Местните данъци и такси ще растат, прогнозират анализатори



Местните данъци и такси ще се увеличават, прогнозира икономистът Петър Ганев при представянето на алтернативния бюджет за 2019г., какъвто Институтът за пазарна икономика (ИПИ). разработва в края на всяка година.


Според екипа на института основание за това е недостигът на собствен ресурс в местната власт. Освен това в последните години ставките н аданък сгради и такса смет бяха задържани заради приближаващите местни избори.


Наскоро финансовият министър Владислав Горанов, цитиран от "Медиапул", предложи на общините същото - да преразгледат данъчната си политика и да вдигнат данъците за имоти и коли.




Институтът за пазарна икономика предлага друго - една пета от постъпленията от данък общ доход да остават в общините по постоянен адрес на платеца. "Това би бил ресурс в рамките на 876 милиона лева", каза Петър Ганев, цитиран от БНР. Това, по думите му, ще промени и поведението на местните власти. "В момента ако кметът знае, че има фабрика за шиене, която плаща заплати на черно, кметът няма стимул да я гони тази фабрика, макар че той със сигурност я знае, ако е на негова територия, той няма да получи нищо, ако се изсветли, само ще влезе в скандал. В случая ще има голям стимул да сигнализира на НАП, тъй като всеки изсветлен доход ще му вкара пари в общината", каза анализаторът.


Още за плана на ИПИ за финансова децентрализация четете в писмото до премиера тук.
Вместо балансиран бюджет - излишък, вместо същите данъци и осигуровки - по-ниски,


вместо раздута - реформирана администрация. Такъв алтернативен бюджет е разработил Институтът за пазарна икономика.


Анализаторите му отбелязват, че правителството сега за пръв път предлага балансиран бюджет вместо дефицит, но напомнят, че прогнозите на международните финансови институции са за влошаване на растежа в глобалната и европейската икономики и затова страната се нуждае за буфер от излишък в бюджета.


"Анализът на очакваната динамика на европейската и българската икономика за следващата година сочи все по-голяма несигурност. В такава среда благоразумната политика е стремеж към бюджетен излишък, който да действа като буфер при реализиране на негативния сценарий. Заедно с това трябва да се припомни, че щедрото бюджетиране на разходи, особено на капиталови, вече няколко години играе ролята на "скрит" буфер - неизпълнението на разходите оставя значим резерв, който или може да покрие проблем с несъбрани приходи, или да бъде и разпределен и похарчен с решение на изпълнителната власт", смятат анализаторите.


Те подчертават, че правителството предлага бюджет с ръст на данъчните приходи от 7%, което съвпада с нарастването на номиналния БВП около 7% за 2020 г. Това поставя под въпрос очакваната ефективност на мерките за увеличаване на събираемостта на данъците, коментират авторите на алтернативния бюджет.


Експертите на института предлагат

  • Спиране на негативните тенденции за увеличаване на данъци и осигуровки и реални стъпки за намалението на данъчно-осигурителното бреме, в т.ч. чрез премахване на някои данъци - например облагането на дивидентите, лихвите и застрахователните премии;
  • Увеличаване на заплатите в публичния сектор, в т.ч. заплатите на педагогическия персонал, но и сериозно преструктуриране на администрацията - през последните три години липсват каквито и да са мерки за свиване на публичния сектор;
  • Реални осигурителни промени, които да дадат повече избор на хората - намаляване на пенсионните осигуровки с 2 пр.п. и прехвърляне на 2 пр.п. от здравните осигуровки към частни дружества, за да се разбие монопола на НЗОК;
  • Свиване на преразпределението през бюджета, мерки за финансова децентрализация и планиране на излишък, който да направи бюджета по-прозрачен.
Предложението на ИПИ е по-амбициозно от гледна точка на разходите, защото има необходимост от повишаване на ефективността на и намаляване на пилеенето на публичните разходи, защитават концепцията си анализаторите.


Преразпределението в Алтернативния бюджет на ИПИ е малко над 34% от БВП, като се планира и излишък в размер на 1.55 млрд. лв. Наред с намалението на данъчно-осигурителното бреме и увеличения избор в осигурителните системи, алтернативата на ИПИ предвижда и реални стъпки за финансова децентрализация чрез пренасочването на приходите от 2 процентни пункта от подоходното облагане към общините. Вярваме, че всички тези политики биха довели до по-бърз растеж, по-високи доходи и благосъстояние на населението, пишат авторите на проекта. Според тях така ще се отключи потенциалът на местно ниво, а регионите ще започнат да се сближават по степен на развитие.


Местните данъци и такси ще растат, прогнозират анализатори

© ИПИ

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK