Търговските вериги отново недоволстват от действията на земеделския министър

Търговските вериги отново недоволстват от действията на земеделския министър

© Георги Кожухаров



Министерството на земеделието, храните и горите ограничава свободната търговия и създава хаос на пазара чрез поредица от решения "на парче". Само за месец и половина Постановление №70 на Министерския съвет от 2020 г. беше променено два пъти и отново е налице груба намеса в дейността на търговските вериги.


Това обяви Сдружението за модерна търговия, в което членуват 11 вериги и което от самото начало има проблем с постановлението, което задължава веригите да предлагат повече регионални храни. От сдружението прибавят към цитирания от тях хаос и "несъобразени" текстове в Закона за управлението на агрохранителната верига, както и въведеното от скоро наредба на Агенцията по храните, която изисква вносните плодове и зеленчуци да се проверяват срещу такса за остатъчни пестициди.


Този път недоволството на веригите не е персонализирано към ресорния министър, а към оглавяваното от нея ведомство.


От какво недоволстват веригите




Постановлението на правителството, което бе прието по инициатива на земеделския министър Десислава Танева и цели да осигури по-голямо присъствие на български продукти по рафтовете на големите магазини, тормози веригите от самото начало. Те възразиха остро срещу проекта, след това нагрубиха публично земеделския министър, като я обвиниха в лобизъм, и накрая под надзора на премиера показаха, че са изгладили недоразуменията. Оттогава вървяха уточнения по детайлите на постановлението, но очевидно ново споразумение не е постигано. Така ябълката на раздора в документа, в каквото се превърна изискването за почти 100% присъствие на български млечни продукти, отново е част от постановлението. Междувременно то бе атакувано от Брюксел.


"Сдружението за модерна търговия изразява недоумението си от приетото от Министерския съвет на 12 юни 2020 г. Постановление №118, с което се прави ново изменение на Постановление №70", обявяват днес от организацията. Посочват, че поправката предвижда 90% от площта за излагане на някои млечни продукти (кисело мляко, заквасена сметана, пастьоризирано прясно мляко, бели саламурени сирена, цедено мляко, катък, кашкавал, извара и кефир) да бъде за продукти, произведени от български производители от 100% сурово мляко.


Обясняват, че в момента при някои от изброените млечни продукти предлагането е дори над 90%, при други е под този процент, а количествата се определят единствено на базата на потребителското търсене. "Както беше ясно заявено и на съвместния брифинг с министър Танева на 14 април, търговските вериги се обявяват за защита на българската суровина, но са категорично против намесата в продуктовата политика и разпределението на търговските площи и всяка форма на ограничаване на свободата на търговците на дребно да избират своя асортимент, осигурявайки търсените от потребителите стоки", посочват в позицията си членовете на сдружението.


В постановлението от 14 април бе записано, че в търговските обекти задължително се предлагат мляко и млечни продукти, произведени изцяло от българско сурово мляко. Сега в новата редакция по-подробно са описани тези продукти, както описват и от сдружението.


От там посочват, че поредните ограничителни текстове идват на фона на дългогодишната работа на водещите търговски вериги с българските доставчици и допълнителните значителни усилия, които те полагат в момента в подкрепа на местното производство в условията на криза. Сред тях изреждат провеждане на търговски акции, изкупуване на продукция от малки регионални производители, съвместни фондове за подкрепа при сертифициране с цел дългосрочно устойчиво развитие, провеждане на маркетингови кампании в подкрепа на българските продукти. "Търговските оператори не само стриктно изпълниха и продължават да изпълняват поетите ангажименти, но дори и ги надхвърлят, осъзнавайки отговорността си за подкрепата на българската икономика. В същото време, Министерство на земеделието, храните и горите не взима предвид поетите ангажименти и предлага на правителството документи, които не отговарят на договорените мерки, и внася промени в приетите регулации месеци след старта на действията, договорени и вече предприети от търговските вериги", се посочва в позицията им.


Посочват, че българските продукти представляват огромен процент от асортимента на търговските вериги, а през последните два месеца те са увеличени допълнително. През посочения период веригите непрекъснато рекламират тези си усилия.


Още напрежение в сектора


Веригите не ограничават критиките си до постановлението. Посочват, че "сериозно напрежение в сектора" предизвикват и несъобразените текстове на Закона за управление на агрохранителната верига, както и инструкцията на Агенцията по храните за допълнителни проверки за остатъчни пестицид на вносните плодове и зеленчуци.


Посочват, че резултатът от тези проверки е липсващи стоки по борсите и вече покачени цени на някои от продуктите. "Остават неизразени докрай и притесненията за произволно задържане на камиони със стока, която се изхвърля след чакането на пробите от лабораториите на агенцията - срещу това протестират вносители на плодове и зеленчуци от различни региони на страната, които в този случай удобно биват квалифицирани генерално като "сив сектор", за да се обясни мярката", посочват от сдружението.


Допълват, че има редица недоразумения в приетия преди седмица Закон за агрохранителната верига. Веригите са изпратили свое становище след приемането му на първо четене, но очевидно те не са били взети предвид. Законът събира на едно място разпределението на контрола в процеса на производство, преработка и търговия с храни.


"Това са само част от примерите и действията на МЗХГ, които подлежат на много сериозен поглед и анализ, тъй като водят след себе си негативни последици за целия сектор, а той се нуждае не от недомислени решения, а от последователна стратегическа линия в конструктивен диалог с всички участници по веригата на доставки", посочват веригите в позицията си.


Посочват, че благодарение на свободната търговия, гарантирана от правото на ЕС, както и на работещите бизнес модели и ефективната логистика на търговските вериги, българите не са се сблъскали с дефицит на стоки и празни рафтове в първите седмици на кризата с COVID-19.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK