© Надежда Чипева, Капитал
В България имаме една поговорка - ако искаш да обсъждаш идеи, покани мъже; ако искаш да свършиш работа, покани жени. Това разказа Кристалина Георгиева, изпълняващ длъжността президент на Световната банка при представянето на доклада "Жени, бизнес и законодателство 2019: десетилетие на реформи", изготвен от Световната банка. Така тя илюстрира тезата си, че икономиката губи от ограничаването на правата на жените. По оценки на банката световният брутен вътрешен продукт е по-малък със 160 трлн. долара заради това, че жените и мъжете нямат равни права. Това тя определи като
един от най-скъпите решими проблеми в света
Тя посочи, че за разлика от кризата през 2008 г., когато е имало много механизми за справяне с нея в глобален мащаб, сега ситуацията е друга. Има повсеместно забавяне на икономиката в условия на голяма задлъжнялост - на държавите, на бизнеса, на домакинствата. В такива ситуации винаги трябва да гледаме към резервите, посочи Георгиева.
България е сред страните в Европейския съюз с най-добре представящите се икономики от гледна точка на законовите права на жените на пазара на труда и при избор на професия. Това показват данните на Световната банка от изследването. То разглежда етапите в трудовия живот на жената до пенсионирането й и правната защита във всеки отделен етап. Данните обхващат десетгодишен период, в който 187 страни са оценявани по осем показателя - свобода на движение, започване на работа, заплащане, встъпване в брак, заетост след раждане, възможност да започнат свой бизнес, управление на имущество, получаване на пенсия. Въз основа на тях се изчислява индекс.
Стойността му показва, че в света на жените се дават три четвърти от правата на мъжете.
За България от 100 възможни пункта индексът показва 93.75
Това я нарежда сред 30-те страни в света, позиционирани най-добре. С максимума от 100 пункта са шест икономики - Белгия, Дания, Франция, Латвия, Люксембург и Швеция, което означава, че в тези страни жените и мъжете имат равни прав в областите, които се измерват от индекса. "Направили сме много, има прогрес в 131 държави, но той не е достатъчно бърз, за да се използва фантастичният ресурс на жените", обобщи ситуацията Георгиева.
Тя все пак посочи, че в Европа организацията на жените и представянето им в законодателните органи е по-добро. Най-тежко е положението в Близкия изток, където жените разполагат с по-малко от 50% от правата на мъжете.
През последните 10 години има голям напредък в сравнение с направеното през предходните 100 г. И въпреки това то остава малко - за този период показателят за света се е подобрил от 70 на 75 пункта. Колко по 10 г. ни трябват, за да се достигне равнището от 100 пункта, попита риторично Георгиева.
В това време 22 икономики, сред които и България, са премахнали пречките пред работните места за жените. За България това се изразява с промяна в законодателството от 2015 г., докогато е имало забрана за жени в 35 професии. Георгиева определи подобни рестрикции като политически приемливи, но не и икономически мъдри. Даде съвременни примери с това, че над 26% от заетите в ИТ сектора в България са жени при 17% средно за Европа.
© Надежда Чипева, Капитал
Освен това посочи, че
промяната в ограничаващото законодателство не означава автоматично равенство
Даде пример с продължаващата разлика в заплатите на мъжете и жените дори и в страни като Швеция, за която се приема, че има пълно равенство. То там е около 5%. В 30-те най-развити в това отношение страни разликата е 15-20%. В България е около 14%, което я поставя в добра позиция от средното за ЕС.
Във всички сфери в света има прогрес при изглаждането на неравенствата между двата пола. Най-голям е в областта на икономиката, но това е и сферата, в която през разглежданите 10 г. най-малко реформи са направени, посочи Георгиева. Тя анализира, че колкото по-близо до 100-те пункта на изчислявания индекс е една страна, толкова по-трудно вървят реформите. Подчерта, че
най-зле глобално са реформите, свързани с платения отпуск по майчинство
Това пък е един от показателите, който е добър в България наред с този за заплащането. В същото време 72% от жените в напреднала възраст са в риск от бедност. В България конкретно над 42% от жените получават минимална пенсия, посочи омбудсманът Мая Манолова, която участва в дискусията след представянето на доклада.
Кристалина Георгиева обяви, че една от причините за тази бедност на жените е задължението им да се пенсионират по-рано от мъжете. Това води до по-ниска пенсия, която се наслагва и върху по-ниското заплащане, получавали преди това. За България според настоящото законодателство се предвижда изравняването да стане през 2037 г.
Равни и в листите
Външният министър Екатерина Захариева, която също участва в дискусията, даде свои примери, с които илюстрира, че въпросът за равенството между мъжете и жените в България стои доста по-добре от други страни. Посочи, че у нас се приема съвсем нормално жена да е министър и вицепремиер. Разказа, че когато е заела поста, са били само две жени в света, докато сега това е така в 28 от 193 държави.
Посочи, че някои партии и по-конкретно ГЕРБ спазват равенството в листите и те са поравно разпределени между жените и мъжете. На това омбудсманът Мая Манолова добави, че спазването на съотношението не е достатъчно, а е важно и на кое място в листите са жените, като се има предвид, че преференциалното гласуване не дава възможност за пълно разместване. Посочи, че както и да се смята броят на депутатите, то едва 24% от тях са жени, в Европейският парламент делът им е 35%.
Посочи и че според нея
все още е жив стереотипът
според който работата на жените е да се грижат за дома и децата, а мъжете са тези, които да изкарват парите. Напомни и че през миналата година са над 24 случаите на жени в България, които са пребити и убити в семейството си или при условия на домашно насилие. Допълни, че в това време има областни центрове без убежища за жените, които са жертви на домашно насилие.
Цитира "изложение" на група чиновници от 1924 г. до тогавашния премиер Александър Цанков, за
нахлуването на жените в държавните учреждения"
в което се препоръчва на жените да не се позволява да заемат такива длъжности. Посочи, че въпреки всичко, като се има предвид днешното развитие на ситуацията, явно тези чиновници са имали основателни опасения, че жени ще заемат постовете им.
Посочи, че когато жени заемат високи постове, имат шанс да дадат възможност на други за кариерно развитие. Цитира Мадлин Олбрайт, първата жена, заемала поста държавен секретар на САЩ, че в ада има запазено място за жени, които не подкрепят други жени.
На свой ред Кристалина Георгиева разказа за случаи от своята практика, предимно свързани с желанието да се увеличи броят на назначаваните жени в институциите, в които е работила. Посочи, че за еврокомисията е имало цел до края на 2019 г. 40% от служителите на ръководни постове да бъдат жени. Когато се е върнала в Световната банка, е вдигнала "летвата" до 50% до края на 2020 г., като това вече е било постигнато през 2018 г. Тя самата като мениджър смята, че при такова разнообразие се взимат по-добре решения по различни въпроси, тъй като всеки има различна гледна точка. И не става дума за механичен сбор на хора от двата пола. Все пак подчерта, че поставянето на подобни цели не означава да се дава път на жени, които не разполагат с нужните качества за съответния пост. От нейния опит обаче се вижда, че по-скоро жени не биха кандидатствали за позиция, за която не отговарят на 8 от 10 изисквания, докато мъжете обичайно нямат такива прегради. Това от своя опит потвърди и външният министър, която е получавала откази от жени да заемат посланически постове, въпреки че ги е виждала да се справят бързо в трудни ситуации и е било очевидно за нея, че могат да се справят на тези постове.
Представители на бизнеса, които участваха в дискусията, разказаха за инициативите в своите компании за подобряване на условията за работа на жените - гъвкаво работно време, възможност за работа от вкъщи, ведомствени детски градини.
