Дневник
© Надежда Чипева
Да се увеличи лимитът за законно прилагане на извънреден труд от сегашните 150 часа на 300. Това е една от идеите за промени в Кодекса на труда, които и тази седмица обсъждат работодатели, синдикати и правителство. Идеята за промени в Кодекса на труда е част от подготвяното споразумение между тях, което засяга множество теми, сред които тази за начина, по който се формира минималната заплата, кой да плаща първите три дни болнични и др. Всички те, без въпроса за извънредния труд, бяха отново обсъдени в началото на седмицата в кабинета на вицепремиера Томислав Дончев.
И в момента Кодексът на труда дава възможност работниците да полагат до 150 часа извънреден труд на година, като сумарното изчисляване на работното време е ограничено до 6 месеца. Сега се обсъжда възможността извънредният труд да се увеличи двойно, а социалното министерство прелага сумарното изчисляване да се сведе до 4 месеца, с което всъщност България най-сетне ще спази евродиректива, която изисква това.
Сумарното изчисляване позволява на работодателите да смятат изработените часове за по-големи срокове от ден и седмица - за месец, два или друга схема като максимално допустимия 6-месечен период. Отработеното време, при сумарно отчитане трябва да се приравни към общата нормална продължителност (8 часа и пет работни дни) на работното време за установения период.
Работодателите мотивират нуждата от промяна с остарялото законодателство и с аргумента, че при увеличаване на броя допустими по закон работни часове те ще бъдат реално отчитани за разлика от сега и адекватно заплащани.
Темата се оказва не особено важна за някои от големите работодателски организации, за някои синдикалисти Кодексът не трябва да се пипа, а социалното министерство е дало срок за обсъждане до края на март.
Защо да се вдига лимитът за извънредния труд
На пръв поглед тъкмо работодателите имат интерес от узаконяването на повече извънреден труд, но очевидно не всички силно се интересуват от темата. В понеделник на въпроси на "Дневник" по темата от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) препратиха за позиция към Българската търговско-промишлена палата (БТПП) като настоящ ротационен председател на асоциацията на работодателите, откъдето обаче обявиха пред "Дневник", че това не е тема, която е актуална за тях. От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и от Българската стопанска камара (БСК), които също са в асоциацията, обявиха, че правилата са остарели и трябва да се осъвременят.
Пред БНТ Добрин Иванов, изпълнителен директор на АИКБ, призна авторството на идеята и обясни, че в сегашната ситуация на пазара на труда има дефицит не само на квалифицирани специалисти, но на всякаква работна ръка. В такъв случай, ако искаме да имаме ръст на брутния вътрешен продукт, това не може да бъде осъществено чрез количествено увеличаване на работещите, а единствено чрез повече работа. Това всъщност е доброволен договорен труд между работника и работодателя, обясни той.
Горещи защитници на идеята са и търговските вериги, членуващи в Сдружението за модерна търговия. Изпълнителният директор на сдружението Йордан Матеев обяснява пред "24 часа", че сегашната форма на отчитане на труда е остаряла и не позволява коректно изчисляване и заплащане на извънредния труд. Посочва, че при веригите има силно изразена сезонност и например по празниците се налага повече хора едновременно да бъдат на работа. Според него промени в Кодекса на труда по въпроса ще са от полза както за работниците, така и за работодателите.
Работодатели срещу анахронизма в закона
Подобна теза споделя и БСК. Пред "Дневник" от организацията посочват, че подкрепят отпадането на общата забрана на извънредния труд, което е в интерес както на работодателите, така и на работещите по трудов договор. Промяната ще доведе както до намаляване на недостига на кадри в множество отрасли и сектори като здравеопазване, промишленост и други, в които има непрекъсваем режим на работа и работа на смени, така и до възможности за допълнително трудово възнаграждение за много работници и служители, е позицията на организацията.
"С отпадането на общата забрана за полагане на извънреден труд ще бъде преодолян анахронизъм на трудовото ни законодателство, който отдалечава правото ни от изискванията на днешното динамично социално-икономическо развитие на обществото и ограничава една от основните свободи, а именно – свободата на договаряне", посочват от камарата.
Позицията на камарата е, че увеличаването от 150 на 300 часа извънреден труд на година ще позволи на българската икономика да увеличи и конкурентоспособността си спрямо останалите.
Нито стопанската камара, нито другите организации засега дават знак, че имат разчети за това как би се отразила на разходите за труд подобна промяна. Аргументът им е, че не се правени разчети, защото все още не са известни параметрите на промяната. На това Валери Апостолов от "Подкрепа" обяви, че бизнесът иска с по-малко работници да се свърши цялата работа, защото това ще спести пари.
Идеята за извънредния труд - 12 години по-късно
От отговори на КРИБ до "Дневник" се разбира, че конфедерацията още през 2008 г. е предлагала завишаването на часовете разрешен извънреден труд, но тогава не се приело заради колизията между двата синдиката по въпроса и липсата на подкрепа от Народното събрание. Организацията също смята за анахронизъм актуалния текст в Кодекса на труда. Посочва, че предложението да се вдигнат часовете е по настояване на нейни членове на фона на липсата на кадри.
Според КРИБ с такава промяна ще се решат няколко въпроса - ще излязат на светло "работодателите, които поради законовите ограничения са принудени да не обявяват изцяло положения извънреден труд /основно поради технологични причини, а не нежелание да спазват закона/, ще създаде възможност за по-голяма гъвкавост при наемане на работа, ще създаде по голяма сигурност на отделния работник полагащ извънреден труд, тъй като той ще бъде регламентиран и съответно обявен в Главната инспекция по труда". Също така ще отпаднат редица пречки пред инспекцията по труда за провеждане на ефективен контрол.
Реално такава промяна ще засегне голяма част от фирмите и преди всичко тези, които работят на сменен режим, както и тези със специфични професии, чиято дейност налага полагането на непрекъснат труд 24 часа 7 дни в седмицата, посочва организацията.
Параметрите на промяната
Промяната с условията за извънредния труд бе обявена от самия социален министър Деница Сачева в интервю пред БТА в самия край на годината. Тъкмо там тя обявява, че се предлага тази промяна, записана в проект и вече обсъждана с работодатели и синдикати. "На този етап, в съответствие със законодателството на Европейския съюз, Министерството е направило предложения за намаляване на максималния период за сумирано изчисляване на работното време от 6 на 4 месеца, както и по възможността чрез договаряне между социалните партньори да има по-голяма продължителност на извънредния труд в една календарна година - до 300 часа чрез договаряне", посочва тя.
Обяснява, че тази и другите обсъждани промени в Кодекса на труда ще се дискутират до края на март.
В отговор на въпроси на "Дневник" от министерството посочват, че в законопроекта, обсъждан с работодателите и синдикатите и през миналата година, не е предвидено отпадане на забраната за полагане на извънреден труд и разширяване на случаите, в които е допустимо полагането му по изключение.
"В законопроекта се предлага чрез механизма на колективното трудово договаряне на браншово и отраслово ниво да се договаря по-голяма продължителност на извънредния труд в рамките на една календарна година, но не повече от 300 часа. Следва да се отбележи, че са запазва регламентираното в Кодекса на труда ограничение за продължителност на извънредния труд до 150 часа за една година, което ще се прилага, когато не е сключен колективен трудов договор на браншово и отраслово ниво", посочват от ведомството за "Дневник".
Възможността чрез колективен трудов договор на отраслово/браншово ниво да се договаря по-голяма продължителност на извънредния труд дава възможност да бъде отчетена спецификата на дейността на предприятията от съответния отрасъл/бранш, се казва в позицията на министерството. Според него по този начин работодателите ще могат да съобразят организацията на труда с интензитета на производствената дейност като спазват законовите правила за непрекъсната междудневна и седмична почивка. Правата на работниците и служителите ще са гарантирани, вкл. правото им на заплащане на положения извънреден труд с увеличение.
"Пробутване на нормализиране"
Ваня Григорова, икономически съветник на президента на КТ "Подкрепа", обясни пред "Дневник", че България от няколко години нарушава евродирективата за сумирането на работното време, като срокът продължава да е 6 месеца при записани 4 в директивата и сега спазването й се представя като предложение за положителна промяна от страна на социалното министерство.
Правителството се опитва да пробута нормализиране срещу спазване на евродирективата, коментира тя. Напомня, че преди година е обсъждан цял пакет промени в Кодекса на труда, сред които и уреждането на извънредния труд, но въпросът е отпаднал след като тоговашният министър Бисер Петков се е отказал от целия пакет.
"Подкрепа" е категорично против увеличаване на часовете за извънреден труд, посочи Григорова. Синдикатът е против генерални промени в Кодекса на труда, защото смята, че това ще промени философията му, а колкото и дефекти да има в българската практика, ако се спазва, той е един от най-добрите в ЕС.
Позицията на другия синдикат - КНСБ, не изглежда така категорична. Пред "24 часа" оттам коментират, че при сумарното отчитане на извънредния труд често работодателите не го декларират коректно и съответно не го заплащат адекватно. Затова настояват при промени да се гарантират правата на работниците. Освен това настояват плащането на допълнителните часове работа над регламента да се вдигне от сегашните 75% в почивни дни и 100% на официални празници.
zxp53317185
Рейтинг: 1667 НеутралноКрайно време е в България да се въведе минимална почасова ставка. Би решила доста проблеми и ще вдигне производителността на труда рязко. За 7-8 лв на час никой работодател няма да държи на извънреден труд, освен ако наистина не му се налага спешно.
chepokalipsis
Рейтинг: 918 НеутралноЗнам, че БЕГЕ бизнеса е най-богатият, можещият и знаещият, че там всички са помазани лично от папата, консумиращи медовина и амброзия, но в тая нищожна държава, Япония, в една на никого неизвестна фирма - Майкрософт, бяха направили работния ден 4 дни и производителността бе скочила с 40%. Какви тъпаци... ако го бяха направили 7 дни, щеше да е 70%!
Никой не работи 8 часа плътно, особено в офис. Човек не може да стой фокусиран толкова. Защо трябва да киснем по 8 часа, ако реалните работни часове за 5-6? Не всички работим в магазини или от сорта, където се очаква да е отворено от еди си колко, до еди си колко.
Та беге бизнеса може да джвака цигански джанки цял ден, но по-умен и добър няма да стане. Между другото, защо не пуснете един списък на фирмите, които подкрепят извънредния труд, аз съм сигурен, че много хора, които имаме привилегията, да не сме роби и да си подбираме малко работното място, ще им се зарадваме доста.
Маршалов
Рейтинг: 2102 НеутралноДо коментар [#1] от "zxp53317185":
мурзилкаПри такава ставка, не виждам никакъв проблем, защото резултира в заплата с размер под средната дори за страната. Може леко да изкара на светло част от осигуряваните на МРЗ, че вземат повече и толкоз. Реален смисъл има минималната надница да е поне 5 евро на час.
tamada
Рейтинг: 1121 НеутралноНяма как МРЗ да е 610 лв, а минималната почасова да е 7 лв.
Умните работодатели по принцип не държат на извънредния труд - отчита се отделно, плаща се по-скъпо и т.н. Производителността на труда не може да се оправи само с едно вдигане на заплатата. Повечето пари ще помогнат да задържиш работника при себе си, но не и да го направиш по-работлив.
mitko11
Рейтинг: 1822 ЛюбопитноКогато бях в Белгия, за една нощ извънреден труд ни платиха колкото за цяла седмица. И на следващия ден двамата с другия българин почивахме. Когато се появихме на работа, първия въпрос на колегата ми беше:"Шефе, няма ли пак да работим извънредно?". Отговорът на шефа беше - не ми е изгодно, извънредният труд е само в аварийни ситуации и е много скъп....
Генерал Сандокан с двата МИГ-аНо там има профсъюзи, колективни трудови договори и стачки...
lz73
Рейтинг: 1547 НеутралноДо коментар [#4] от "tamada":
Именно! Да се премахне МРЗ и да остане само минимално почасово заплащане.
mitko11
Рейтинг: 1822 ВеселоДо коментар [#6] от "lz73":
Генерал Сандокан с двата МИГ-аДепутатите и висшите държавни служители не харесват това.
Заплатите им са кратни на минималната работна заплата....
zxp53317185
Рейтинг: 1667 НеутралноПо принцип не е невъзможно. Ще се разреши да се правят договори за по 25- 30 часа седмично, така че да има минимум 610 лева платени на месец. Но не си представям как цената на труда може да е под 7 лева на час, за да бъде един труд интензивен и ефективен. Но с пазачите на паркинги и подобни най - вероятно ще се свърши.
john_3volta
Рейтинг: 1030 ЛюбопитноБВП е работа на държавата, Откога работодатели и синдикати почнаха да се интересуват от него и защо? Нас, личностите, той въобще не ни интересува: нали си спомняте какъв беше БВП когато Ботев загина за родината, а братя Георгиеви дадоха милион за Софийския университет.
tamada
Рейтинг: 1121 НеутралноТова няма да премахне изикванията за извънреден труд, нито пък договарянето му. Има го навсякъде, вкл. в страни с почасова ставка (прочети за overtime).
zxp53317185
Рейтинг: 1667 НеутралноДо коментар [#10] от "tamada":
Е едва ли има някой който да отрича нуждата от извънреден труд. Има предприятия със силни месеци и много поръчки и по - слаби такива. Смисълът е извънреден труд да се ползва само когато е наистина нужен, а не като редовна практика.
chicago514
Рейтинг: 2108 НеутралноАми отива се към 9 часов работен ден.
Пламен Данаилов
Рейтинг: 588 НеутралноГолемият трън в очите на нашите работодатели е МРЗ. Била голяма за някои региони в страната(312евро), а в Румъния е 467евро( с 50% по-голяма)?! . Нашите "велики" работодатели имат една напълно погрешна теза, че видите ли нарастването на БВП за 2016г. било 3,2 на сто, а увеличението на средната заплата съответно 9,8 на сто. Дотук само е вярно. Когато през 1998г. взимахме по 10 долара заплата нима производителността на труда (ПТ) беше 100 пъти по-висока в ЕС, та взимаха по 1000 долара заплати. Сега ПТ у нас е около 40 на сто от средната за ЕС, но средната заплата у нас е около 5 (500евро) вместо 2,5 пъти по-малка от тази в ЕС (2500евро). Затова средната заплата у нас трябва да бъде около 1000 евро, а не лева и дотогава ръстта на заплатите трябва да е изпреварва БВП.
Хи-хи
Рейтинг: 1864 НеутралноИскат по-дълъг работен ден. Робите требе да бачкат повече, щото не достигат. Нищо, че след 5 -10 год. ще намалеят двойно. Важно е да се краде от всичко като за последно. Простаците секаш усещат некъв край...
Оливия
Рейтинг: 360 РазстроеноДо коментар [#14] от "Хи-хи":
""Робите и сега бачкат"" ! Не всички фирми спазват трудово законодателство. Дори да се правят проверки за спазване на ТЗ, никакви нарушения не се отчитат, защото те се договарят с проверяващите... това е така вече почти 30 години.
Маршалов
Рейтинг: 2102 НеутралноАе у нас синдикатите също са фалшиви и съществуват само, за да си вземат членския внос и рушветите, като се "договарят" с работодателите в тяхна полза, а не в полза на членовете си.
мурзилкаDarcas
Рейтинг: 1138 НеутралноС такива мерки бг работодателите ще губят още повече хора. Те просто не осъзнават, че се конкурират с цяла Европа, а българите стават все по-мобилни и могат да работят където си искат. Вече няма да намерите младеж под 30 години, който да е навит да работи за под 1000 лева. Няма такива балъци вече.
Фобиите и филиите са признак на ниско самочувствие и слугинажtsvetko_51
Рейтинг: 2192 НеутралноДо коментар [#2] от "chepokalipsis":
"Знам, че БЕГЕ бизнеса е най-богатият, можещият и знаещият, че там всички са помазани лично от папата, консумиращи медовина и амброзия, но в тая нищожна държава, Япония, в една на никого неизвестна фирма - Майкрософт, бяха направили работния ден 4 дни и производителността бе скочила с 40%. Какви тъпаци... ако го бяха направили 7 дни, щеше да е 70%!"
Споделям вашето отношение към част от БГ-бизнеса ( към целия не е сериозно, всяко обобщение по принцип не може да е вярно), но нека да не бъркаме нещата.
Редно е да има право, да е законосъобразно полагането на извънреден труд съответните часове/цени и въобще ограничителни по закон условия и това не означава че автоматично този труд става задължителен.
Хубаво давате примери с Майкрософт, но веднага мога да ви дам обратен пример с Австрия, където дойде ли уикенд или празник, трябва да си напазарувал като за световно, иначе ще стоиш гладен или ще ходиш в малкото работещи ресторанти, все едно дали ти изнася или не.
Дори и при сегашното положение, там където се налага, като магазини, селско стопанство, строителство и подобни, хората работят извънредно, но всичко това е нелегално и не дай Боже при трудова злополука или просто като очакване за адекватно залащане губят "обичайните заподозрени".
chepokalipsis
Рейтинг: 918 НеутралноДо коментар [#18] от "tsvetko_51":
Ако мислиш, че като се легализира, ще стане по-добре - лъжеш се.
Аз нямам против да работя по празници, били те и официални за България, просто да ми ги платят двойно. На предната работа, го правеха, обикновено аз взимах смените, защото другите бяха по на възраст, имаха семейства и деца, а аз съм и атеист и не празнувам. И нямам и против абсолютно всичко да е затворено в събота или неделя, това са два дни, има предостатъчно неща за вършене и навън. А заведения винаги могат да почиват понеделник и вторник, за да работят събота и неделя. Маса фризьорски салони са на тоя принцип.
В момента практиката е следната - трябва да държа магазина отворен 10 часа, ми ще сложа някой на 10 часов работен ден, но това, че после ти трябва половин час да си приключиш ти касата и разни други мизерии, никой не го брой. Така ти заключваш примерно в 7 магазина, но стоиш още половин час, за да довършиш всичко. Това време никой не ти го плаща. Ако имаш познати в ДСК, питай ги как стоят нещата в тая банка, от колко, до колко работят и плащат ли извънредни. За сравнение, в една друга банка, ако си на работа след работното време на банката, ти звънят, да те питат какво правиш още там.
Роси
Рейтинг: 9216 НеутралноИ без наредба много хора в частния бизнес работят извънредно.
subaru
Рейтинг: 512 Неутрално"Добрин Иванов, изпълнителен директор на АИКБ, призна авторството на идеята и обясни, че в сегашната ситуация на пазара на труда има дефицит не само на квалифицирани специалисти, но на всякаква работна ръка. В такъв случай, ако искаме да имаме ръст на брутния вътрешен продукт, това не може да бъде осъществено чрез количествено увеличаване на работещите, а единствено чрез повече работа.Това всъщност е доброволен договорен труд между работника и работодателя, обясни той."
Уникална теза от един истински титан на работодателската мисъл. Заслужаваща Нобелова награда за икономика. През 18 век. Тогава обаче, още не е имало Нобели за такива мислители.
След болничните нова атака. Стремеж от т. нар. български бизнес за установяване на постфеодализъм с капиталистически нюанси през 21 век в държава - членка на ЕС и НАТО. Което си е естествен порив за този вид "бизнес" и този вид "работодатели".
Във Финландия/държава-членка на ЕС/ се готвят за въвеждане на четиридневна работна седмица и 6/шест/ часов работен ден.Без да питат тамошния бизнес дали е съгласен. Там няма Национален съвет за тристранно сътрудничество, чиято дейност и състав да са регламентирани със закон. Във Франция и Холандия работната седмица от десетилетия е 35часа. Там също няма такъв съвет. Няма го Съвета и в Италия, Белгия, Швеция, Дания, Норвегия, Канада и САЩ. Недопустимо е в изброените страни да се сключват клективни и браншови трудови договори с параметри/"извънреден труд"/ по високи от определените в действащото законодателство/150ч. за година в КТ и 300ч. са година в КТД в сладкарсия бранш/!
Мечтата на някои български "работодатели- бизнесмени" е КТ да бъде отменен а благодарните за това че им работят, работници и служители да правят това по 7 дни в седмицата при поне 15 часов работен ден. Без платени и неплатени отпуски и отпуск по майчинство. Пролетарски глезотии на презрени парии.
Тогава каква "производителност" и какъв "БВП"/макар че това не е работа на "бизнеса"/ ни чака. Вероятно и заплати. Да му мисли Люксембург.
Впрочем, какъвто "бизнеса" и "работодателите" такива и "синдикатите". На галактическо равнище.
В Англия правителството на Джонсън от началото на новата година/без да се "консултира" с "бизнеса"/ въведе задължително минимално часово заплащане от 11 паунда/до сега 8 паунда/. Около 28 бг. лева. Тоест, за 8 часа труд - 224 бг.лв. За 22работни дни - "около" 4928 лева. Като сравнението с цените например на повечето хранителни стоки в големите търговски вериги на Острова/ТЕСКО/ не е в полза на България.
Но работниците и служителите на "бизнеса" си заслужават публично демонстрираното отношение към тях от този "бизнес".
Поради причина установена в далечната 1875г от Петко Славейков и описана от него с няколко прости изречения в кратка стихотворна форма.
Таралеж
Рейтинг: 2461 НеутралноКак работят извънредно в дива капиталистическа Америка? Ако човек на заплата което Обикновенно е мениджърска позиция работи повече от 40 часа на седмица или 8 часа на ден не чу се заплаща нищо допълнително. Даже се очаква че трябва да работи поне 50 часа на седмица. Ако човек с почасово заплащане работи извънредни часове му се заплаща един и половина пъти от почасовата му ставка. И базата е 40 часова работна седмица. Демек ако в една седмица си работил 50 часа, 10те допълнителни са по 1.5 пъти. В Калифорния даже се смята на ден. Ако днес си работил 10 часа, а утре 6, днес ти се плащат осем часа редовен труд и два извънреден, а утре шест редовен. Май в Социална България дивият капитализъм е доста по-див?
rossen4i4o
Рейтинг: 408 Неутралноискане за 9 часа работен ден могат да направят само милиционери които никога не са работили но пък се изявяват като велики бизнесмени , голема тъпотия с разчети за супер печалба но унищожаваща тия които работят , може и да го прокарат и власта и бизнеса са болни от супер алчност а профсъюзите са като магистралки
plamen_b
Рейтинг: 975 Неутрално"ако искаме да имаме ръст на брутния вътрешен продукт, това не може да бъде осъществено чрез количествено увеличаване на работещите, а единствено чрез повече работа"
Има и друг начин- чрез увеличаване на производителността на труда, дори ако броят човекочасове не се увеличава. Това изисква инвестиции в техника и повишаване на квалификацията на работниците. Само че е по-лесно да се увеличава извънредния труд.
Sabbath
Рейтинг: 1241 ЛюбопитноДо коментар [#1] от "zxp53317185":
В Израел има и почасово заплащане ,но ставката за извънредните (над 8) часове е 150 процента,а след 10-200 процента.