По-пълни кошници, но по-рядко - как корона кризата засегна търговските вериги

По-пълни кошници, но по-рядко - как корона кризата засегна търговските вериги

© Велко Ангелов



Кризата с коронавируса е довела до спад в оборотите на търговските вериги - по-малко в тези за храни и повече в другите. Компаниите отчитат, че са се променили потребителките навици на фона на затруднените отношения между веригите и техните ключови партньори - търговските центрове, държавата, общините. В същото време веригите не са освобождавали служители (някои са минали на 4-часов график, други са били в платен отпуск), но временно някои от нехранителните вериги са били принудени да затворят част от обектите си.


Това показват резултатите от анкета на тема "Как карантината повлия на модерната търговия?", в която взеха участие осем от членовете на Сдружението за модерна търговия - "Аванти", "Билла", "Дайхман", Кауфлад", Лидл", "Мосю Бриколаж", "Фантастико" и "Хиполенд". По данни на сдружението участниците в анкетата са с пазарен дял над 30% в търговията на дребно.


Анкетираните отчитат над 23% среден спад на броя на клиентите в рамките на първите шест месеца на годината. Данните варират между 10% и 50% за различните вериги за отделните периоди. По-малкият брой клиенти и затварянето на част от магазините са довели и до спад на оборотите от средно 11% за осемте компании.


Първо презапасяване, после - нищо




Участниците в проучването споделят, че след първоначалното презапасяване хората са започнали да пазаруват по-рядко, но по повече артикули и по-прагматично.


През първата половина на годината се отчита спад с над 23% на броя на клиентите, като при хранителните вериги данните варират между 10% и 50%, или средно малко над 16%. "Това понижение се дължи основно на стремежа на хората по-рядко да посещават обществени места и на въведените ограничения на броя на пазаруващите в магазините", се отчита в анализа на данните.


В началото на кризата българите са пазарували основно продукти от първа необходимост на добри цени като храни, варива и консерви, хигиенни материали и продукти на промоция.


В същото време повече хора са започнали да си правят списъци за покупките, за да останат по-малко време в магазините, като в същото време купят повече неща. В сектор "Направи си сам" хората са проучвали артикулите онлайн и са посещавали търговския обект, за да видят и тестват на място конкретни стоки.


При трите нехранителни вериги, които по време на карантината затвориха 36 от своите 59 магазина, понижението на броя на клиентите е средно с малко над 30%. Най-голямо понижение отчита "Дайхман" - 50%, заради затварянето на 19 от 21 обекта.


Оборотите спадат средно с над 11%


Противно на общото впечатление, че търговските вериги са сред печелившите от тази криза, данните на анкетираните сочат, че по време на извънредното положение оборотът им е спаднал средно с над 11%. При някои от хранителните вериги спадът е минимален, при други е 5-10%. В началото на кризата, при презапасяването със стоки, са били отчетени ръстове на оборотите, които са били последвани от по-съществени спадове в периода април-май, показват анализите.


При нехранителните стоки средният спад е с повече от 30%. Най-големите спадове са били отчетени при "Хиполенд" и "Дайхман" заради затварянето на магазини и отлагането на покупки на детски стоки, облекла и обувки.


Кризата промени модела на работа


Коронавирусът принуди търговските вериги изключително бързо да адаптират процесите си на работа в две посоки. Първата беше да се осигури непрекъсваемост на доставките на храни и стоки от първа необходимост. Второто направление беше да се осигурят безопасността и здравето на клиентите и служителите на веригите, посочват компаниите.


Не се е стигнало до дефицит на стоки и дори силно търсените дезинфектанти са се появили след седмица липса в големите търговски вериги.


По отношение на здравните мерки веригите отчитат, че много бързо са успели да приложат изискваните от здравното министерство, като в същото време това е довело до огромни непредвидени разходи. Конкретно от "Лидл" посочват, че само за един месец инвестициите за изпълнение на мерките са били за повече от 600 хил. евро. Освен това веригите са оптимизирали и работните си времена, спазвали са времевите прозорци за възрастни хора и са затваряли магазините за цялостна дезинфекция, което е довело до допълнително адаптиране на логистични и други процеси.


Веригите също са въвели дистанционна работа за екипите, за които това е било възможно.


Кризата промени отношенията с ключови партньори


Веригите отчитат, че в разгара на кризата някои техни партньори са въвели непазарни регулации и са застрашили функционирането на сектора. Дават за пример моловете, които бяха затворени (като отворени в тях останаха само банките, аптеките и хранителните магазини), което е наложило да се предоговарят условията за наем, но е имало сериозни проблеми. От съобщението се разбира, че в крайна сметка са били намалени или спрени плащания на наеми и са били предоговорени такси за комунално и административно обслужване. При някои от участниците в анкетата този процес е протекъл по-леко, а други заявяват, че преговорите са били трудни и продължават и към момента.


Като примери за мерки във вреда на бизнеса участниците в анкетата посочват постановлението на правителството, с което бяха задължени да поддържат определен обем регионални храни. Наред с това са променени изискванията в София за брандирането на стъклени витрини. "Това е довело до създаване на обстановка на непредвидимост на нормативната уредба и влошаване на диалога с институциите, от което губят всички - бизнесът, държавата и българските потребители", посочват от сдружението.


Само две от компаниите - "Мосю Бриколаж" и "Дайхман", са се възползвали от мярката 60/40. Останалите 6 вериги не са кандидатствали за подкрепа от държавата и заявяват, че са предпочели да се справят сами с предизвикателствата на кризата.


Плановете за развитие се адаптират


Очаквано непредвидената криза е принудила веригите да адаптират плановете за развитие, като от предоставените данни се вижда, че тя е по-съществена при нехранителните. Например "Мосю Бриколаж" ще реализира по-бавно планираните проекти с цел компенсиране на спадовете в търговските и финансови резултати, като средната забава е между 6 и 12 месеца. Акцентът за "Хиполенд" вече не е върху откриването на нови обекти, защото е икономически неефективно, а в подобряването на резултатите на съществуващите такива и на онлайн магазина, като компанията планира голяма инвестиция в нова онлайн платформа, която да я направи по-конкурентна, включително и на външните пазари за детски и бебешки стоки. "Дайхман" планира спиране на инвестициите и експанзията през тази година.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK