Без глас против енергийната комисия одобри създаването на държавна петролна компания

Таско Ерменков, Валентин Николов, кадърът е архивен.

© Цветелина Белутова, Капитал

Таско Ерменков, Валентин Николов, кадърът е архивен.



Без гласове "против" и "въздържал се" енергийната комисия одобри създаването на държавна петролна компания, която ще съхранява петролни запаси и ще може да създаде търговско дружество, чрез което да изгради бензиностанции и да предоставя данъчни складове за горива. Проектът се внася от Министерството на икономиката, към което се предвижда да бъде и компанията и предлага промени в Закона за държавните резерви и военновременните запаси.


Таско Ерменков от БСП обяви от име от на партията си, че проектът ще бъде подкрепен, защото той е в унисон с водената от нея политика.


Колкото повече държава в държавата, толкова по-добре


Таско Ерменков,,

депутат от БСП




Какво се предлага


В средата на май Министерството на финансите предложи създаването на държавно предприятие "Държавна петролна компания", което да изгради верига бензиностанции в цялата страна и да изпълнява всички функции на държавния резерв за съхранение и обновяване на резервите на петролни енергийни продукти. Подобна идея от няколко години лансира лидерът на "Воля" Веселин Марешки. Като аргумент за създаването на държавната петролна компания от МФ посочват оптимизиране на управлението на задължителните резерви и предлагане горива на "максимално ниски цени". Малко преди това финансовият министър Владислав Горанов установи, че надценката на горивата в момента е 50 ст. Години наред Комисията за защита на конкуренцията или не откирваше нарушения на пазара, или не налагаше санкции след секторните си анализи.


Пред енергийната комисия проектът бе представен сбито от зам.-министърът на икономиката Лилия Иванова. От поставен към нея въпрос се разбра, че ведомството не е направило анализ разходи/ползи за нуждата от такава държавна компания и от създаването на държавни бензиностанции, за които бе обявено, че ще бъдат около 100.


Тя обясни, че при структурирането на компанията, която ще създаде търговско дружество, ще се направи анализ и броят на бензиностанциите ще зависи от него. Допълни, че не става дума за големи разходи по преструктурирането на сегашната ситуация, при която агенцията "Държавен резерв" поддържа петролните запаси, които са ангажимент на държавата", тъй като става дума за "един вид вътрешен аутсорсинг".


Председателят на комисията Валентин Николов (ГЕРБ) изрази изненадата си от създаването на бензиностанции, но не получи отговор на въпроса колко ще струва всичко това е откъде ще се вземе. Таско Ерменков от БСП също посочи, че не вижда как със 100 бензиностанции ще се регулират цените при наличия на около 3200 частни.


"Изправяме Давид срещу Голиат, но не сме в библейски условия да разчитаме Голиат да победи", обяви той и препоръча по-скоро да се подобри ефективността в работата на Комисията за защита на конкуренцията и на Комисията за защита на потребителите.


Представител на Българската петролна и газова асоциация обяви само, че организацията настоява в правилника за прилагане на закона да се запишат точно процедурите, по които ще се осигурява свободен обем в данъчните складове, защото в сегашния му вид, държател на такива складове можело да се раздели с лиценза си след едно телефонно обаждане и в рамките на два дни.


От последния секторен анализ на КЗК на пазара на горива се вижда, че през 2018 г. около 50% от вместимостите на акцизните и данъчни складове за бензин А-95, над 80% за А-98 и около 40% за дизела се държат от един играч - "Лукойл Нефтохим Бургас" (тук влиза рафинерията), припомня "Капитал". Ако се следва табличната подредба в доклада на регулатора, защото имената на компаниите са заличени, следващият пазарен участник е "Лукойл България" - с 30-35% от складовите вместимости за бензин А-95 и дизел, както и около 10% от тези за бензин А-98. По Закона за запасите от нефт и нефтопродукти доминацията на групата е още по-голяма. Доста по-назад са "Сторидж ойл" и "Сакса" - съответно с около 10% и 6%, а далеч зад тях са "Инса ойл" и "Варна сторидж".


На въпрос дали с тези мерки държавата "удря "Лукойл" в предаването "Неделя 150 по БНР в неделя, 31 май, министърът на икономиката Емил Караниколов отговори: "Към момента имаме 6 или 7 участници, които държат всички данъчни складове. "Лукойл" притежава над 70%, влизането на държавата и отварянето на тези обеми по никакъв начин не може да създаде монопол или по някакъв начин да попречи на който и да е от представителите, които имат собственост в тези данъчни складове. По отношение на бензиностанциите, да обърнем внимание, информацията ще бъде пълна след около 1 месец, но има около 4500 бензиностанции и отделно 1200 ведомствени. Считате ли, че със 100 държавни бензиностанции държавата може да бъде монополист?!". На уточняващ въпрос отговори, че управляващите не се месят в работата на прокуратурата.


Депутатите одобриха и либерализацията на енергийния пазар


С друго решение Комисията по енергетиката одобри и промени в Закона за енергетиката, с които се предлага от 1 октомври всички потребители на електроенергия да минат на свободния пазар. На регулирания ще останат само битовите, предвижда проекта, чиито вносител е председателят на комисията Валентин Николов. (Какво предвижда той четете тук).


Министърът на енергетиката Теменужка Петкова обясни, че според евродирективата, по изпълнението на която България се бави, тези небитови потребители е трябвало да излязат на свободния пазар от 1 януари, но се е преценило, че е по-добре да не е в тежкия зимен период, а есента.


По време на обсъждането електроразпределителните дружества предложиха не всеки фризьорски салон, кафене или офис да сключват индивидуален договор с новите доставчици на ток, а да са унифицирани, защото иначе търговците, и разпределителите ще трябва да администрират всеки по 300 хил. договора.


От името на БСП депутатът Таско Ерменков изрази опасения, че свободният пазар не е достатъчно ликвиден и че цените там ще скочат, въпреки че в момента са ниски заради кризата с коронавируса и свитото потребление. Допълни, че повечето от тези небитови потребители са микропредприятия, с които търговците не искат да сключват договори заради малката печалба от тях. Ако те не сключат договори, трябва ад отидат при доставчик от последна инстанция, където цените "знаете какви са", допълни той. Посочи, че така ще се оскъпят и предоставяните от тях услуги. Препоръча между първо и второ четене на проекта да се намери решение на тези въпроси.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK