Джоел Салатин - фермерът, който не се кланя на бога на индустрията

Джоел Салатин - фермерът, който не се кланя на бога на индустрията

© Poliface



През 1961 г. Уилям и Лусил Салатин решават да се преместят в долината Шенандоа, Вирджиния. Там си купуват най-занемарената и изстрадала ферма в района и я преустройват, като използват изцяло традиционни фермерски похвати. Такива, с които хората открай време отглеждат в стопанствата си животни и растения. Това се случва в държавата, от която тръгва терминът боклучава храна (junk food) и където създаването на ГМО е нещо обичайно. Това е и причината на семейство Салатин дълго време да се гледа като на много странни хора. Днес фермата на Салатин, в която е заето цялото семейство, им се смята за оазис на неиндустриализираното стопанство, а нейните продукти могат да се намерят на разстояние не повече от няколко часа. Списание "Тайм" обявява Салатин за фермер на годината.


Салатин, собственик на Polyface farm, ще посети България в края на септември. Той идва по покана на Филип Харманджиев, чиято ферма "Чифлик Ливади", е базирана на същите принципи. Пълна информация за събитието можете да получите тук. Той отговори на няколко въпроса на "Дневник" месец преди да пристигне в България, за да разкаже за опита си с неиндустриалното земеделие.


В страна, известна с широкото използване на ГМО култури, кое Ви подтикна да се занимавате със земеделие по начин, който в 21 век донякъде изглежда допотопен?




- Като във всяка страна, така и в САЩ съществуват както конвенционални, така и "еретични", неортодоксални, подходи. Въпреки че Америка е известна с индустриалното си земеделие и с т.нар. "джънк фуд", много от нас не се кланят на този бог и яростно се противопоставят на този подход към храната. Моят дядо е бил сред първите абонати на списанието на Родейл "Биологично градинарство и земеделие" (Organic Gardening and Farming), когато то излязло за първи път някъде през 1949 г. Моят баща беше наследил уклона си към екологичното от дядо ми, а аз на свой ред го наследих от баща си. Така че бунтът срещу конвенцията е дълбоко залегнал в кръвта ми – хората в нашия род открай време не сме "като другите".


Ние отчитаме това, че в природата има дадени повтарящи се модели, които съществуват от доста по-отдавна, отколкото изкуствените торове и химични препарати, ГМО-то и концентрационните лагери за животни. Тези модели са много простички:

  1. - Животните могат да се движат (не са затворени в халета на закрито).
    - Природата обича разнообразието (а не "моновидността" и монокултурите).
    - Преобладават многогодишните култури (едногодишните са малко).
    - Няма пренос на въглерод на далечни разстояния - въглеродът се рециклира на място, тъй като плодородието зависи основно от съдържащия се в почвата въглерод.
    - Устойчивите системи за производство на храна и основните хранителни продукти изискват и трябва да почиват на местни източници.
    - Всички ние участваме в екологията - за добро или за зло. Изборът си е наш.

Как да се разбира изявлението ви, че отглеждате животни по метод, който е отвъд органичното?


- Терминът "биологично" не е изчерпателен. Понастоящем в САЩ имаме био пилета, отгледани в "конвейерни" комбинати, био продукти, отгледани без почва, био говеждо от животни, отгледани в угоителни комплекси, био храни, които се предлагат без да се отчитат условията на труд в преработвателните предприятия... И това е само кратък списък. Работата е в там, че в обозначаването на нещо като "био" продукт не са включени ред важни съображения. Но понеже думата "био" се използва като много широко понятие в нашата конвенция, стигайки до пазара, тази дума изключва от себе си важна информация. Хората приемат априори, че са запознати с всичко това, което е включено като смисъл в обозначението на нещо като "био" продукт, а истината е, че има МНОГО, което това обозначение НЕ отразява. Тъй като ние местим нашите животни на различни пасища всеки или почти всеки ден и ги храним с местно-добити фуражи, които не са генно модифицирани (а на добитъка изобщо не даваме изкуствени фуражи), а нашите условия на труд и преработка на суровините вземат под внимание разнообразието от хора, с които работим, както и грижата за физическото им здраве (гледаме да разнообразяваме дейностите, които работниците извършват през деня, а не да ги "връзваме" на едно място с еднообразна работа, което би довело до травми, свързани с многократно повтаряеми движения), то когато ние казваме, че продуктите ни са "отвъд" био-то, това провокира полемики и дискусии, които разискват тези теми. Това води до образоване на хората по отношение на тези проблеми, вместо те да биват игнорирани. А пазарът има спешна нужда от свястна информация, от едно дълбоко разбиране на процедурите и практиките, които стоят зад производството на храните, а не от плоски стереотипи, които са само подобие на уж някакво знание, но без реална подплата.


При какви обстоятелства този вид земеделие е печелившо за съответния стопанин?


- Първо, инфраструктурата е главно мобилна. Това означава, че не се налага фермерът да е собственик на земята, а само да има достъп до нея. Когато фермата е мобилна, тя може да се мести навсякъде. Това освобождава фермера от най-голямото капиталовложение – закупуването на земя. Освен това фермерът е гъвкав - ако нещата не се развиват добре с даден собственик на земя, цялата дейност може да се премести някъде другаде. Това означава също и че мащабът на дейността вече не е от такова голямо значение, защото фермерът не се нуждае от толкова голяма площ земя, която да може да служи като стационарна база. Така той може да развива фермерската си дейност и на най-"забитите" кътчета, така да се каже.


Второто важно нещо е, че инфраструктурата, която ползва, се състои от модули. Вместо огромни фиксирани постройки и оборудване в тях, модулният модел позволява на фермера да се захване с тази дейност с какъвто бюджет е могъл да скалъпи и едва по-късно да разшири дейността си с помощта на спечеленото до момента. Например, ако човек иска да гледа пилета по метода на "конвейерното" стопанство, най-първо трябва да вдигне постройка за тях, която излиза около 500 000 долара. Но ако човек реши да подходи по метода на "Полифейс" – на пасищното отглеждане - единственото, което му трябва, е да спретне от подръчни материали нещо за покрив, малко дървен материал, малко рабицова мрежа и така само са някакви си жълти стотинки ето, че вече си в играта. Ако ти хареса, можеш да добавиш и втори заслон. На нас толкова ни хареса, че вече сме направили 150 такива подслона за пилета. Имаме мобилни сенници за говедата, мобилни корита за поенето им, подвижни клетки за пуйките, яйцемобили, мобилни подслони за овцете, както и мобилни зайчарници. Всичко това евентуално би могло да се развие в по-голям мащаб само с добавянето на допълнителни модули – това освобождава фермера от големи капиталови разходи.

Джоел Салатин - фермерът, който не се кланя на бога на индустрията

© Poliface


Трето, управлението на такава ферма е доста интензивно. Да, такава ферма изисква по-голямо количеството положен труд за производството на 1 килограм месо, но пък това е чиста печалба. Стратегията ни е да заменим ваксините, медикаментите, използващото много енергия тежко оборудване и скъпата инфраструктура с мениджмънт на човешки ресурси. Това пренася нашите активи от материалната база към нематериалната - човешките умения и познания, както и клиентите. Няма банка на света, която да може да ви конфискува уменията или да обяви просрочие на знанието ви. Структурирането на ферма около човешките умения предпазва фермерите от трусове в икономиката и опасност от конфискация.


Друг аспект на този вид мениджмънт е че се обръща внимание на сезонността, т.е. на това кое кога расте, на удължаването на сезоните и на боравенето с животните. В нашата ферма прилагаме интензивно управление на пашата като използваме електропастири, което ни позволява да увеличим производителността на нашите пасища с пет пъти повече от средното за нашата област. Когато се прилага този интензивен мениджмънт вместо да се използва физическа инфраструктура, фермерът получава приходи без да има разходи за капиталовложения. В САЩ съотношението между амортизируемите активи и годишните приходи от продажби е 4:1. Тоест, при 100 хил. долара годишно печалба, ти си вложил 400 хил. долара в сгради и оборудване. В "Полифейс" това съотношение е 0.5:1, тоест разликата е осем пъти.


В годините откакто Вие се занимавате с това, промени ли се видимо броят на фермерите в САЩ, които възприемат Вашите методи на производство или срещате повече разбиране в други части на света?


- Да, промени определено има, най-вече защото фермерите са по-притиснати финансово и защото все повече от тях осъзнават, че производство, базирано на индустрия, подкрепена с медикаменти и изкуствени химии, е просто лъжа.


Средната възраст на американския фермер е 60 г. Това е така, защото когато е трудно за младите да навлязат в бизнеса, тогава и за възрастните става трудно да го напуснат. Идеите, които изложих дотук, предлагат на младите хора път за навлизане в земеделието и към това да бъдат самостоятелни предприемачи, а не да бъдат закрепостени към големи корпоративни интереси.


Все пак тези независими фермери със сигурност биха могли и би трябвало да се обединяват под различни форми на сътрудничество с цел да добиват по-голям пазарен дял, да разпределят икономическите интереси и за да се подкрепят емоционално. Доброволното сътрудничество с други такива фермери е доста различно от това да сключваш договори, при които играят глобални интереси, чиято цел е да сринат цените до степен, която превръща фермерите в бедни селяни.


Освен това, конвенциалното индустриално производство дотолкова куца откъм питателност, екологичност и хуманно отношение към животните, че все повече хора търсят алтернативи.


В последните 50 г., с нахлуването на гигантските "конвейерни" стопанства и техните фармацевтични аверчета, станахме свидетели на глобална тенденция към проблеми, свързани с патогенност и токсичност на околната среда. Като се започне от опустошителната загуба на почви и се стигне до образуването на мъртви зони по поречията и екологични замърсявания – навсякъде виждаме как в счетоводния баланс на природата се трупат все по-големи тежести. Ешерихия коли, салмонела, кампилобактерия, "луда крава", "птичи грип" и какво ли още не са все термини, които само преди десетилетия липсваха от лексикона ни. Ако към това се добавят и епидемията от хранителни алергии, аутизма и дефицита на хранителни вещества, то тогава се получава един потоп от празни обещания за механични и технологични "решения". Така че технологията може да бъде нещо уместно, а може и да не е на място - ние трябва да решаваме. Това, че е възможно да се произвежда синтетичен протеин в епруветка, не означава, че трябва да го правим или пък, че нашите тела са програмирани да усвоят такъв фалшив протеин. Хората започват да се пробуждат за идеята за взаимовръзката почва-храна-здраве, което води до нови прозрения в секторите на хранително-вкусовата и селскостопанската промишлености.


Във време, в което цената на храната има огромно значение заради поредната криза, продукти, произведени по вашия начин, достъпни ли са за всички хора?


- Първо, нека си признаем, че много от нещата, които купуваме, не са ни нужни. Дали някой има нужда от тютюн, алкохол, кафе, знаменитости, залагане, дизайнерски дрехи или професионални спортове? На много малко от хората, които се оплакват, че плащат твърде висока цена за качествена храна, им пука дотолкова, че да се въздържат от покупки на ненужни неща. Това е въпрос на ценности и разпределяне на средствата, с които всеки разполага. Какво е важно за теб? В "Полифейс" ние спазваме следния принцип: "да лекуваме земята хапка по хапка". Идеята е да направим връзката между земята, която нашите деца ще наследят, и това, което е в нашите чинии днес. Когато разберем тази връзка, както и връзката с нашето здраве чрез питателна храна, ние ще променим навиците си за харчене. Задайте си въпроса дали пък не купувате неща, които не са ви нужни?


Второ, най-добрият начин да се намали цената на храната, е да се купуват само непреработени продукти директно от производителя и да се купува на едро. Вие не се нуждаете от обезкостено и с махната кожа пилешко. Вместо това си купете цяло пиле и го разфасовайте сами. Удобството излиза скъпо. Използвайте собствената си кухня, за да разфасовате, пакетирате, консервирате и приготвяте пълноценни продукти, които по възможност да са закупени директно от някой производител, който живее наблизо. Така хем фермерът ще може да продава на цени по-ниски от тези в супермаркета, хем и вие ще изпитате удоволствие от това, че имате връзка с храната си.


Подготвените за директна употреба храни са удобство, но те са скъпи и често от тях са отнети основни хранителни вещества. Развиването на домашна кулинария е най-сигурният начин човек да си гарантира качествена и достъпна храна.


Трето, трябва да се осъзнае, че ако повече хора ценят добрата храна, нейната цена би спаднала, тъй като повече производители ще започнат да я предлагат. Когато пазарът за даден продукт е малък, цената му неизбежно бива висока, защото се счита за деликатес. Но икономиите от мащаба се задействат, когато закъсали дворни стопанства и занаятчийски производства имат възможност да се разрастнат до по-рентабилен размер. Колкото повече хора започват да се включват в пазарното пространство, с толкова повече невъобразимо разнообразие от рационализации откликва пазарът – като се започне от производство и се мине през преработка, дистрибуция и се стигне до продажба. Всичко ново започва в малък мащаб и на висока цена. Колкото по-широка става неговата употреба, толкова повече се увеличава предлагането и толкова повече спада цената. Това е естествена част от бизнеса и качествената храна не прави изключение. Проблемът е, че сме привикнали към нискокачествени храни.

Джоел Салатин - фермерът, който не се кланя на бога на индустрията

© Poliface


Четвърто, най-голямата причина нашата храна да е по-скъпа от тази в супермаркета, са държавните регулации. От определянето на минимално заплащане през урегулирането на земята до лицензите за безопасност на храните. Ненужната и обременена регулаторна среда е в ущърб на малкия бизнес и нововъведенията. Освен това, лицензът за извършване на селскостопанска дейност е свързан с режийни разходи, така че ако даден бизнес може благодарение на това разрешително да продаде стока за 1 милион долара, тогава лицензът излиза сравнително евтин. Обаче, същото това разрешително излиза десет пъти по-скъпо на продадена бройка, когато говорим за бизнес, който докарва едва 100 000 долара Tова е положението – везните са наклонени в полза на едрия бизнес и това поставя иноваторите и дребните производители пред несправедливи и непосилни условия.


Нуждаем се от напълно свободен и отворен пазар, където пълнолетни хора в условията на взаимно съгласие да извършват бизнес дейност като съседи – чрез взаимнодоговорени отношения и без да се нарушава правото им на избор посредством налагането на прекомерна бюрокрация.


Методите, които прилагате, напълно приложими ли са във всяка точка на света? Не става дума само за земеделската страна на въпроса, но и за маркетинга, ценообразуването и др.


- Да, макар че тези принципи, разбира се, трябва винаги да бъдат адаптирани към местната среда. Хората навсякъде ядат. Това, което ядат, расте в почва. Почвата се нуждае от въглерод и вода. Наистина е толкова просто. Почвите и валежите са различни в отделни части на света, но основните неща са еднакви навсякъде. Много от тези системи всъщност работят по-добре в райони, която не са толкова богати и технологично развити, защото не са толкова капиталоемки, а изискват повече човешки труд. В допълнение, хората извън САЩ са все още по-близо до храната си, до самобитните домашни умения, а не са опиянени от новини около поредната светска персона.


Каква е причината да имате толкова критици, които оспорват основни Ваши принципи и твърдения?


- Различни са причините в зависимост от източника на критиките. Конвенционалните производители на храни казват, че стоката ни е прекалено скъпа. Нашата култура е издигнала в култ политиката на евтините храни, както и една производителна система, която екстернализира разходите. Ние на това отговаряме, че произвеждаме най-евтината храна, защото всички разходи са включени в цената й. Ние не произвеждаме тонове отпадъци, не предизвикваме ерозия на почвата и не способстваме за появата на супервредители.


Индустриалните земеделци ни наричат Тифозната Мери или биотерористи, защото нашите неваксинирани и нетретирани с други медикаменти животни би трябвало да са болни, тъй като здравето идвало от върха на спринцовката. А и на всичко отгоре, ние сме били оставяли тези болни животни да се разхождат на воля, вместо да ги затворим в контролирани халета, и по този начин те са в досег с диви птици, които носят зарази към промишлено-научните комбинати. Фермерите били на път да загубят стопанствата си и щяло да настане световен глад, благодарение на нашата немарливост и антинаучната ерес.


Фермерите като цяло смятат, че нашият начин на работа изисква твърде много усилия. Мисълта да местиш кравите всеки ден им се струва ужасна. За тях, разбира се, такова местене би означавало 2 АТВ-та, 2 опаковки тютюн, два пикапа, три кучета, всички приятели и братовчеди, много плюене и псуване цял един ден. И вероятно пак няма да са успели да съберат всички крави – все някоя група ще да е останала да се спотайва някъде зад храсталаците. Това е тяхната представа за местене на крави. За нас местенето на крави се заключава в това да излезем навън, да подвикнем и кравите да дойдат, подтичвайки към новото пасище като дори не се и налага да ги подканяме. Ами местенето на пилета? Дума да не става! Но те не вземат предвид усилията и времето, което влагат в ремонта на сондите за хранене, в торенето и допълнителната работа в града, която се налага да поемат, за да могат да си платят заемите.


Посвещавате доста време на лекции пред други настоящи или бъдещи фермери. Оставате ли с впечатление от срещите си, че правителствата по света стимулират такъв вид устойчиво производство или поне не му пречат?


- Не ми е известно да има правителство някъде по света, което да подкрепя устойчивото земеделие. В по-малка или в по-голяма степен всеки от нас в един момент е отпил от Степ-чето на промишленото производство. Със сигурност фондовете, отпускани от Запада за подпомагане на земеделието в развиващите се страни не отиват при стопани, които отглеждат пасищни животни и ползват мобилна инфраструктура. Те отиват за репликиране на индустриалния модел, който предполага химически торове, ГМО, зърнени фуражи и "конвейерни" ферми.


Разширяването на интересите и практиката в посока регенеративно селско стопанство все още си остава движение на масите, което е независимо от задкулисните играчи на днешното общество. Това не означава, че в тези правителства и големи организации няма отделни личности, които подкрепят естественото фермерство, но те са малки светлинки сред огромната тъма и определено са изключения. В тази връзка, аз знам какво могат да направят малцина влиятелни хора, действащи от ключови постове – те могат да събудят интерес и да провокират един коренно различен начин на мислене и вършене на нещата. Приветствам всяка една такава личност и знам, че ще видя такива и в България - в допълнение на онези предприемачи, които вече са прегърнали тези идеи.


Джоел Салатин - фермерът, който не се кланя на бога на индустрията

© Poliface


Един от вероятно големите проблеми за малки фермери, които искат директно да доставят храни на стопаните, са санитарните изисквания. Ако те не бъдат прилагани по начина, по който това важи за индустриалните производства, как се гарантира на потребителите, че няма да пострадат като консумират такава храна?


- Първо, трябва да се каже, че надзорът от страна на властите не дава гаранции за сигурност и защита. В САЩ всеки може да дава на децата си колкото си иска "Кока кола", но чаша сурово мляко е смятана за потенциално опасна течност. Със сигурност не бихте си я купили в магазина. Правителството, което на практика подкрепя интересите на промишленото производство, и влиятелните заинтересовани лица, селективно подбира кое да се счита за опасно и кое - не. Правителството има точно толкова предразсъдъци колкото всеки човек, то не представлява обективна гледна точка. Да приемете на вяра, че одобрената от правителството храна е безопасна, е равносилно на това да се доверите на индивид с доста престъпления в биографията си.


Тук в САЩ, нашето правителството ни казва да спрем да консумираме масло и свинска мас и вместо това да консумираме хидрогенерирани растителни мазнини. Правителството ни казва да използваме ДДТ вкъщи, да използваме пестициди и инсектициди върху нашите плодове и зеленчуци.


Правителството поддържаше и субсидираше концентрационните лагери за животни и прилагането на субтерапевтични дози от антибиотици при животните, което доведе до появата на супербактерии резистентност към антибиотици. Правителството ни учеше да храним кравите с мъртви крави като научен и прогресивен начин да произведем по-евтино говеждо, което в крайна сметка доведе до болестта луда крава.


То ни учеше да консумираме Twinkies (вид десертче) и Cocoa-Puffs (вид зърнена закуска), като постави тези и други силно преработени въглехидратни храни в основата на хранителната пирамида през 1979 г., което ни доведе директно до епидемия от затлъстяване и диабет тип 2. Правителството ни каза, че суровото мляко е опасно под всякаква форма. Правителството днес ни казва да ядем генетично модифицирани храни, че наночиповете в храната ни са безопасни и че синтетично произведените в епруветка протеини са досущ като тези в месото на животните. Скъпи хора, ние бихме били далеч по-здрави, ако правителството никога не се бе заемало с контрола върху безопасността на храните.


Как осигурявате безопасност? Като изисквате от пазара някаква ангажираност. Как се прави това? Като накарате хората да поемат отговорност за техните решения. Когато правителството взема решенията, нашите мускули за преценка атрофират. Ако ние сме отговорни, ще поразузнаем, ще се поинтересуваме, ще поразпитаме тук и там. Това укрепва нашите мускулите за преценка. Отговорността поражда ангажираност, която, пък, поражда преценка. Днес всяка компания, която се натъкне на проблем, свързан с патогенността или токсичността на техните храни, незабавно свиква пресконференция и се оправдава, казвайки, че е изпълнила всички изисквания на властите.


Хранителната промишленост се крие зад полите на регулаторите като начин да се освободи всякаква отговорност. Реално проблемите, които сме имали с храни, са били в промишления сектор, а не в областта на директните търговски отношения между производител и потребител. Колкото по-кратък е пътят от производителите до потребителите, толкова по-прозрачен е той.


Може би не знаете, но в САЩ малки групи хора в някои общности прокарват закони за суверенитет на храните. Според тези закони, в рамките на юрисдикцията на тези общности, пълнолетни лица имат правото в условията на взаимно съгласие да участват по своя воля в търговията на храни от какъвто и да е вид, без какъвто и да е контрол от страна на държавата.


Това движение започна в Седжуик, щата Мейн, и обхвана няколко други района в този щат. Щатът заяви, че тези места нямат право на такава дейност и започна дело срещу тях. Само преди месец, губернаторът на Мейн одобри закон за суверенитета на храните, който разрешава тази дейност да се разпространява без намеса на властите. Около 20 места са възприели тази практика и се очаква такава тя да се разпространи бързо. Този закон позволява на хората сами да избират какви храни да купуват от кого да ги купуват. Със сигурност това е една от основните свободи на хората – свободата да избират с какво да изхранват вътрешната си общност от един трилион организми (бактерии). За какво са ни другите свободи, ако нямаме свободата да избираме онова гориво, което ще осигури на телата ни енергията да се движат и да участват във всички възможни дейности?

Ключови думи към статията:

Коментари (26)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 2833 Неутрално

    В цял свят има такива ентусиасти и дано се множат.

  2. 2 Профил на chepokalipsis
    chepokalipsis
    Рейтинг: 647 Неутрално

    В България има много такива...

  3. 3 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 13290 Неутрално

    Вярващ еретик :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  4. 4 Профил на CINZANO - оправете си сайта!
    CINZANO - оправете си сайта!
    Рейтинг: 641 Неутрално

    Човекът е голям ентусиаст, само мога да го поздравя!
    Но ме притеснява това с искането за отпадане на санитарните изисквания.

    Мома, връщай 12 и 12А!
  5. 5 Профил на Николай Колев
    Николай Колев
    Рейтинг: 1984 Неутрално

    Аз бих нарекъл това земеделие "етично", а не "органично", или "био". От доста време съм забелязъл, че вторите се изчерпаха и атрофираха. Превърнаха се в индустриален термин. Но има и неща в думите му, които не са "чиста истина", такава от последна инстанция. "Земеделецът" (стара бабка, или дядо) в Родопите и Балкана няма шанс да продаде икономически рентабилно количество от своята продукция, без маркетинг, реклама и др. дяволии на глобалната икономика.

    Да твърдиш, че ГЕРБ е алтернатива на БСП е като да мислиш, че диарията е алтернатива на запека.
  6. 6 Профил на grayeagle
    grayeagle
    Рейтинг: 1421 Неутрално

    Дневник, какво е ГМО според вас. Ние винаги сме били с модифицирани и изкуствено подобрени сортове. Айде малко да прочетем, на наемем специалист. Защото преди седмица обяснявах на един такъв разбирач, че самоковския картоф изобщо не е самобитен, а е внесен преди по малко от стотина години, след изследване на почви и усъвършенстване на вид картоф, като цялата операция е свързана с една държава наречена Холандия, която е решила да помогне на туземците.

  7. 7 Профил на хм
    хм
    Рейтинг: 1097 Неутрално

    Ако не се лъжа, този фермер участваше във филма Фууд Инк (Храна ООД) и там направи на пух и прах индустриалното отглеждане на едър рогат добитък - с тънък хумор и стари, но златни, познания.

  8. 8 Профил на stenlyaka
    stenlyaka
    Рейтинг: 878 Неутрално

    Може би не знаете, но в щата Мейн преди месец бе приет закон, който разрешава на хората да се занимават с търговия с храни без контрол от страна на властите. Около 20 общини са възприели това и се очаква такава практика да се разпространи бързо. Този закон позволява на хората сами да избират от кого да купуват храна. Със сигурност това е една от основните свободи на хората - да избират с какво да се хранят.

    Горното показва , че Американците желаят да бъдат свободни ! Напък на Корпорациите !

  9. 9 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1900 Неутрално

    Много добре ми се струва като организация и като философия.
    Освен това, въвеждането на много и силно производителна техника в различните сфери на индустриалното производство ( имам предвид извън земеделието и животновъдството) освобаждава и прави не нужни голям брой хора и ако се стимулира или поне не се пречи на такъв тип земеделие и животновъдство, някаква част от т.н. ненужни хора ще си намери полезно и доходно занимание, а останалите ще имат достъп до по-нормална и полезна храна.
    Ние или много от нас и сега си купуват директни продукти от производителите и не се плашат, че не били преминали някакъв контрол, какъвто уж преминават индустриално изработените такива.
    Последния пример е с яйцата на половин Европа, случай в който се оказва, че може напълно законно да се произведат огромни количества опасна храна и излиза, че си е друго да се отровиш законно:).

  10. 10 Профил на Xumpomo name
    Xumpomo name
    Рейтинг: 696 Неутрално

    До коментар [#9] от "tsvetko_51":

    Напротив, не незаконно а по грешка и когато е станало по грешка се изтеглят от продажба на цената на огромни загуби за производителя, а не пордължава продажбата им.

    Birds of a feather flock together.
  11. 11 Профил на Светлото бъдеще
    Светлото бъдеще
    Рейтинг: 233 Неутрално

    До коментар [#8] от "stenlyaka":

    Търговия с храни без контрол?
    Абсолютната дерегулация е левичарска, много опасна глупост.

    Колко всъщност е прост българският народ и колко трола има във всяка статия? ( Комунизмът е по-вреден от радиацията.)
  12. 12 Профил на Светлото бъдеще
    Светлото бъдеще
    Рейтинг: 233 Весело

    Хипита си правят нови комуни, кибуци. Нищо не се е променило, после ще започнат и ТКЗС-та да правят.

    Колко всъщност е прост българският народ и колко трола има във всяка статия? ( Комунизмът е по-вреден от радиацията.)
  13. 13 Профил на marks_nazi
    marks_nazi
    Рейтинг: 233 Весело

    Общо взето на всяка храна пише "~Органик" ,а на ледът дори Диетичен!???! Важно е не само ,с какво тъпче животните амиби техният генофонд.....нека да има повече такива÷!!

    Долу рушистите и фашистите
  14. 14 Профил на proza
    proza
    Рейтинг: 2399 Неутрално

    У нас имаше биоземеделие по времето на баба ми, само че го премахнаха поради нисък коефициент на печалбата. Искаха все по-високи добиви от декар, което няма как да стане без изкуствено наторяване и без въвеждане на ГМО. Така че няма господинът да продава на краставичар краставици, нашите градинари ходеха на гурбет в цяла Европа и бяха най-търсените. Сега нищо не е останало от това земеделие, всичко е нови сортове , наложени от Европа навсякъде в ЕС. Краставиците не трябва да бъдат криви, а това, че са безвкусни, няма значение.Така е по цял свят, а сега искаме да върнем старото, но това е труден процес, всеки гледа печалбата, а не качеството. Българският потребител не търси "органик" храни, а по-евтини такива, защото няма средства за глезотии. Всичко зависи от търсенето, това е пазарът.

  15. 15 Профил на onesickbastard
    onesickbastard
    Рейтинг: 235 Неутрално

    До коментар [#8] от "stenlyaka":Търговия с храни без контрол?Абсолютната дерегулация е левичарска, много опасна глупост.
    —цитат от коментар 11 на Светлото бъдеще


    Абсолютна глупост е, че е левичарска - това си е точно крайно дясна, демагого-утопично-идеологическа идиотия.

  16. 16 Профил на Светлото бъдеще
    Светлото бъдеще
    Рейтинг: 233 Весело

    До коментар [#15] от "onesickbastard":

    Вземи прочети някоя книга преди да пишеш глупости.

    Колко всъщност е прост българският народ и колко трола има във всяка статия? ( Комунизмът е по-вреден от радиацията.)
  17. 17 Профил на onesickbastard
    onesickbastard
    Рейтинг: 235 Неутрално

    До коментар [#15] от "onesickbastard":Вземи прочети някоя книга преди да пишеш глупости.
    —цитат от коментар 16 на Светлото бъдеще


    Ти вземи да мислиш, защото аз съм прочел повече книги, а ти ще трябва да се преродиш стотина пъти, за да ме настигнеш.
    Пътувай да харесваш туитовете на Тръмп.

  18. 18 Профил на Светлото бъдеще
    Светлото бъдеще
    Рейтинг: 233 Весело

    До коментар [#17] от "onesickbastard":

    Изпуши още една ганджа и получаваш бонус- няколко прераждания в едно.

    Колко всъщност е прост българският народ и колко трола има във всяка статия? ( Комунизмът е по-вреден от радиацията.)
  19. 19 Профил на БМЗ
    БМЗ
    Рейтинг: 1799 Неутрално

    М-р Салатин е пич!
    Прави индустриалното земеделие на салата. :))

    Апокалипсисът апокалиптичен
  20. 20 Профил на Светлото бъдеще
    Светлото бъдеще
    Рейтинг: 233 Неутрално

    Произвеждате какво произвеждате, но то после се тества.

    Колко всъщност е прост българският народ и колко трола има във всяка статия? ( Комунизмът е по-вреден от радиацията.)
  21. 21 Профил на Филип Харманджиев
    Филип Харманджиев
    Рейтинг: 1438 Неутрално

    До коментар [#6] от "grayeagle":

    Пише го в Уикипедия. https://goo.gl/vxtmJe
    Позволявам си да предположа, че считате ГМО за хибридизация/кръстсване/селектиране, но е различно.
    В повечето случаи генетичната модификация цели устойчивост на химически препарат, който е произведен от същата корпорация. Това им е бизнедмоделът.

  22. 22 Профил на реалист
    реалист
    Рейтинг: 240 Неутрално

    До коментар [#6] от "grayeagle":
    Този "ГМО" процес, който описвате всъщност е целенасочен процес на естествен подбор на качества, които са заложени в естествения генетичен код на организма и се подобряват сортовете и породите. Казва се Селекциониране. Ами , че нали така се конкурират и хората за съответна дейност, например децата на музиканти, обикновено стават музиканти, от много спортисти на състезание отива най-способния и т.н.. Но когато говорим за хора, трябва много да внимаваме с изразните средства и сравненията. Истинския ГМО процес, е когато в генетичния код на организма принудително се влагат гени от други видове, или лабораторно синтезирани, за да дадат на обекта някои предпочитани качества, които естествено, никога не могат да се селекционират. Например, от някаква риба се вкарват гени в растение и то става устойчиво към паразити и към суша, или най-вече към хербициди, например, Раундъп на Монсанто, които се използват за унищожаване плевелите в почвата. Така, добивът става фантастичен, плевели няма, паразити също и работата по обслужване на насаждението е много по -малка. Но никой не може да каже, когато това растение се яде, какво се случва с хранещия се във времето. Освен това има голяма опасност да се опрашат, от вятъра или пчелите, (ако оживеят) и не-модифицираните растения и постепенно природоестествената култура да се замърси и изчезне, като такава.

  23. 23 Профил на реалист
    реалист
    Рейтинг: 240 Неутрално

    Саркастично казано, г-н Салатин , явно е от ентусиазираните американци, които мислят с мускулите, а не с мозъка си. При тях, обичайните за мозъка дейности, като образование, четене на правила и други интелектуални занимания, са по недостъпни за силовата култура, с която авторът препоръчва анализ и реакция на правителствените и здравните съвети, от него възприемани, като ерес.
    Цитати.
    "Първо, трябва да се каже, че надзорът от страна на властите не дава гаранции за сигурност и защита. В САЩ, всеки може да дава на децата си колкото си иска "Кока кола", но чаша сурово мляко със сметана е смятана за потенциално опасна течност. Със сигурност не бихте си я купили в магазина. Правителството, което на практика подкрепя индустриалното производство, мощните интереси, решават кое е опасно и кое - не. То е пълно с точно толкова предразсъдъци, колкото всеки човек, то не представлява обективна гледна точка. Да приемете, че одобрената от правителството храна е безопасна, е равносилно на това да се доверите на индивид с доста престъпления в биографията си."
    "Как осигурявате безопасност? Като накарате хората да носят отговорност за техните решения. Когато правителството взима решенията, нашите мускули, с които би трябвало да правим това, атрофират. Ако ние сме разумни, ще питаме, ще се интересуваме, ще се информираме. Това укрепва мускулите ни."
    "Скъпи хора, ние ще бъдем далеч по-здрави, ако правителството никога не бе заемало с контрола върху безопасността на храните."
    Цитатите са подобни на Виц. Явно, на човек, трябва да му се схване ръката, за да не пие Кока Кола, като разумна реакция на мускула към вредната напитка и да се подриска с колики в червата от "здравословното", вкиснато мляко със сметана, но освободено от правителствен контрол и оставено на аналитичен избор от мускулите на клиента.
    Просто нямам думи. Като изключим тези анархистични и малограмотни писания, статията е пълна с неприложими за гъстонаселена Европа ,вкл.България, практики. Говеда, които се транспортират за паша, практически от каубои , от място на място в Европа, това да не е Дивия Запад или пък Аржентина. За да има някакъв икономически ефект, става дума за хиляди глави ЕРД и много, ама много ливади. За нас не е впечатляващо. Каракачаните, на времето са гледали по този начин 3 млн. глави ДРД- овце, сменяйки със стадата, разни високопланински егреци и пасища в Родопите, у нас и в Гърция, ама с овце.
    Въобще, Ала, Бала за Балъци.

  24. 24 Профил на Филип Харманджиев
    Филип Харманджиев
    Рейтинг: 1438 Неутрално

    До коментар [#23] от "реалист":

    Препоръчвам ви книгата You Can Farm, за да задълбочите разбирането си за тезите на Салатин. Има я на български, безплатна за даунлоуд от сайта на фермата ми.
    За тезата на Салатин за ролята на правителствата горещо препоръчвам книгата му Everything I Want To Do Is Illegal
    Дори и в България има миграция на пасищни животни, така наречената програма Пасторализъм.
    Бащата на местенето на животните на паша е французин, от Европа - Андре Воазан. Има страхотна книга - Grass Productivity има я в Амазон във всякакви варианти.
    Всъщност местенето на животните може да се прави на всяко пасище - правилото е да не стоят на едно поле повече от 2-3 дни, за да не изпасват новия прираст, който се "финансира" от запасите в корените, докато не се натрупа нов запас.

  25. 25 Профил на реалист
    реалист
    Рейтинг: 240 Неутрално

    До коментар [#24] от "Филип Харманджиев":
    Такива книги, които отричат регулационната роля на Държавата колкото щеш. Дори и с държавните регулиращи механизми у Нас и в ЕС , частните фирми ни тъпчат с некачествена храна с ментета, заместители и неизброим брой Е-та, представям си ако ги нямаше и тях. Тогава не виждам, как бихме спрели фирмената Алчност, да почнат откровено да ни тровят. А за свободната паша, по горе писах, в гъстонаселена Европа не е възможно свободно гледане на достатъчно количество ЕРД, а в планинските райони има екологични проблеми. Интензивно отглеждане на животни ЕРД, може да стане само във ферми и с концентриран фураж, не ,че не ми се яде "свободно" телешко, домашно пилешко и т.н., но това са реалностите. Само ДРД може и се отглежда на свободна паша и го препоръчвам, като най диетично и качествено. На времето, прадедите ни са постили в по голямата част от годината, а и през "месоядното" време, са контролирали яденето на домашните животни, защото израстват бавно и са малобройни. Ако ги изяждаха в количество, както сегашният Човек, дворовете щяха да са пусти. Само, в Америките има огромни пространства за пасищно отглеждане на ЕРД, но вече и в САЩ е удобно и изгодно, отглеждането им във ферми. Става дума за интензивно животновъдство и добиване на месо с приемлива цена. Иначе за любителите на свободно отглеждано,"биологично" месо винаги ще има такова, на съответната цена.

  26. 26 Профил на реалист
    реалист
    Рейтинг: 240 Неутрално

    Да уточня ЕРД- едър рогат добитък- говеда ; ДРД-дребен рогат добитък- овце, кози





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK