По идея на ГЕРБ комисия одобри нова преграда пред имотите в Airbnb и Booking

По идея на ГЕРБ комисия одобри нова преграда пред имотите в Airbnb и Booking

© Reuters



Икономическата комисия в Народното събрание одобри на заседанието си в сряда текст, който въвежда допълнително изискване към собствениците на имоти, които се отдават краткосрочно под наем през платформи като Airbnb и Booking. Според нея се изисква и писмено съгласие на поне 50% от собствениците на имоти в съответната сграда даденият имот да се отдава краткосрочно под наем.


Въвеждането на специален регламент за тези имоти започна при обсъждането на бюджета за 2020 г. и беше записано в преходните и заключителните разпоредби на този закон, а не на Закона за туризма. Вносители на проекта бяха депутатите Менда Стоянова (ГЕРБ) и Валери Симеонов (НФСБ), които мотивираха идеята с изваждане на светло на този бизнес.


Какво се предлага


Този текст бе предложен от група народни представители от ГЕРБ начело с Даниела Савеклиева между първото и второто четене в икономическата комисия на проектозакона за туризма. В него се посочва, че изискването за 50% съгласие няма да важи само за имоти, които са в сграда, където имотите са апартаментни туристически комплекси, вилни селища, туристически селища.




Новото условие е част от придружаващите документи, които собствениците на такива имоти трябва да приложат към заявлението по образец, което предават на съответните общини, за да бъдат обложени с патентен данък за дейността си.


За предложението се разбра от доклада на комисията за второто четене на законопроекта. От реакциите на засегнатите се разбра, че с тях предложението не е обсъждано.


За да гласувате трябва да сте регистриран потребител.

Резултати от 1620 гласа

  1. Да, защото присъствието на наематели засега съседите (10.74%)
  2. Да, защото във входа ще се пускат непознати хора (12.65%)
  3. Да, за да има контрол от общото събрание на собствениците (2.72%)
  4. Не, защото няма такова изискване за дългосрочните наеми (23.33%)
  5. Не, собственикът носи цялата отговорност и няма нужда от одобрение (38.70%)
  6. Не, защото е много трудно да се съберат подписите (8.89%)
  7. Друго (1.48%)
  8. Не ме интересува (1.54%)

Пред "Дневник" Борис Павлов от Flat manager посочи, че той и негови колеги от три месеца са в диалог по темата с депутатите Менда Стоянова и Валери Симеонов (които в края на 2019 г. внесоха проект за регламент за тези имоти), както и с министъра на туризма Николина Ангелкова, с представители на общините и на приходната администрация и за това изискване конкретно никога не е ставало дума. "Не познаваме никого от вносителите, не знаем защо го правят, няма никакъв анализ, никакво обсъждане преди вкарването на текста между първо и второ четене", обясни той и напомни, че в разговорите целта е била да се намери работещ регламент, който да стане пример и за други европейски държави.


Изпълнимо ли е условието


На всеки, който живее в жилищна сграда с множество собственици, е известно колко трудно се постига съгласието между тях. Сега пред това изпитание са изправени и собствениците, които отдават краткосрочно имотите си.


Това правило се създава, за да реши един хипотетичен проблем - какво се случва, ако има някакъв казус с гости в апартамента, например вдигат шум. Но има много други начини, по които могат да се уредят взаимоотношенията и всички да са доволни, и те и сега работят, коментира Павлов.


Дава пример със събирането на по-високи етажни такси, с които собствениците в блока могат да си решат повече проблеми или пък ако се констатират нарушения, съседите могат да се съберат и да пуснат сигнал, че не искат това да продължава в сградата.


Обяснява, че изключително трудно се прави общо събрание, някои от собствениците живеят в чужбина и няма как да се вземе подписът им. По Чреноморието повечето собственици са живеещи в чужбина и това означава там напълно да се убие този бизнес, смята Павлов.


Със сигурност тази дейност не трябва да притеснява някого и отговорност за това трябва да носят собствениците. Няма причина правилата за краткосрочните наеми да са различни от тези за дългосрочните, казва Павлов.


Мотивите на Менда Стоянова и Валери Симеонов още в началото бяха, че те искат да се уверят, че има 100 процента събираемост на данъците от тези имоти, но като се сложат толкова много пречки пред тях - патентен данък, ДДС, съгласие на съседи и т.н., постигаме обратното - създаваме предпоставки хората да не могат да изпълнят задълженията си, обяви Павлов.


Поправките ще бъдат ремонтирани


Още по време на заседанието на комисията се разбра, че каквито и текстове да се приемат сега за отдаваните онлайн имоти, скоро те ще трябва да бъдат ремонтирани. Причината за това е становището на съда на ЕС от края на миналата година, че компанията Airbnb не е агент за недвижими имоти и не ѝ е необходим лиценз за такава дейност. Повече за това четете тук.


"Веднага след влизането в сила (на закона - бел. авт.) ще инициираме работна среща с всички заинтересовани страни, на която ще обсъдим нови текстове", коментира пред депутатите туристическият министър Николина Ангелкова, след като бе попитана от БСП как разглежданите в момента поправки кореспондират със съдебното решение от Люксембург. По думите на Ангелкова в момента няма анализ и оценка на въздействието на евентуални нови текстове за този тип имоти, съобщи "Капитал".


Изданието посочва, че по време на обсъждането на новите текстове така и не се е разбрало какво налага приемането им сега. Пред комисията депутатът от БСП Димитър Данчев обяви, че страната може да бъде заплашена от санкции с гласуването на тези текстове предвид съдебното решение от Люксембург.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK