствата пред банкерите


Според данните на централната банка все още остават високи нивата на кредитите, при които кредитополучателите изпитват различна степен на затруднения при обслужването на задълженията към банките. На практика делът на кредитите, които категорично могат да се смятат за надежден източник на доходи, т.е. обслужвани, е 80 на сто от общия портфейл както към март 2015 г., така и към септември 2016 г. Това означава, че 6-7 на сто от активите вместо да са високо доходоносни, всъщност са не особено добре работещи.


Описаната ситуация изисква сериозни усилия от страна на банките за постигане на резултати, които да отговарят както на цената на капитала, така и на бъдещите потребности от капиталова подкрепа, посочва Костов като добавя, че засега резултатите са добри.


За 2015 г. банковата система постигна възвращаемост на капитала от 9.3 на сто, а за тази се движи около 13 на сто. Това обаче се държи и на временните благоприятни ефекти, които се дължат на ниските лихвени равнища по привлечените средства в резултат на съществуващите условия на ниски и отрицателни лихви на европейските финансови пазари. Върху резултата за текущата година влияние оказва и еднократният ефект от положителните преоценки на акциите във VISA от порядъка на 186 млн. лева.


Дали банките са склонни да финансират рискови проекти


На фона на свитото кредитиране дали банките ще се изкушат да кредитират по рискови проекти. Според Костов краткият отговор е отрицателен. Според него това е така по няколко причини. Едната от тях е, че макроикономическата среда ще продължи да бъде много несигурна, а инвестиционната активност - слаба. Това ще ограничава кредитоспособното търсене на заемни средства и съответно възможностите за диверсификация на риска.


Повишаването на лихвите на международните пазари е неизбежно и най-вероятно ще започне да се случва още през следващата година. Това ще увеличи цената на привлечените средства със съответните ефекти и върху банките и върху кредитополучателите, допълва Костов. той прогнозира, че в допълнение регулациите в сектора ще станат още по-рестриктивни, т.е. ще се изискват по-високи нива на капиталово покритие на поеманите рискове.


Така още следващия месец ще бъдат оповестени изискванията за допълнителни капиталови буфери за националните системно значими банки - десетте най-големи. Предстои през следващата година да се определят минималните изисквания за собствен капитал и приемливи задължения.


През следващата година банките трябва да се подготвят за въвеждането на новия стандарт -МСС 9, за оценка на финансови активи, който е по-консервативен от сегашния - МСС 39. Оценките ще трябва да се основават не на реализираните загуби, а на очакваните загуби през жизнения цикъл на финансовия актив, напомни Костов.


"Всички тези очаквани тенденции и изисквания ще ангажират значителна част от собствения капитал, който в момента може да изглежда относително свободен за ангажиране в по-рискови начинания", обяснява тезата си той.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK