© Георги Кожухаров
Чрез Българската банка за развитие (ББР) държавата е придобила 70% от увеличението на капитала на Първа инвестиционна банка (ПИБ) на проведения в сряда аукцион. Това са около 140 млн. лв., с което държавата става акционер в институцията с дял от малко под 19%. Общо увеличението на капитала е за 200 млн. лв. и се налага заради установения при проверка от ЕЦБ миналата година капиталов недостиг. Попълването му е последното неизпълнено досега изискване към кандидатурата на България за влизане първо в чакалнята на еврозоната - механизма ЕРМ-2, а впоследствие и в еврозоната и в банковия съюз.
На извънредно заседание днес правителството разреши на ББР да придобие акциите, с което увеличи секторите, в които завзе територия. Оправданието е, че залогът за това е влизането на България в чакалнята ва еврозоната. В допълнение ще бъде увеличен капиталът на ББР.
Как се стигна дотук
За компенсирането на недостига в капитала на ПИБ вече имаше няколко неуспешни опита като веднъж Комисията за финансов надзор върна проспекта на банката за увеличението за ремонт. Другата банка с недостиг - Инвестбанк, обяви, че го е компенсирала окончателно, това е станало през март, обяви днес финансовият министър Владислав Горанов.
В началото на заседанието, на което по традиция се пускат телевизионните камери, за да предават на живо изказване на премиера, Борисов обяви, че това е последното изискване, с което се гарантира стабилността на банката. "Изключително важно да влезем в банковия съюз, защото това гарантира, че всички български банки са под контрол. И чакалнята на еврозоната дава допълнителна сигурност за това, че сме в Европа на първата скорост и няма да изпаднем на втората", заключи той.
На пазара до сряда никой не бе записал акции от увеличението на капитала на ПИБ и така се сигна до риск държавата да не успее да изпълни единствента останала пречка пред изпълнението на изискванията за влизане в чакалнята на еврозоната.
Изключително важно е да се влезе в банковия съюз, защото това гарантира не само стабилност, но и контрол на всички български банки. А чакалнята на еврозоната дава допълнителна сигурност за това, че сме в Европа на първата скорост и че няма да изпаднем на втора скорост, защити решението на правителството премиерът.
Увери, че с това всички изисквания, които са поставени към България, са изпълнени, за което България била поздравена от еврокомисаря по конкуренцията Маргрете Вестагер, защото стриктно е спазила всичко, договорено с ЕЦБ и ЕК. "Защото целта е този процес да приключи юли, а и веднъж завинаги и българите да не се плашат, че някой ще им фалира банките. Защото знаете имаме шампиони - някои от нашите политически опоненти са успявали да фалират по 15-16 банки, други само по една", обяви той, имайки предвид банковата криза през 90-те години на миналия век и КТБ по време на кабинета "Орешарски". Похвали се, че "с огромни усилия успяваме да върнем обратно милиарди след това, но за това трябват години".
Днес Борисов увери, че тези акции "след това ще бъдат изкупени от банката на пазарни цени с лихви и няма да загуби по никакъв начин ББР и държавата. Да го има записано". След това сложи точка на изявлението си, като удари с чукче, подобно на използваното от съдиите.
Какво ще прави държавата в ПИБ
Финансовият министър увери, че ББР ще може да участва пълноценно в управлението на ПИБ като гарант за увеличение качеството на управлението и допълнителна гаранция за стабилността на банковата система като цяло. В отговор на въпрос посочи, че предстои ръководството на държавната банка да влезе в разговори с другите акционери за "подобаващо участие" в органите на управление на ПИБ.
В отговор на нъпрос се разбра, че капиталът на ББР ще бъде увеличен заради операцията. Министърът обясни, че държавната банка вероятно разполага и със собствен ресурз за целта, но той държи да няма съмнения, че по-рано налетите през годината 700 млн. лв. за мерки свързани с коронавируса няма да се насочени към ПИБ. Това и налага новото увеличение, с което собственият капитал на ББР вече вероятно ще надхвърли 1.5 млрд. лв., изчислява "Капитал".
Освен това в доклада си посочва, че ББР няма клонова мрежа, докато ПИБ разполага с една от най-добре развитите и ефективни клонови мрежи на пазара на банки, което ще даде възможност на ББР да се възползва от този потенциал, "като използва съществуващите дистрибуционни канали и експертиза на банката, при бъдещи програми за финансиране на малки и средни предприятия".
Увери, че участието на държавата в цялата операция не представлява държавна помощ, а от думите му се разбра, че въпросът е бил консултиран с Брюксел. Изискването операцията да не бъде приета за непозволена държавна помощ, нарушаваща конкуренцията, е частният интерес към увеличението на капитала да е поне 30%, посочи министърът на икономиката Емил Караниколов. Той е бил точно толкова на проведения аукцион на Българската фондова борса. Днес Горанов говореше за частни инвеститори в множествено число. Кои са те предстои да се разбере от данните на Централния депозитар, който оповестява всеки акционерен дял над 5% на публичните дружества.
"Капитал" посочва, че в този случай държавата се опира на възприетите от ЕК правила за рекапитализация на банки още при предишната криза, които позволяват такава намеса да не се смята за държавна помощ.
От разясненията на финансовия министър се разбра, че ББР няма да бърза да се разделя с дела си в частната банка, а това ще стане, когато има добра оферта за покупката на акции на ПИБ.
"С този дял ББР съм убеден, че ще реализира доходност", обяви той в подкрепа на казаното по-рано и от Борисов. Обясни, че в момента балансовата стойност на акциите на ПИБ е над 8 лв., а когато България влезе в банковия съюз и в чакалнята на еврозоната и получи заради това по-висок кредитен рейтинг, то и цената на активите на българските компании ще се повиши.
"Няма планове ББР да се разпорежда веднага с тези акции. (...) В момента, в който нашите прогнози се сбъднат или когато се появи системен външен инвеститор, а такива интереси са проявявани неведнъж, доколкото ми е известно, тогава ББР може да излезе от тази инвестиция с нелош положителен резултат", допълни той.
Пазарна ли е цената
Тъй като ПИБ е публична компания, увеличение на капитала си тя може да направи само на официалния пазар на Българската фондова борса. Първият опит да го увеличи бе през декември, когато тя планираше да набере 200 млн. лв., като предложи 40 млн. акции по 5 лв. Към онзи момент сделки с нейни акции имаше на цена от около 3 лв. "Капитал" припомня, че след това дори бе направен опит да се прокара увеличение на 8 лв., но се върна към първоначалния вариант. Това стана с одобрения в края на април преработен проспект да публично предлагане. Изданието коментира, че държавата сега придобива "само" два пъти по-скъпи от борсовата цена акции, като обосновката в проспекта на ПИБ е, че заради ниската ликвидност на българската борса цената не отразява действителността и затова са взети предвид и оценките от банковите придобивания в страната от последните години.
В момента платената от държавата зена надвишава около два пъти пазарната цена на акциите на банката.
Такива аргументи изтъкна на пресконференцията и финансовият министър, който се спря обстойно на въпроса с цената. В доклада му, представен пред Минстерския съвет, се казва, че "емисионната стойност е определена на базата комплексен анализ на ключови параметри, а емисионната стойност бе потвърдена от КФН като справедлива и определена въз основа на обективни критерии. При определяне на относимата пазарна цена на акциите са взети предвид изискванията на Международните стандарти за оценяване".
И пазарите, и инвеститорите не са толкова активни в условията на пандемия, обяви министърът на икономиката Емил Караниколов, който е настоящият принципал на ББР. С това той опита да обясни защо се е наложило държавата да се намеси в увеличението на капитала при липса на частен интерес, който е по-лесно обясним за цената, която надвишава пазарната. "ББР участва на открития аукцион при публично обявени цени и условия, наравно с всички останали инвеститори", пише в доклада на Горанов.
Ако операцията по увеличението на капитала на ПИБ приключи успешно, може да се очаква през юли решение за приемането на България в банковия съюз, обяви още Горанов. През миналата година, когато бе попарена кандидатурата на България за чакалнята на еврозоната, й се наложи да поеме ангажимент да отговори едновременно на изискванията за влизане в банковия съюз и в чакалнята.
