Как се прави бизнес във Венецуела по време на криза

Хора покриват лицата си, за да се предпазят от сълзотворен газ в търговски център в Каракас, Венецуела

Въпреки дълбоката политическа и икономическа криза във Венецуела, предпиемачи намират начини да развиват своя бизнес. Те виждат кризата и като възможност, а работата си в страната - като проява на патриотизъм.

Това разказват Андреина Апонте и Франк Джак Даниел за "Ройтерс". В класация на Световната банка за най-лошите места за започване на бизнес, Венецуела е на четвърто място, между раздираните от войни Либия и Южен Судан. Откриването на нова компания във Венецуела отнема средно 230 дни – в съседна Колумбия нужните дни са 6.

Това обаче не спряло 22-годишния Хоел Фернандес да отвори преди две години малък бизнес за производство на суичъри. Той е част от група млади предприемачи, които търсят възможности в условията на постоянна криза. Докато повечето им връстници емигрират, те откриват нови бизнеси.

"В момента има движение на предприемачи, които са решили: "Няма да ходим никъде. Винаги ще действаме от Венецуела", казва Фернандес. Слоганът на суичърите, които продава, е "направено с любов в Каракас". На тях има емблематични изображения от страната, които се харесват на венецуелските емигранти.

Всяко зло за добро

Компанията продава в САЩ, Испания и Великобритания. Стабилните чужди валути са високо ценени в страна, в която много работещи изкарват по-малко от 40 долара месечно. Трицифрена инфлация и дълбока рецесия правят бизнеса във Венецуела много труден.

Фернандес обаче вижда и добри страни на икономическата криза. Единичните доставки, които прави, са възможни, само защото изпращането на колети от страната е в пъти по-евтино заради кризата. Доставката на малък пакет от Венецуела до Испания струва 1.50 долара. Изпращането на същия пакет от Мексико струва 56 долара – повече от цената на дрехите на компанията.

Хоел Фернандес в работилницата си за суичъри.

Макар че бизнесът му е малък и се намира в претъпкано мазе, той отваря и работни места. В началото само Фернандес създавал изображенията на суичърите, но в последствие започнал да работи и с други дизайнери, давайки им възможност да изкарват твърда валута.

По отделни поръчки работят и 15 шивачки. Гъвкавото работно време позволява на компанията да се справи в моменти, в които липсва плат, както и когато ежеседмичните бунтове в столицата неочаквано я принудят да затвори . Почасовата работа дава и възможност на служителите да обикалят супермаркетите в търсене на храна.

Кризисна иновация

Въпреки предизвикателствата, в страната продължават да се създават нови компании. Испанският телекомуникационен гигант "Телефоника" има програма за стартиращи бизнеси във Венецуела, която за пет години е помогнала в създаването на 45 технологични компанни. Повечето от тях все още съществуват.

Една от успешните се казва MundoSinCola (Свят без опашки). Тя предлага приложение за мобилни телефони, което помага на венецуелците да не попадат в дългите опашки, характерни за банките и държавните служби в страната.

Миналата година в няколко града във Венецуела са се провели събития на Startup Weekend – програма, която "открива" нови предприемачи с интересни идеи. Сред тях е било предложено и мобилно приложение, което да уведомява хората в кои супермаркети има дефицитни стоки.

Една от участниците в програмата - Карина Табоейе, казва, че "позитивният ефект на кризата се състои в това, че хората започнаха да търсят алтернативи, да намират решения на проблемите, пред които е изправена страната".

Акт на съпротива

Готвачът Карлос Гарсия работи в "Алто" – единствения представител на Венецуела в класацията за 50-те най-добри ресторанти в Латинска Америка. Той разказва, че за да намира дефицитни продукти му се налага да пътува до дълбоката провинция.

"Преди звънях по телефона и нещата пристигаха", казва той. "Кризата ни накара да обикаляме улиците [в търсене на продукти] и да работим директно с производителите". В момента Гарсия купува продукти за "Алто" от различни места в цялата страна.

Карлос Гарсия готви в кухняната на ресторанта си.

Ресторантът е от висока класа и типично меню струва около 35 хиляди боливара – или около 4 долара на черния пазар. Скъпите ресторанти в Каракас са критикувани, че процъфтяват във време, в което много семейства са принудени да търсят храна на боклука.

Гарсия обаче казва, че ресторантът осигурява работа на 32 души, които са хранени два пъти дневно. Той показва и огромен казан в кухнята, в който се готви супа за 250 деца в местната болница. Също като Фернандес, Гарсия вижда бизнеса по време на криза като патриотичен акт на "съпротива".

Вълната протести срещу правителството, която започна през април, влие зле на бизнеса му – ресторантът е разположен на място, където често има сблъсъци между протестиращи и полицията. Случва се в градината да се носи сълзотворен газ.

"Тази година няма да имаме приходи, целта е да излезем на 0", казва той. "Някои сутрини се събуждам пълен с надежда и вярвам, че всичко ще се оправи, но днес например се събудих и си казах ’не съм сигурен дали ще се оправим’".