© Велко Ангелов
Бизнесът, който буквално бе спрян с ограничителните мерки заради коронавируса къде явно, къде по-завоалирано, настоява час по-скоро икономиката да бъде "пусната" да работи, за да бъдат предотвратени рекордни фалити и безработица. Мерките на Националния щаб се противопоставят на това с удължаването на ограниченията за движение и кой може да работи, за да бъде удържана заразата. На този фон почти всеки ден се прелива от пусто в празно в тезата да се тества ли масово населението с бързи тестове, които според щаба дават фалшиви резултати и в двете посоки. Над този спор двама икономисти - Кирил Петков и Асен Василев, създават концепция. Възпитаници са на "Харвард", а последният е бивш служебен министър на икономиката.
Планът е базиран на най-новите препоръки на Световната здравна организация и решава въпроса с пускането на икономиката, като се контролира в аванс рискът от разпространение на заразата. Според тях в най-добрия случай 1 млн. работници от общо 3.5 млн. ще бъдат пряко засегнати от кризата, което би довело до огромни икономически последствия. Предлагат масовото тестване да се сподели между бюджета и бизнеса. Ето какво казваха пред "Дневник" двамата, целия план можете да прочетете в прикачения файл, а в края на текста - какво мислят властта и щабът по темата (интервюто е направено преди техния коментар).
Щабът твърди, че бързите тестове не са надеждни, откъде имате увереност, че вашият план ще сработи, ако се ползват?
Асен Василев: Ние не залагаме на бързите тестове, а на комбинация от двата. Защото всеки от двата теста дава информация, която другият не дава. Бързите тестове дават информация, ако човек вече 5-и, 6-и ден е болен, и това може да помогне много да се изолират големи огнища, ако има такива. Другата информация, която бързият тест дава, но не я дава PCR тестът, е дали някой вече е преболедувал заразата и има изградени антитела и имунитет.
Отделно PCR тестовете, които и щабът използва, и дават точната информация, показват дали човекът е болен в момента на тестването. И това, което ние предлагаме след консултации с пулмолози и специалисти по тестване и с професори от Софийския университет, е да се използват двата теста в комбинация. Защото населението може да се раздели на четири групи:
- Такива, които са изкарали заболяването и имат имунитет, и свободно могат да се движат - в момента индикациите са, че много рядко заболяването може да повтори даден човек.
- Втората група са болни по бързия тест - тях ги идентифицираме много бързо и можем да видим има ли географско разпространение и като Банско да се затворят определени географски региони с много по-тежка карантина от сегашната - без да напускат домовете си хората. Или пък, ако някой с бързия тест се установи, че е болен, веднага да се сложи на карантина без право да напуска дома.
© Цветелина Белутова, Капитал Асен Василев, служебен министър на икономиката в кабинета на Марин Райков
- Третата - хората с отрицателен бърз тест, но това не означава, че са здрави. За тях се пуска вече точният тест и ако се потвърди - те могат да циркулират в икономиката и да работят въз основа на резултат от сигурен тест.
- Ако точният тест е положителен (четвърта група), тогава се прилагат мерките като втора група.
Като тези, които имат имунитет, могат да си работят, тези, които нямат, се тестват повторно през определен период - всяка седмица или всеки две седмици. Прецизирането е според картината, която се очертае от всичките тестове. Тези тестове струват по 30 лева - тоест не е непосилна сума, която да натовари работодателите, за да имат работещи бизнеси.
Кирил Петков: И тук най-важното е да се подчертае, че няма да има човек, който да ходи по улицата и да работи, да е обявен за здрав, ако не е минал и двата теста - и бързия, и PCR теста в комбинация. Филтърът е много по-сериозен от цялата дискусия в момента.
Работодателите ли предлагате да платят и двата теста?
Асен Василев: Не, според нас първото тестване трябва да поеме бюджетът. След това, ако има здрави хора, минали точния тест и започнат да работят, последващото тестване вече може да бъде споделено под някаква форма между работодателите и държавата.
Кирил Петков: С други думи, да не се натоварва бюджетът с последващо тестване, а всички бизнеси, които работят и смятат, че могат да си позволят разход от 60 лв. На месец на работник, да могат да го плащат и да работят бизнесите им.
© Георги Кожухаров Кирил Петков
Асен Василев: И другото е, че предлагаме бизнесът да плаща само за онези работници, които вече работят при него.
А колко ще струва на бюджета всичко това според вашите изчисления?
Асен Василев: Ако говорим за администрирането на 7 милиона теста, при което цялото население се изследва - единият тест е 5 лева, другият - 35 лева, умножено по 7 милиона души, прави 245 млн. лева. Към сумата трябва да се добавят разходите за самата организация по тестването, които са сравними с тези при организиране на избори.
В други страни има ли подобен план?
Кирил Петков: Подобни планове в момента започват да се правят на базата на това, което Световната здравна организация каза във вторник - че много добре са се справили държавите, които са въвели ограничения и са дали глътка въздух, за да могат вече да се сложат устойчиви мерки за бъдеще. Тоест това, което нашият щаб направи, беше изключително добре - че се направи карантина, преди да се е разразила заразата. Но тази карантина не може да продължи вечно, нито 6, 9 или 12 месеца и да чакаме да се изгради естествен имунитет или някой да открие ваксина.
Това казват и от Световната здравна организация - да се направи масово тестване, за да може плавно да започне пускането на икономиката. И както ние изпреварихме европейските държави и не допуснехме да избухне вирусът, по същия начин според мен сме в изключително добра ситуация да ги изпреварим и на втората стъпка, така че да можем да изтестваме населението и да отпушим икономиката.
Асен Василев: Тук е много интересно да се отбележи, че това е абсолютно важно, защото, когато се изолираме по домовете, забавяме скоростта на пика, което е страхотно, защото в нашите болници няма да имат прекалено много болни. Но всяко забавяне на пика удължава времето за карантина. С други думи, ако намалим скоростта на заразата на италианската наполовина, то времето при този метод, който се ползва в момента, се умножава по две.
Икономиката не може да понесе нещо такова. В момента има страни, които ползват и едните, и другите тестове поотделно, иновативното тук е, че това ще е първи случай да се ползва комбинация на двата теста, ако се приложи.
Кирил Петков: Другият елемент е, че тук имаме шанс заради по-малкото заразени с една бърза мярка да ограничим огнищата и хората да могат да отидат на работа реално след 3 седмици.
Очаквате ли реакция от управляващите?
Асен Василев: Изпратили сме плана на двата щаба и на всички хора, които аз познавам лично в правителството. Все още очакваме реакция. Важно е да уточним, че тук не става дума просто за използване на бързи тестове, каквато е основната тема на спор в момента.
Кирил Петков: Очакваме реакция. Тук въпросът е да се направи достатъчно бързо, да не изпуснем момента и да доставим навреме тестовете, преди и другите да са почнали да правят това.
В петък (27 март) на поредния извънреден брифинг в Министерския съвет, на който беше обявено как България все пак ще започне по-масово тестване, идеята им беше коментирана в отговор на въпрос от председателя на щаба ген. Венцислав Мутафчийски и от вицепремиера Томислав Дончев.
"Чух за такъв план, приятно се изненадах, че във втората си част нашата концепция съвпада с тяхната. Не мисля, че е съвсем медицински издържан", каза Мутафчийски. А Дончев обясни, че планът е частично изпълним и "ще бъде приложим, когато кривата на заболяването тръгне надолу и когато включително мерките на МВР бъдат съвсем други. Тогава, които са сигурни, ще могат да работят, за да се движи икономиката, а които са рискови, ще се подлагат и на по-сериозни мерки. На подобни планове не им е в момента времето. Кривата на заболяването със сигурност е преди средата".
