Само 18.4% от българите общуват чрез интернет с институциите, а 16.6 на сто пазаруват онлайн

81.4% от анкетираните използват глобалната мрежа за достъп до информация, четене на онлайн вестници, новини, списания или намиране на информация за стоки или услуги

© Анелия Николова

81.4% от анкетираните използват глобалната мрежа за достъп до информация, четене на онлайн вестници, новини, списания или намиране на информация за стоки или услуги



Само 18.4% от хората общуват чрез интернет с държавните и общинските институции, близо 17 на сто пазаруват онлайн, а 58.1% от населението на възраст между 16 и 74 навършени години, ползват глобалната мрежа поне веднъж седмично, това показва проучване на Националния статистически институт за използването на информационно-комуникационни технологии, проведено през тази година.


Най-предпочитаното устройство за достъп до интернет е мобилният телефон, като на него залагат 70.4% от активните потребители, когато са у дома и на работа, и 69.1 на сто от тези, които сърфират навън. Прави впечатление, че 6.2% от ползващите интернет у дома го правят през смарт телевизор наред с традиционните компютър, лаптоп и таблет. Резултатите за тази година показват увеличение с 4.4% за година на домакинствата, които имат достъп до интернет вкъщи, като те са вече 63.5%.


През годината с най-висок относителен дял на домакинствата с достъп до интернет е Североизточният район (67.3%). След него се нареждат Югозападният и Южният централен район - по 64.9%. От средната стойност за страната изостават домакинствата от Северозападния район, където с достъп до интернет са 58.6% от домакинствата.




Близо половината от домакинствата, които нямат интернет, посочват като основна причина липсата на знания и умения за работа с интернет. 42.5% пък смятат, че нямат нужда от него.


58% от населението ползва интернет поне веднъж седмично


През текущата година 58.1% от населението на възраст между 16 и 74 навършени години използва интернет всеки ден или поне веднъж седмично, което е с 3.5 процентни пункта по-висок резултат от 2015 г.


Най-активни потребители на интернет са младежите на възраст между 16 и 24 години, като 87.2% от тях използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично. В същото време 12.9% от лицата на възраст между 65 и 74 години сърфират редовно.


Значителни са различията при редовно използващите интернет по образование - докато 86.6% от лицата с висше образование използват редовно глобалната мрежа, то едва 28.5 на сто от хората с основно или по-ниско образование се възползват от възможностите, които тя предоставя.


Над 95% ползват интернет за разговори, мейл или социалните мрежи


Редовните интернет потребители най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация. 95.3% от тях посочват, че използват интернет за телефонни или видеоразговори, участие в социални мрежи или за изпращане/получаване на електронна поща.


81.4% от анкетираните използват глобалната мрежа за достъп до информация, четене на онлайн вестници, новини, списания или намиране на информация за стоки или услуги. Следва делът на ползващите интернет за забавление (слушане на музика онлайн, играене на игри, гледане на телевизия в интернет, видео при поискване и др.) - 63.6 на сто.


Най-нисък е делът на лицата, използващи интернет за творчество (качване на собствено съдържание, създаване на уебсайт или блог) - 35.6%.


Само 18.4% от хората общуват през мрежата с институциите


През 2016 г. 18.4% от лицата използват глобалната мрежа за взаимодействие с органите на държавната администрация. Най-значителен е делът на лицата, които са получавали информация от уебсайт на публичната администрация (15.0%), следван от дела на изтеглилите формуляри от официална интернет страница (9.3 на сто) и изпратилите попълнени формуляри (6.5%) през последните дванадесет месеца.


За да се възползват максимално от възможностите, които предоставят цифровите технологии и глобалната мрежа, е необходимо потребителите да имат подходяща информационна грамотност и е-умения. Резултатите от проведеното изследване показват, че 38.5% от лицата умеят да копират или преместват файлове или папки, а малко над една четвърт могат да работят със софтуер за обработка на текст.


Почти равни са относителните дялове на лицата, които се справят с инсталиране на софтуер или приложения (14.4%), изготвят презентации (14.0%) или използват софтуер за електронни таблици (14.1%). Едва 1.0% от лицата са посочили, че могат да пишат програмен код на език за програмиране.


16.6% пазаруват онлайн


През 2016 г. делът на лицата, които пазаруват онлайн за лични цели, достига 16.6%. Най-активни при поръчването/купуването на стоки или услуги онлайн са хората на възраст 16 - 24 и 25 - 34 години с относителни дялове съответно 31.1 и 29.9%. Едва 1.3% от населението на възраст 65 - 74 години извършва поръчки по интернет.


Жените са били по-активни в онлайн пазаруването от мъжете. Най-често онлайн се купуват дрехи и спортни стоки, като 77.2% от пазарувалите по интернет са закупили такива артикули.


На следващо място са стоките за дома (24.2%) и покупките, свързани с пътувания или хотелски резервации (23.4%). Повечето стоки и услуги са били закупени от продавачи от България (87.4%). От други европейски страни са пазарували 41.4%, а 18.7 на сто са избрали търговци извън страните от ЕС.


Повече от половината сърфиращи, не се притесняват, че действията им в интернет се следят


Данните показват, че половината (50.1%) от потребителите на интернет предоставят някакъв вид лична информация в глобалната мрежа. Най-често това са данни за контакт (домашен адрес, телефонен номер, мейл) - 40.2%, като лицата с основно или по-ниско образование са по-малко склонни да дават лична информация в интернет (28.6%).


Най-малко лица са предоставяли данни за разплащане (номер на кредитна или дебитна карта, номер на банкова сметка) - относителният им дял е 8.7%. Голяма част от лицата, използващи интернет (52.2%), са запознати с факта, че "бисквитките" (cookies) могат да бъдат използвани за проследяване на уебсайтовете, които посещават, но едва 14.1% са променяли настройките на интернет браузера си за ограничаване на броя на "бисквитките", които се съхраняват на компютрите им.


Малко повече от половината лица, сърфиращи в мрежата, нямат притеснения, че действията им в интернет се записват с цел изпращане на съобразени с интересите им реклами (50.8%). Вероятно това е причината само 8.7% да използват софтуер за ограничаване на възможността за проследяване на тяхната дейност в интернет (anti-tracking софтуер).

Коментари (18)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на zenola
    zenola
    Рейтинг: 605 Неутрално

    Електронното общуване с БГ институциите е доста неефективно. При НАП например ситуацията е много подобрена, но все още не достатъчно ефективна. Например - подаваш електронно искане за издаване на документ, но трябва да отидеш да си го вземеш на място. Това разбира се е свързано и с отношението към електронните документи - например банките не приемат справка за липса на задължения в електронен вид, хартийка и печатче си искат.

  2. 2 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3828 Неутрално

    ЕДИННА ЕВРОПА

    Работа на институциите е да обслужват гражданите,
    които от своя страна работят за заплати или по лични, частни или обществени задачи.

    Общуването трябва да е индивидуално и точно Едно-към-Едно.

    Нещо лесно и евтино при съвременните автоматизирани електронни технологии.

    С е-мейл, есемеси и т.н.

    "Само 18.4% от българите общуват чрез интернет с институциите"

  3. 3 Профил на xmm
    xmm
    Рейтинг: 1094 Неутрално

    Дрън,дрън.
    Близо 90% от фирмите ползват интернет за връзка с институциите.
    Близо 40% физ.лица също подават онлайн.
    Какви са тези 18%?!

  4. 4 Профил на alextan
    alextan
    Рейтинг: 497 Неутрално

    Освен НАП не виждам друга институция да подадеш нещо официално по електронен път без ел. подпис.
    В Англия изпращаш данни по интернет и институцията ако трябва да ти върне нещо не електронно, ти го праща по пощата. Няма - ела тука лично или с нотариално заверено пълномощно, лични карти и 100 документа да чакаш на огромната опашка. На която пък може да им се скапе софтуера или да чакаш до 17ч. и да ти кажат - заповядай утре пак!

  5. 5 Профил на Ogiigo
    Ogiigo
    Рейтинг: 1269 Весело

    ,,...Жените са били по-активни в онлайн пазаруването от мъжете..."
    Хахаха! Това е велико географско откритие!

    Колкото един предмет е по-кух, толкова повече шум вдига.
  6. 6 Профил на Darth Plagueis
    Darth Plagueis
    Рейтинг: 1403 Неутрално

    40% от хората нямат интернет, половината нямат елементарни компютърни умения, едва 16% пазаруват в нета. За капак, от коментарите горе става ядно, ле матряла счита единствено НАП за държавна институция, че даже и собствена статистика си има....

    Потрес...

    Евродепутати от ГЕРБ, БСП и ДПС искат отпадане на мониторинга от ЕК
  7. 7 Профил на neut
    neut
    Рейтинг: 1544 Неутрално

    "През годината с най-висок относителен дял на домакинствата с достъп до интернет е Североизточният район (67.3%). След него се нареждат Югозападният и Южният централен район - по 64.9%."

    Интересно! Софийският район не е първенец.

    In the forest all animals are equal except a few that are more equal than the rest
  8. 8 Профил на who cares
    who cares
    Рейтинг: 468 Неутрално

    ... хм... приемаме, че проверката на сметка за ВиК и ел.енергия, също са общуване с "институции". Обаче, хайде общувай електронно с полицията (например). Общините имат някакви услуги, с оглед на това колко "проекта" са успели да реализират, обаче са "тъмна индия". Телекомите и те дават електронни фактури. На мен ми е любопитно друго. Колко от българските фирми ползват виртуални корпоративни мрежи, отдалечен достъп, виртуални складове, IP телефония и други такива мити-немити IT благинки?

  9. 9 Профил на alextan
    alextan
    Рейтинг: 497 Неутрално

    До коментар [#7] от "neut":

    Софийският регион е с име Югозападен. България е разделена на 6 региона за СТАТИСТИЧЕСКИ цели.
    Районите за планиране или т.нар. статистически райони NUTS-2, според класификацията на териториалните единици за статистически цели (NUTS на френски: Nomenclature des unités territoriales statistiques) в България са шест района[1], обособени с основна цел статистическо отчитане на териториалните единици, съгласно изискванията на Евростат.
    Двете зони от NUTS-1 (Северна и Югоизточна България, Югозападна и Южна централна България)[2], както и шестте района от NUTS-2 (Югозападен, Южен централен, Югоизточен, Североизточен, Северен централен и Северозападен райони за планиране), не представляват административно-териториални единици, а служат за статистически цели.[3] Районите от третото йерархично ниво NUTS-3 съответстват на областите в България.[4]

  10. 10 Профил на Hans
    Hans
    Рейтинг: 388 Неутрално

    И само 94.9345% вярват на измислена статистика от Галъп Интернешънал, дето реслно са две комунета с голф игрища.

    Hola!
  11. 11 Профил на Hans
    Hans
    Рейтинг: 388 Неутрално

    До коментар [#9] от "alextan":

    Мноо научно си подходил, към определена стъкмистика. 99% от мъжете имат по-малък кур от мене, кво ще кажеш. Аз го казвам, вЕрвай ми.

    Hola!
  12. 12
    ****

    Коментарът беше изтрит по желание на неговия автор.

  13. 13 Профил на zenola
    zenola
    Рейтинг: 605 Неутрално

    До коментар [#6] от "Darth Plagueis":

    НАП е единствената държавна институция с широко и масово използване на електронни услуги, засягащи голям кръг от граждани и юридически лица. Затова е подходящ пример. НОИ прохождат в това отношение.

    Иначе добре разработена електронна комуникация има Комисията за финансов надзор, на пример. Но този факт служи само на пряко регулираните от нея лица.

  14. 14 Профил на Йоаникий
    Йоаникий
    Рейтинг: 709 Неутрално

    Редовно ползващите Интернет (за всичко) по правило са хора с висока степен на самоорганизация, добре образовани, "разтропани" и знаещи езици... Хора, които знаят какво искат и как да го потърсят. Хора, които вярват на себе си и на другите...
    Все хора, които са доста различни от преобладаващата част от населението у нас...

    Най-високите препятствия са тези, които сами си поставяме.
  15. 15 Профил на Бай Благой
    Бай Благой
    Рейтинг: 531 Неутрално

    Не мога да повярвам, че повече хора си "общуват чрез интернет" с държавните институции, отколкото с магазините.

  16. 16 Профил на Prosevchomai
    Prosevchomai
    Рейтинг: 279 Неутрално

    По принцип е добре да се ползва Интернет за всичко, защото нещата остават документирани. По ел. поща може да се подават сигнали, да се поиска да се отговори с входящ номер и след време да се поиска да се прати отговора сканира по имейла. През годините писах къде ли не - НАП, Столична община, кмета по местоживеене... Лесно е да се сигнализира за проблем. Винаги искайте входящ номер и отговор... Не е трудно да се напишат няколко реда на компютъра, за да се види че има гражданско общество.

  17. 17 Профил на Petleshev
    Petleshev
    Рейтинг: 2946 Неутрално

    Да са живи и здрави ГЕРБ-аджиите и Бойко Борисов..., че заработи електронното правителство, което обещаха през 2009-та година...!

    Бивш tww09306483.
  18. 18 Профил на stg
    stg
    Рейтинг: 1282 Неутрално

    [quote#17:"tww09306483"]а са живи и здрави ГЕРБ-аджиите и Бойко Борисов..., че заработи електронното правителство, което обещаха през 2009-та година...![/quote]
    да бе той да не е луд, да елиминира единствения си напълно верен електорат държавните чиновници

    "Ceterum censeo ГЕРБ esse delendam"




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK