Парламентът прие на първо четене Закона за концесиите

© Надежда Чипева, Капитал

Със 124 гласа "за", 68 "против" и нито един въздържал се парламентът прие на първо четене Закона за концесиите, съобщи "Фокус".

Законът беше приет в края на предишния парламент, но президентът Румен Радев му наложи вето малко след разпускането на 43-ото Народно събрание. Това бе изтълкувано като безвъзвратно зачертаване на закона, тъй като ветото можело да го върне само на предишния парламент.

Затова миналия месец депутатът от ГЕРБ Данаил Кирилов и негови колеги от парламентарната група внесоха нов проект. Представителите на управляващата партия настояват за бързо приемане на закона, защото България е заплашена от наказателна процедура от Европейската комисия заради неспазването на сроковете за транспониране на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия.

В мотивите вносителите са записали, че с новия нормативен акт се цели усъвършенстване на действащите разпоредби за концесиите и се предлага отмяната на сега действащите Закон за концесиите и на Закон за публично-частното партньорство, тъй като съществена част от материята, уредена с тях, е предмет на уредбата на Директивата за концесиите.

Законопроектът предлага две основни форми на концесии - публично-частното партньорство, с което публичен партньор възлага строителство или услуги на икономически оператор и концесията за ползване, която е традиционната концесия. С него се предлагат и три вида процедури: открита процедура, състезателна процедура с договаряне и състезателен диалог.

Проектът предвижда концесиите да се възлагат от министрите и кметовете на общини, като Министерският съвет и общинските съвети запазват правомощията си да одобряват предварително определени решения.

Предлага се всяка концесия да е за определен срок, като конкретната му продължителност не може да бъде по-дълга от максималния срок, който е предвиден при откриване на процедурата с решение на концедента. С цел гарантиране на обществения интерес се въвежда допълнителна гаранция като санкция от Народното събрание, когато определеният от концедента максимален срок е 35 години или по-дълъг. При общинските концесии, когато максималният срок е 20 години или по-дълъг, се предлага одобряването да стане с мнозинство две трети от общия брой от общинските съветници, а когато срокът е 35 години или по-дълъг, освен решение от общинския съвет е необходимо и решение от Народното събрание.

За по-голяма публичност се създава се правна възможност в националния концесионен регистър да се публикува както информация за изпълнението на договорите, така и информация относно провеждането на процедурите за възлагане на концесии. Ако текстовете на вносителите бъдат приети и на второ четене, офертите и заявленията ще могат да се подават и в електронен вид.