© Георги Кожухаров
Допълнителните изисквания към "Лукойл", свързани с лицензите за данъчни складове и раздробяването на сега съществуващите, са за да има по-добър контрол и за се осигурят на бюджета приходите от акцизи, които досега не са постъпвали там. Това се разбра от думите на финансовия министър Владислав Горанов в парламента, след като през седмицата бяха вкарани промени чрез Закона за здравето, с които се изисква от "Лукойл България" да отдели и регистрира като отделни данъчни складове шестте бази, които са свързани с нефтопровода й, както и да монтира още измервателни уреди на съоръжението. Това по оценки на "Капитал" ще й струва над 200 млн. лв., а по-рано днес от петролната и газова асоциация, чиито член е дружеството, заплашиха, че това ще доведе до поскъпване на горивата.
Днес Горанов обясни, че видеонаблюдението в повечето акцизни складове е въведено още в края на 2019 г. и то е вече изградено, а сега се изисква то да може да се използва за целите на акцизния контрол. "В момент, в който бюджетът заради кризата и всички ограничения в стопанския оборот, които за съжаление не са изолирани само за България, се налага се налага да бъдем максимално усърдни в опита да съберем дължимото на фиска", обяви министърът. Допълни, че многократно се твърди от различни групи, че по отношение на акциза върху горивата държавата има какво още да направи. Обяви, че в момента се вижда "една голяма разлика с десетки стотинки" между цената на горивата, обложени с акциз и ДДС при излизането от данъчните складове, и крайната им цена. По негово изчисление става дума за разлика от 50 ст. на литър. С това защити и предложението си, което вече е в сила и което срещна силен отпор от търговците, в касовите бележки за купени горива да има разбивка каква част от сумата е стойността на горивото, каква е ДДС и каква акциз.
Досега при няколко анализа и проверки на Комисията за защита на конкуренцията след протести в обществото за еднаквите и необяснимо високи цени на горивата не беше установено поведение от страна на търговците, което да е довело до санкции.
Затова и се предлага обособяването на претролопровода (в който могат да се съхранят 27 млн. л, което е потреблението в България за няколко дни - бел. авт.) на "Лукойл" и петролните бази като отделни данъчни складове. Обясни, че на практика е невъзможен обективният контрол върху петролопровода, който преминава през цялата страна. Намекна, че докато се прави проверка за наличностите в една точка, горивото може да се прехвърля по протежение на тръбопровода. Затова и тръбата се иска да бъде отделен данъчен склад.
Коментира, че е нормално петролната и газова асоциация да защитава своите бизнес интереси и да твърди, че голям дял от крайната цена са данъци.
В момента се вижда, не знам доколко е оправдано и доколко - не, че маржът е около 50 ст. между цената в склада и тази в бензиностанции, което според нас е доста висок процент, обяви Горанов. Допълни, че твърденията на асоциацията по темата могат да се подкрепят с наличието на постоянни разходи, намалени обороти заради намаленото потребление, но прави впечатление доста големият марж между цената в складовете и тази за крайния потребител, коментира той. Допълни, че цената без акциз и ДДС в България в годините по статистика се е оказвала една от най-високите в ЕС.
Последното е посочвано в годините от представители на различни организации, но досега управляващите не са го признавали открито.
