Лоши длъжници през 2018 г. имат стабилни доходи, но не умеят да си правят сметката

Димитър Бонмев, Райна Миткова и Лилия Димитрова (от ляво надясно) от Асоциацията на колекторските агенции в България представиха годишните данни за задълженията на домакинствата и бизнеса през 2018 г.

© Анелия Николова

Димитър Бонмев, Райна Миткова и Лилия Димитрова (от ляво надясно) от Асоциацията на колекторските агенции в България представиха годишните данни за задълженията на домакинствата и бизнеса през 2018 г.



Трийсетгодишен човек с работа и стабилни доходи - това е профилът на средния длъжник в България, а причина за финансовите му затруднения е спонтанността при покупките, често на луксозни стоки, и неумението да си прави сметката. Това сочат данните на Асоциацията на колекторските агенции в България.


През 2018 г. спрямо предходната намалява броят и обемът на лошите дългове, но средният размер се увеличава - от 775 лв. на 1161 лв., тоест вече е около средната брутна заплата за страната. Потребителите се чувстват по-спокойни за бъдещето си и са готови да ползват по-големи кредити, коментира председателят на асоциацията Райна Миткова.


Най-често в невъзможност да обслужват кредита си изпадат младите хора в големите градове и особено в Пловдив, Бургас, Стара Загора. За разлика от други години жителите на София са коректни платци, същото важи и за потребителите в Русе и Враца.




Лоши длъжници през 2018 г. имат стабилни доходи, но не умеят да си правят сметката


През 2018 г. на компаниите за събиране на дългове е възложена сумата от 1.4 млрд. лв. при малко над 2 млрд. година по-рано. Над половината от случаите на небслужвани дългове са към банките при 42% предишната година. "След стрестестовете банките подхождат много по-внимателно към темата с некоректните платци. Те възлагат необслужваните кредити на значително по-ранен етап - между 30 и 90 дни от датата на забавяне, докато преди в този период са опитвали да решат проблема със собствени сили", коментира Лилия Димитрова от асоциацията.


Делът на бързите кредити намалява от малко над 30% до 19% отвъзложените случаи, сочат данните на сдружението. Делът на телекомите е 15% при 21% предходната година. Делът на застрахователните продукти расте от под 1% до 9 на сто от възложените на колекторите случаи.


През годината значително нараства размерът на изкупените от колекторите дългове - от 772 млн. лв. през 2017 г. на 1.9 млрд. лв. Рекордът се дължи на фирмени и обезпечени портфейли - тенденция, която се проявява на развитите европейски пазари, коментира Димитър Бончев от асоциацията.


Едва на 60 млн. лв. възлизат дълговете на фирми, възложени на колекторите. В условията на икономически възход бизнесът е ориентиран приоритетно към продажби, а събирането на вземанията остава без фокус, коментираха представителите на асоциацията.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK