Тази рубрика е създадена по проект, финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Публикациите отразяват единствено мнението на автора и Европейската комисия не отговаря за съдържанието на информацията.

Заразата готви трудна пролет за земеделските стопани

Заразата готви трудна пролет за земеделските стопани

© Велко Ангелов



Още в началото, когато кризата с коронавируса, принуди Европа да въведе спешно ограничителни мерки, фермерите обявиха, че няма да има кой да им прибере реколтата от аспержи, на които сезонът отдавна дойде, до ягодите и другите ранни плодове и зеленчуци във Великобритания заради това, че работниците от Югоизточна Европа се прибраха по домовете си, а и да искат, ограниченията не позволяват пътуване. Това доведе до организирането на специални чартъри.


На пръв поглед изглежда, че българските стопани, които разчитат на труда на сезонните работници, са облагодетелствани, защото те са се прибрали от чужбина и са налични в момента тук. Ситуацията обаче не е толкова черно-бяла, показа проверка на "Дневник".


Бъдещето е вече тук


За разлика от градинарите, които отглеждат в момента първите извън парникови плодове и зеленчуци, собствениците на оранжерии отдавна са притиснати от ограниченията.




Георги Камбуров, секретар на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция, разказва, че още преди месец, когато в оранжериите са били готови, по-едрите и качествени продукти не е можело да бъдат продадени на пазара заради наложените ограничения, а ресторантите също вече не работеха. "И вносът от Гърция започна да навлиза с пълна пара. Предположихме, че мерките там са по-затегнати и стопаните от по-близките населени места са дошли веднага и на по-ниска стойност са продавали доматите и краставиците", разказа той. Обясни, че това е натиснало и българските цени надолу, при това за качествена продукция. "Това е пазар, но всеки, който е правил разход за отопление и труд, а ние плащаме на работници целогодишно почти, трябва да покрие разходите си. При нас всичко става с работници, в оранжериите не е като навън с техника, а всичко е ръчен труд", обяснява той. Разказва, че с няколко души трябва да се покрият десетки декари.


И още, че по принцип търговските вериги предпочитат да внесат продукти отвън, защото им е по-изгодно. Например въпросните гръцки краставици са били по 1.30 лв. на кг на едро, а българските не са падали под 1.90 лв. цена на тържищата. "Когато качеството е много добро, не може да се продава рентабилно, ако я продадем под 2 лева", казва той. Посочва, че и гръцките продукти първо отиват до централен склад на съответната търговска верига и след това се разпределят по магазините и в този смисъл би трябвало веригите да предпочетат българските продукти, които и без това през Първомай ще отидат до Пловдив и после до София, за да бъдат пратени в различни части на страната. (Този принцип на работа на веригите те обявиха, когато първоначално реагираха остро на идеята да осигурят специално място за български продукти в магазините си, като обясниха, че това им пречи да купуват регионални стоки, произведени до 200 км около самия магазин - бел авт.)


Заразата готви трудна пролет за земеделските стопани

© Цветелина Белутова, Капитал


Това, че пазарите не работят постоянно, а само за по няколко дни досега, също е проблем да се реализира продукцията на оранжериите. Те разчитат държавата да купува предимно българска продукция за целите на социалния патронаж и др. подобни.


Върнаха се много хора и какво от това


И преди ситуацията с коронавируса очаквахме проблеми, но сега те са усложнени, макар че се върнаха много хора от Европа, които са работили в земеделието там, коментира Мариана Милтенова от Националното сдружение на градинарите. Посочва обаче, че завърналите се веднага са били поставени под карантина, а и по принцип не е известно дали може да се разчита те да си предложат услугите, защото в чужбина са получавали много по-добро заплащане, което тук не може да им се предложи.


"Причината е, че в старите държави подпомагането е на земеделско стопанство, а при нас е директно плащане еднакво за всички сектори на хектар, което поставя в дискриминационно положение плодовете и зеленчуците и по тази причина голяма част от хората отидоха да работят в земеделието в старите държави членки.


Посочва, че в настоящата ситуация секторът ще има допълнителин разходи, свъразни с мерките за безопасност, като още не е обявено от земеделското министерство по какъв ред ще може да помогне на стопаните с маски, облекла и ръкавици. Милтенова казва, че тъй като става дума за наемането на много хора, това е сериозно перо в разходите, което трябва да се калкулира.


В сегашната ситуация ще има и допълнителни разходи, имаме уверения от министъра на земеделието - но как ще става още не сме получили тази информация - маски, облекла и ръкавици. За една ежедневна работа за определени продукти са необходими много хора и това трябва да се калкулира.


Много стопани обаче и преди да попаднат в хватката на коронавируса, споделят, че имат измръзнали плодове през зимата - кайсии в Северна България, ранни череши в някои райони, сливи. "Не очакваме, че ще ни бъде лесно. Нито с работната ръка, нито с пазара, нито с климатичните последици", обяснява Милтенова.


Казва, че първите плодове, расли извън оранжериите, ще се прибират в началото на май и тогава вече ще трябват много работници. Посочва и че пазарите продължат да не работят през май, а търговските вериги упорстват в нежеланието си да отделят специално внимание на малките производители, на практика стоката няма да има къде да бъде изложена. "Не е нормално и не е човешко, да не говоря за солидарност и българщина, мениджърите от веригите да отказват българска стока, която няма къде да бъде изложена. Аз не разбирам как е възможно държавата да ти даде площ да развиваш бизнес и в същото време ти да отказваш на тази държава, на това население, което купува продукцията, да бъдат подкрепени произвеждащите храната", коментира Милтенова в разгара на спора между веригите и управляващите, които завършиха със споразумение, чиито параметри не са все още известни. "Защо те не изкарат на паркингите полската и турската продукция, пък ние да влезем вътре на охладените площи, където е цялата инфраструктура. Държавата им е дала да работят в центъра на градовете, в другите държави те са вън от урбанизираните зони. Не разбирам позицията на българските мениджъри в интернационалните вериги", обяви още тя.


Тя посочва и друг проблем, че секторът не е включен в схемата 60/40. "Не е логично сезонните работници да не бъдат включени в тази схема. Можем да не си купим обувки и нова рокля, но трябва да се храним", подчерта тя.


Бюрата по труда не помагат много


По данни на НСИ 214 хил. са били заетите в селското и горското стопанство през 2019 г., но без повече детайли. По последни данни на Агенцията по заетостта общо 220 072 души са регистрираните безработни към края на март, като спрямо февруари те са със 17 572 повече. Няма данни обаче каква част от тях са завърнали се от чужбина работници в селското стопанство. През март малко над 8% от заявените работни места пък са в селското стопанство. По принцип бюрата на труда са основен източник за снабдяване на фермерите с временни работници, а заради извънредното положение бе решено, че безработни могат да работят по трудов договор в земеделието. А временните договори могат да бъдат сключвани за часове или пък за повече от ден според последните промени.


Макар да идват сезонни работници в земеделието и от бюрата по труда, Милтенова казва, че бюрата не помагат кой знае колко и всеки фермер се "спасява поединично", като често прибягва до етническите малцинства, които събира от близките населени места.


Имаше програма "От социална помощ към заетост", която за земеделието бе прекратена и това лиши нашия сектор от добра възможност за осигуряване на работници, като тези, които са добри, остават после на работа, разказва тя. Обяснява, че в резултат на политиката в сектора, при което производителите на плодове и зеленчуци останаха извън парите по европейските фондове в голяма степен, работната ръка е намаляла и често части от реколтата не се прибира по тази причина. Според нея е необходима пълна промяна в политиката на този сектор.


Ухае на рози, но не съвсем


През последните години заради високата цена на розовото масло площите с маслодайна роза се увеличиха няколко пъти, като от коментари на дългогодишни производители се разбра, че новите насаждения невинаги са с висококачествени растения, делът на сивия сектор е висок и крайният резултат е подкопано качество на крайния продукт и съответно цена.


Данните за високия дял на сивия сектор, макар и без точни числа, се потвърждава и от Зара Клисурова от Съюза на производителите на етеричномаслени култури. Пред БНР наскоро тя обяви, че в бранша се разчита въведеният регистър за всички розопроизводители да остави извън бранша нелегалните, тъй като Законът за маслодайната роза постановява, че розов цвят може да се купува само от регистрирани производители. Срокът за това изтича в края на април.


Заразата готви трудна пролет за земеделските стопани

© Надежда Чипева, Капитал


Тя обаче споделя, че реално берачите в сектора се набират основно от бюрата по труда. Независимо от растящия брой безработни и в тази кампания се очаква дефицит на розоберачи, уточни още Клисурова. "Ще има розоберна кампания и не бива да смятат някои хора, че ще бъдат оставени рози на полето. Кампания под карантина", обяви тя. Обяви, че от името на асоциацията е изпратено писмо до земеделското министерство и се очаква помощ за провеждане на кампанията.


Нейни колеги обаче не са такива оптимисти. Техни представители с големи масиви в Пловдивско преди седмица обявиха, че ще търсят съдействие от земеделското министерство, защото, ако трябва да изпълнят всички изисквания, свързани с коронавируса, няма да успеят хем да приберат реколтата, хем да са на печалба. Мариан Русев, производител с 200 дка насаждения, обяви, цитиран от БТА, че проблем са изискванията за отстояние между работници, които се извозват с микробуси, а също и невъзможността да задължат работниците да стоят на разстояние, като започнат да берат и да са с маски през цялото време. Оценката му е, че сезонните работници между 90% и 100% ще са в сивия сектор, тъй като розопроизводителите изнемогват. Според него някои розопроизводители не виждат никакъв икономически смисъл от провеждането на кампанията, която започва в дните между 1 май и Гергьовден.


Предстои производителите на рози и розоварите да установят какви ще са изкупните цени на цвета тази година, а в края на април пък трябва да се проведе консултативен съвет в този сектор в земеделското министерство.


Клисурова въпреки оптимизма си отбеляза, че в тази реколта се влиза и с наследени проблеми от предните три, при което за изкупен розов цвят на различни производители се дължат 700 хил. лв., които и до днес не са платени. Около 40% от насажденията са изоставени заради спада в цените на розовия цвят и другите проблеми.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK