© Правителствена информационна пресслужба
По мерки по отношение на бизнеса и заетостта 4.5 млрд. лв. ресурс мобилизира правителството". Това обяви на извънреден брифинг във вторник (24 март) премиерът Бойко Борисов, като преди това на няколко пъти отхвърли упреци, че правителството е закъсняло, но се аргументира не с мерките за бизнеса, а с мерките за защита на населението от заразата.
От изявлението му се разбра, че тезата на премиера е, че повечето бизнеси имат пари и резерви, собствениците също, а българите имат милиардни спестявания в банките, затова не трябва да се бърза да се вадят още пари от държавата, с които да се подпомогне икономиката. Борисов все пак каза, че ще разглеждат различните сектори и даде пример, че ще мислят за летния туризъм, защото напр. зимния почти си и завършил сезона и е направил големи приходи от "куверти по Коледа и Нова година".
От представените мерки - "за бизнеса и заетостта" не стана ясно как точно се формира сумата, нито за какъв период е. Според Борисов най-важно е първо да се спаси живота на възрастните хора, второ да се гарантира запозването на работниците и след това всички да се мобилизираме заедно. Той използва да обяви великденската надбавка за пенсиите и да гарантира, че пари за лекари, полицаи, военни - ще има.
"Аз не мисля, че тези 4.5 млрд. лв. изобщо ще бъдат достатъчни", каза в друг момент премиерът и заяви готовност за още средства. Той отново говори почти час и мина през различни теми, свързани с кризата.
От отговор на въпрос се разбра, че правителството няма разчет какви ще са евентуалните загуби на икономиката, а Борисов обясни, че това ще стане ясно в края на този месец, когато се съберат данните. Преди дни в коментар той каза, че по негови сметки около трилион ще струва кризата на Италия.
Сметката на Борисов
В сумата от 4.5 млрд. лв. премиерът даде разбивка, но тя не формира този общ сбор.
Тази вечер нито от Министерството на финансите, нито от правителствената пресслужба можаха да отговорят на въпросите на "Дневник" за несъответствието и какви пера липсват, за да е верен сборът.
- 500 млн. лв., с които ще бъде увеличен капиталът на Българската банка за развитие (ББР), за да поема гаранции по заеми за бизнеса. Борисов обясни, че с тях ще могат да се гарантират кредити за 2.5 млрд. лв. И ако трябва ще капитализират управляваната от Стоян Мавродиев финансова институция.
- 200 млн. лв., които са предвидени за гаранции за безлихвени заеми до 1500 лв. за хора, пуснати в неплатен отпуск от фирмите си, които според Борисов ще се получават от търговските банки, но ще се гарантират от Банката за развитие.
- 1 млрд. лв., които ще отидат за помощи за запазване на работните места. При тази схема, която още не е приета от правителството държавата ще плаща 60% от заплатата на заплашените от освобождаване служители, а техните работодатели - 40%. Бизнесорганизации вече възразиха срещу конкретните формулировки след като видяха проекта на постановлението.
- 50 млн. лв. - за помощи за най-бедните пенсионери за Великден. Такава сума по традиция се отпуска за бюджета за всяка Коледа и Великден.
- 500 млн. лв. - за допълнителни разходи за заплати в Министерството на здравеопазването, МВР и Министерството на отбраната заради допълнителната работа сега. Тази сума премиерът съобщи отделно от общата от 4.5 млрд. лв. и вероятно тя не е в нея. Той прогнозира, че разходите за извънреден труд ще растат още.
- 600 млн. лв., които сега няма да влязат в бюджета, защото са от данъците на бизнеса и хората и плащането им е удължено до края на юни. Тези пари ще останат у бизнеса и хората, допълни финансовият министър Владислав Горанов. Ако са в сметката, те намаляват общата сума, която се разпределя реално.
- 20 млн. лева допълнително за социален патронаж.
Икономически съвет няма да има
В отговор на призивите на няколко бизнесорганизации от последните дни да се създаде икономически щаб, в който бизнес, управляващи и синдикати да обсъдят ситуацията в икономиката, премиерът обяви, че няма да се създава такъв щаб. Посочи, че от една страна има непрекъснати срещи с представители на бизнеса, с икономисти и освен това си има Тристранен съвет, в който тези въпроси могат да се обсъждат.
Сравни икономическия живот на страната с " артерия, която не трябва да се прекъсва", още повече, че не се знае колко ще продължи кризата.
В коментар на въпроси, свързани с мерките за бизнеса, финансовият министър Владислав Горанов на свой ред обяви, че не разбира призиви да не се плаща ДДС за известно време, тъй като това е косвен данък и реално той се поема от потребителите с покупката на всяка стока и услуга. Той се плаща от гражданите като си купят сирене, а не от "Кауфланд" даде пример Горанов. Всеки бизнес, който не иска да плаща ДДС, претендира да се кредитира от българските пенсионери. Същото е и с неплащането на данъци от физическите лица и за социалните осигуровки, посочи той.
Горанов обяви и че ще бъде подсилен капацитетът, включително управленски, на Банката за развитие, за да се справи с натоварването сега.
За пореден път той говори, че бизнесът трябва да си запази служителите, защото после трудно ще ги възстанови.
Според Горанов мерките обхващат всички, които са засегнати и социалната система има механизми.
"Българските граждани, които са социално слаби, продължават да се ползват от системата за социална закрила. Тези граждани, които се опитат да запазят правоотношенията си с работодателите по време на кризата, техният работодател ще получи помощ от държавата. Тези граждани, които са маргинали и не попадат в нито една от описаните хипотези, те са социално изолирани и едва ли може да се направи много за тях", коментира Горанов.
Борисов посъветва "всички малко ще редуцираме, за да си запазиме най-скъпото - работниците" и този път не призова бизнесмените да си продават колите, за да плащат заплати.
"Сиреч, мазнинка има"
Премиерът анализира, че зимният туризъм така или иначе приключвал до 15-20 март, и съответно фирмите в него не са пострадали много от мерките, макар че не може да се използва времето с много сняг в момента. На няколко пъти обяви, че по празниците заетите в сектора са получили доста големи суми от продажбата на куверти. "Сиреч, мазнинка има", заключи премиерът и допълни, че въпросът е "какво ще правим с летния туризъм", решение за което трябвало да се вземе в близките седмици до началото на сезона.
Няколко пъти обяви, че много негови колеги в Европа обявявали общи суми за подкрепа на бизнеса и гражданите, но още никой не бързал да каже какво ще се плаща с тези суми. Допълни, че със сигурност ще изникнат още разходи, а "не сме нито френската, нито немската, нито икономиката на САЩ". Освен това в България се плащали 10% данък, а не 50-60% като в други европейски икономики.
Обяви, че не може всичко да се изхарчи наведнъж и че засега не се налага да се взима и държавен заем. "Нека да не похарчим всичко. Схемата 60:40" ще глътне огромни пари. Навсякъде трябват допълнителни възнаграждения", обяви той. Отбеляза и че ако се видят данните за депозитите, то "има огромни милиарди" спестявания на фирмите и хората, отделно фирмите имали големи наличности по касите си.
"Ако трябва и дълг ще направим, но когато сме похарчили парите. Засега не виждам защо да задължавам следващото поколение", обясни той. Оценката му е, че "ако се стегнем, спокойно месец и половина - два ще издържим".
А не искахте да влизаме в еврозоната
Премиерът Бойко Борисов използва случая и да порицае всички противници на членството на България в еврозоната като обяви, че страните в нея могат да разчитат на големи помощи от Европейската централна банка, както това може да се очаква и от Федералния резерв на САЩ. "Тя (ЕЦБ) извади вече 785 млрд., а ние нямаме достъп до този ресурс, защото имаше тези, че не искаме да носим рисковете на еврозоната", обяви Борисов.
"Вашите професори (веротяно репликата е по адрес на БСП - бел. а.) по финанси казваха в парламента, че това е груба грешка, ще ни вдигне цените и ние... как да обясняваш на един професор. Обаче животът ни го обясни сега на такъв хубав обем, че хората да си направят извода кой какъв е", заключи премиерът.
В началото на годината управляващите обявиха, че до края на април България вероятно ще влезе в чакалнята на еврозоната, а после премиерът обяви, че това няма да стане, докато не получи пълен обществен консенсус по темата. Малко след това обаче се разбра, че причината за отлагането е капиталовият недостиг в две банки.
Ако трябва, още ще дадем
В това увери премиерът, но призова да "не истерясваме за три дни", защото страната е в едва първите дни на кризата, породена от коронавируса.
Обясни, че има сектори, силно страдащи от кризата, но има други, които печелят добре в тази ситуация. Призова бизнеса добре да си помисли преди да реши да освобождава работници след като ред браншове са настоявали за нос на работници от "екзотични" дестинации, защото кадри в страната няма и специалистите са търсени "с лупа". Апелира към бизнеса да пази работниците, защото те после ще "ни дадат растежа".
Премиерът не пропусна да се похвали отново за мерките, които според него България е предприела сред първите и най-добре.
Завръщат се стотици хиляди
Борисов обяви и че стотици хиляди са се завърнали в България, заради кризата. Той не каза точни данни, нито коментира как те ще се включат на пазара на труда или в социалната система. В последните дни наистина има много информации за българи, които се прибират, защото са загубили работата си, защото са в отпуск или учебните заведения не работят. Според премиера това означавало, че тук е "най-сигурно" и каза, че на летището ще трябва да има терминал "София".
Борисов прогнозира, че само да открият ваксина за вируса и кафенетата и заведенията пак ще са пълни.
Реакцията на Борисов за шефа на кризисния щаб - ген. Венцислав Мутафчийски - тук.
Защо според Борисов е създаден медицинския съвет - тук.
