Евгения Вебер, консултант: Германският бизнес цени ентусиазма на българите, но държи на всеки детайл

Евгения Вебер, автор на "Бизнес компас за Германия"

© Анелия Николова

Евгения Вебер, автор на "Бизнес компас за Германия"



Евгения Вебер е сертифициран интеркултурен треньор от университета "Фридрих Шилер" в Йена. Преди дни на пазара излезе книгата й "Бизнес компас за Германия. Как да работим с немски партньори и колеги". Тя е автор и на "Бизнес културата в България", която има успех в Германия, Австрия и Швейцария. "Дневник" разговаря с нея за културните различия и между българския и германския бизнес и как да бъдат преодолени.


Г-жо Вебер, осъзнава ли бизнесът в България нуждата да опознава културата на чуждестранните си партньори?
- Темата за интеркултурните различия е по-разпространена в Германия, отколкото в България. Българските фирми все още не оценяват в достатъчна степен важността й. В България тя навлиза чрез филиалите на големите чуждестранни компании и то, ако има конфликти и стресови ситуации. Тогава търсят консултант и съвместно обучение.


Какви са най-честите зони на конфликти?
- Обикновено се проявяват още в началото на комуникацията. Германците предпочитат писменото общуване. Звъненето по телефона им пречи да се концентрират, докато като получат имейл могат да преценят в кой момент да го прочетат и да отговорят. Едновременно с това очакват да получат отговор на имейла си в рамките на 24 часа. Държат на сроковете и на точността.




Как се съвместяват в бизнеса германската точност и българското пренебрежение към нея?
- Германците ценят и своето време и времето на другите и се концентрират върху предмета на срещата. Допуска се в началото кратък въвеждащ разговор на общи теми, но не повече от пет минути. При нас българите встъпителната част може да продължи дори половин час докато всички се съберат. За да бъде успешна срещата изказванията трябва да бъдат конкретни, да се спестяват общите приказки, да се структурират от миналото през настоящата ситуация към плана за бъдещето.


Какви съвети давате на българските бизнесмени?
- Да не използват суперлативи. Обикновено се представят като най-добрите, като номер 1 на пазара, а на подобни самооценки в Германия не се гледа с добро око. Затова е препоръчително да се използват формулировки като "сред най-добрите", "сред най-опитните", което звучи по-реално. Да не подценяват езиковата бариера. Когато работите с германски партньор е важно сайтът ви да има версия и на немски, но не възлагайте това на служител от офиса. Понякога се появяват смешни неща, а това е признак на непрофесионализъм. Същото важи в особено голяма степен и за документацията, където грешките имат и финансово изражение. Германците много държат на правилата и на написаното в договора.


Дайте пример за междукултурни недоразумения.
- Български доставчик изпраща на германския си партньор 12 палета вместо 10, както било договорено. Българинът преценил, че така опакована, стоката ще е по-стабилна, но не уведомил клиента. Така се оказало, че германецът е трябвало да плати по-скъпо за транспорта, а в склада не било предвидено място за допълнителните две палета. За германците споразуменията са твърди, а всяка промяна трябва да се съгласува, дори когато се прави в полза на клиента. За нас често това са детайли, които пренебрегваме.


Какви конфликтни зони наблюдавате в отношенията шеф - подчинен?
- Българите по-бързо скъсяват дистанцията, преминават на "ти" и смятат всекиго, с когото са имали лични контакти, за приятел. Има опасност да объркат дружелюбното отношение на немския ръководител с приятелство. Това, че се разбирате добре и може би сте изпили няколко бири заедно, няма да попречи на немския ви началник да ви уволни, ако сте го заслужили.


Значи ли това, че трябва изцяло да се подчиним на техния модел?
- Не, разбира се. В бизнеса има две основни правила: доставчикът се напасва към клиента, а гостът - към домакина. Класическа илюстрация е обичаят да се сервира ракия - в България преди хранене, а в Германия - след. Извън шегата обаче трябва да знаем - ако не спазваме правилата на клиента, нямаме шанс на този пазар.


Задават ли Ви в Германия въпроси за корупцията?
- Това е редовен въпрос, но той има и културно обяснение. Ние сме колективистична нация, поставяме в центъра семейството (което включва доста широк кръг), към него причисляваме приятелите, колегите - привилегирована група. Външният за нея трябва да заплати, за да бъде приет. А и правилата се прилагат селективно - важно е кой участва в ситуацията. Ако колегата ви закъснява, но ви е приятел, може и да не го санкционирате, но ако е извън приятелския кръг, ще получи по-строго отношение. Докато в Германия правилата важат еднакво за всички.


В книгата си пишете, че макар често да закъсняват, българите са по-склонни и да останат до по-късно, да работят под напрежение и проявяват гъвкавост. Цени ли се това от германския бизнес?
- Те много харесват мобилността, готовността на българите да откликнат във всеки момент, любознателността, желанието да се развиват. Впечатлява ги ентусиазмът, с който действаме, а в по-общ план - историята, природата, културата, кухнята.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK