Слуховете за смъртта на традиционния офис са силно преувеличени

Слуховете за смъртта на традиционния офис са силно преувеличени

© Надежда Чипева



На фона на решенията на гиганти като "Гугъл" и "Фейсбук" да не връщат служителите си в офисите поне още една година, в България дори в ИТ сектора, в който по презумпция всичко може да се случва от всяка точка на света, не прибягват до такива решения. От лятото насам плавно започна завръщане на работното място. Мениджърите казват, че са оставили служителите си сами да решават откъде да работят.


Точна статистика за процента бизнеси, чиито служители са избрали да се върнат в офиса, няма. Допитването на "Дневник" показа и че няма елемент на задължително тестване на служителите, преди да се върнат на работното място. По-скоро са им дадени указания как да постъпват, като например след отпуск да си останат седмица вкъщи, а в офисите хигиената е завишена.


Макар и за технологичните компании да се приема от само себе си, че няма никакъв проблем всичко да се случва онлайн, опитът цялата дейност да е извън сградата се оказа, че си има своите предизвикателства.


Бавното завръщане




Точна статистика няма за броя върнали се, но по наши наблюдения някъде около половината от дистанционно работещите са избрали офиса. Този процес продължава няколко месеца вече, коментира пред "Дневник" Тончо Томов от Българската стопанска камара. Според него завръщането се дължи на различни фактори, сред които са стереотипът да се работи от офиса, а не от дома, това, че не всички работодатели разполагат със системи за контрол при работа от дистанция. За целта са нужни и инвестиции, особено от страна на напълно неподготвените за такава трансформация. "Усилено се коментира, че този аспект на работа има перспектива не само заради коронавируса, а по принцип голяма част от работодателите ще преразгледат подходите в организацията, много голяма част са склонни да въведат гъвкаво работно време, работа от дома", допълва той. С уговорката, че не всеки бизнес може да мине онлайн и това, че работата от дома има и минуси. С времето според него ще надделеят плюсовете.


Георги Брашнаров, изп. директор на ИТ компанията "Немечек", коментира, че отдавна не е проблем за софтуерните компании работата от която и да е точка на света, но е имало във фирмата "известна нужда от нагаждане". "Имахме много опит с дистанционна работа, но нямахме опит целият офис да е дистанционно. Това натоварва инфраструктурата, поставя въпроса със сигурността, връзките, които често се пренебрегват при работа от дистанция, но всъщност са много важни за такива компании", обяснява той.


Разказва, че от въвеждането на извънредното положение никога целият състав не е бил напълно навън. Винаги имаше хора по лични причини или поради естеството на работа са посещавали офиса. "Офиса не сме го затваряли. Препоръчвахме, но не задължавахме хората да работят от вкъщи", разказва за изминалите 6 месеца.


Слуховете за смъртта на традиционния офис са силно преувеличени

© Юлия Лазарова


Наблюдава, че в края на август, след отпуските и с тръгването на децата на училище, е започнало по-активно връщане в офиса. Така около 50% от служителите са вече там, но по тяхно желание и компанията няма формално правило и решение за цялостно завръщане или пък за обратното.


Доброслав Димитров, председател на асоциацията на софтуерните компании БАСКОМ, коментира, че някои от членовете й още преди извънредното положение са влезли в режима "хоум офис", за да експериментират дали е възможно преди това да се наложи. "Смята се, че за нас е лесно това, но не е така най-вече от гледна точка на сигурността", обяснява той.

Разказва, че повечето компании никога не са забранявали на хората си да отидат в офиса. "И в момента такъв е режимът, увеличават се хората, които искат да се върнат в офиса, но са малък брой. Едни са решили, други чакат, и така работата продължава в хибриден режим", описва ситуацията той.
В началото на извънредното положение всички служители, чиято работа го позволява - около 2 хил. души, бяха хоум офис. Успяхме да прехвърлим работата, включително и на кол-центъра, така че да обслужват клиенти от вкъщи. Останалите служители като търговски консултанти, техници, инсталатори работиха при нови процеси, с предпазни средства и спазвайки всички мерки за безопасност, казват от телекома А1. От началото на юни служителите започнали да се връщат в офиса и за момента 50% продължават да работят от дома, като те до голяма степен могат да избират откъде да работят или да следват някакъв ротационен принцип. "За момента ще запазим тази заетост на офисните пространства, за да осигурим максимално безопасна среда", посочват от компанията.


Те подобно на другите имат въведени правила за работа в офиса - носене на маска във всички зони, неприемане на външни хора, обученията се провеждат онлайн. "Продължаваме да следим развитието на пандемията и оставаме в готовност да направим промени според обстановката, след като видим как ще се отрази началото на учебната година и събирането на много деца в училищата", допълват оттам.


Изчезването на колаборацията


И най-подготвените за дистанционна работа компании са отчели различни проблеми, когато на такъв режим са минали на практика всички процеси.

Според Доброслав Димитров със сигурност има спад на производителността, няма вече неформална комуникация. "Всичко е формални срещи в еди-колко си часа, няма елемент на спонтанно развитие на продукта и това са проблеми не само в България." Според него сегашният опит със сигурност ще промени начина на мислене за хоум офиса и налагащият се извод е, че не е работещо изцяло да се мине на такъв режим. Една от причините е, че самите хора малко или много се самоизолират, а не всички имат много приятели.


Допълва, че чрез дистанционна работа няма проблем един стар продукт да се поддържа, но за разработката на нов е сериозна пречка това, че хората не се виждат.


Според Георги Брашнаров не може да се говори за спад в работата от дома, въпреки че времето е твърде малко за анализ. "Софтуерните компании и ние в частност сме свикнали на това, нашите клиенти всичките са някъде по света, дори и самите ние да сме в офиса, много от колегите са някъде другаде", посочва той. Допълва, че в добрите софтуерни компании директен физически контрол върху присъствието никога не е имало, а това става чрез дигитални инструменти за постигнатия резултат.


Неговата оценка е, че при работата от вкъщи хората са се уморили, защото се прекарали повече време пред екраните. "Усетих го и по себе си, а аз обичайно работя и пътувам много, но много рядко преди ми се е случвало от 7 до 21 ч. да съм в срещи в "Зуум" и други подобни, което си е натоварващо и изморително. Когато е 1-2 пъти на ден, е ок, а когато на ден имаш десет такива, върши работа, но е до време", заключава той.


Георги Брашнаров, личен архив.

© Личен архив

Георги Брашнаров, личен архив.


Разказва, че още в началото на лятото са започнали във фирмата да липсват планиращите и изясняващите срещи, които са ключови при бързото уточняване на работата по даден продукт. "Дистанционната работа започна да намалява ефективността в планирането на новите ни задачи, в изясняването на изискванията, креативността - неща, които тук двама души ще ги решат за 5 минути, в момента това отнема дни", допълва картината той.


Другият минус, който отчита, е с приемането на стажанти и нови хора, което не е прекъсвало през цялото време. Не че дистанционно не е възможно въвеждането в работата, но изисква в пъти повече време и дава по-ниско качество. Повечето стажанти, които взехме, предпочетоха да си работят в офиса, посочва той.
Доброслав Димитров също казва, че много трудно нови хора се присъединяват към екипите, а от старите не всеки е така дисциплиниран, че да не се разсейва при работа от дома. Освен това по-бавно ще се разработват нови продукти, когато всичко е дистанционно. Може на срещата, насрочена за 14 часа, да не избухнете с нова идея, но това да стане в друг момент, когато не сте в разговор с останалите, обяснява той. "Няма я колаборацията като в офиса."


Като негативен ефект в А1 отчитат спада в креативността и иновациите. "Оказва се, че е трудно за служителите да показват креативния си потенциал и да създават иновации, когато не могат да са физически заедно, за да обсъждат идеи. Това е едно от предизвикателствата, на които трябва да намерим решение", допълват оттам.


Друго важно предизвикателство за компанията е осигуряването на безопасна среда на служителите. "От една страна, стои въпросът с почистването и дезинфекцията както на офисите, така и на нашите магазини. До момента А1 е похарчила над 1.5 млн. лева за предпазни средства и дезинфекция. От друга, събирането на много хора на едно място е по-вероятно да доведе до неспазване на установените правила", допълват оттам.


Те оценяват практиката на работа от дистанция като успешна и желана от служителите, когато е балансирана. През юли вътрешно проучване сред служителите показало, че 85%, биха работили от дома и в бъдеще понякога или изцяло. Само 18% биха работили от вкъщи постоянно, а 2% никога не биха работили вкъщи.


Оценката им за ефекта на отдалечената работа върху продуктивността е, че ефективността и продуктивността са се повлияли по-скоро от ситуацията, а не толкова от мястото, където служителите работят.


А след това било започва баирът


Освен предстоящите анализи за дейността на компаниите през последната половин година във фокуса на вниманието им са предстоящите две-три тежки тримесечия, в които по думите на Георги Брашнаров ще се види икономическият ефект от пандемията.

Дали е реална пандемията или не, важното е, че води до реална икономическа криза. А тя тепърва започва. Това, че част от масовия транспорт и туризма е ударена, е все още е върхът на айсберга, защото е важно какъв ще е ефектът върху производствата, които са излезли от нормалния си ритъм, обяснява той. Според него от последното тримесечие на годината нататък ще се види дали няма да има преразглеждане на инвестиционните намерения, протакане на проекти и пр.


"Но тази криза показа на голяма част от бизнеса, че дигитализацията не е нещо пожелателно, а много задължително и че не е просто видеоконференсинг, а дигитализация на всички процеси на производство - не просто да се виждат през екраните на мониторите."


Това го кара да смята, че конкретно бизнесът на софтуерните компании ще се удвои и утрои. "Въпреки това икономическите реалности са такива, че много от компаниите ще са резервирани да правят инвестиции през следващите няколко тримесечия", смята той.


"Проблемът е, че в крайна сметка сме хоризонтална индустрия и в един момент може да се окаже, че няма за кого да работим", смята Доброслав Димитров. Казва, че все пак засега са малко фирмите, останали без клиенти. "Може да не пораснем колкото ни се искаше, но сме от малкото, които не само, че няма да падаме, но може и да пораснем малко", смята той.


Доброслав Димитров

© Красимир Юскеселиев

Доброслав Димитров


В бранша има компании, които са намалили своите служители, но са малък брой, повечето седят на същото ниво или продължават да наемат, но не така агресивно като преди, казва той. Дори и в такава ситуация секторът не се свива, а продължава да стои най-малкото на също ниво, е равносметката му засега.


Трябват ли нови закони


Още при въвеждането на извънредното положение представители на бизнеса обявиха, че трудовото законодателство не обхваща ситуациите на дистанционна работа. Според Тончо Томов нормативни решения са необходими, за да регламентират дистанционният труд, условията, в които се полага, случаите на трудова злополука и още множество въпроси. "Още повече че дистанционната работа ще бъде една от формите, които тепърва ще се развиват в България, която дигитално и нормативно е по-назад от други страни", обяснява той.


Осигуряването на възможност за работа от вкъщи на над 3600 служители определено доведе до допълнително административно натоварване, тъй като е свързано с подготовката на голямо количество документи както от компанията, така и от служителите, които използват опцията, споделят опита си в А1. Допълват, че служителите трябва да посочат конкретен адрес, от който ще работят, което невинаги е най-удобният вариант при хоум офис, затова смятаме, че е по-добре да няма фиксирано работно място, а да се определят критерии за такова.


Според компанията би било хубаво да се даде възможност на работодателя сам да определи условията, които трябва да бъдат спазени при работа от вкъщи, и да се уточни какво осигурява работодателят и каква отговорност поема служителят. По този начин ще могат да се регулират по-добре отговорностите, което ще спомогне за по-добрия контрол и по-лесното разрешаване при възникване на трудови инциденти, когато те са се случили извън офиса.


Рано е да се обяви смъртта на офис сградите


След като се видя, че редица бизнеси, а не само софтуерните, успешно внедриха работата от дистанция, изникна въпросът дали пък има голям смисъл в това да се поддържат офиси. (За конкуренцията между офиса и хоум офиса четете тук.)


Разходите за офиси не са чак такъв дял от общите, казва Томчо Томов. Допълва, че дистанционната работа се отличава със специфичен стрес, хората не могат да си помагат така лесно, както когато са на работното си място. Бъдещите офиси не е нужно да предвиждат бюро за всеки, могат да бъдат много гъвкави, посочва той.


Офисите са ни нещо като инструмент за работа, пък и те загубиха значението си на физическо място, в което всички са по всяко време, коментира Георги Брашнаров. Не мислим да нямаме офис, посочва той. Според него хората в бизнеса с офис площи са в двете крайности - част от тях смятат, че винаги ще има нужда от тях, а другите - че трябва да се превърнат в апартаменти.


Според него бизнесът не трябва да следва сляпо моделите на гиганти като "Гугъл" и "Фейсбук", които рекламират, че не искат да си виждат в офиса служителите поне още година, защото това може да навреди на бизнес моделите им, които си имат свои специфики.


Моята препоръка е всеки да направи анализ на собствения си бизнес модел, на собствените си ограничения, да потърси оптимизация отколкото да се самоубие.


Георги Брашнаров,

"Немечек"


Не съм чул някой да иска да освободи офиса, казва и Доброслав Димитров. Обяснява, че през първите седмици и месеци хоум офисът може да е ок, но в дългосрочен план носи рискове, разваля културата на една компания, трудно могат да се включат нови хора. "Опитните служители може да не губят работоспособност, но нов човек буквално няма от кого да учи." Не смятам, че ще има компании, които ще се лишат от офисите, заключава той.


В самото начало на извънредното положение имаше някакъв момент на колебания и поредица от най-различни искания (най-вече за временни отстъпки и отсрочвания) от наши клиенти. Почти всички те бяха породени не толкова от реално възникнал проблем или нужда, а по-скоро с превантивна цел, като подготовка за предстоящата неизвестност или в отговор на общи глобални директиви, зададени от централите на съответните компании. Това коментира пред "Дневник" Елица Ценова, директор "Инвестиции" в Lion's Head, собственик на "Полиграфия" и "Мегапарк".


Посочва, че досега искания за освобождаване на офиси не са имали и даже за някои техни наематели ситуацията се е оказала подходяща за разрастване на бизнеса и вместо искания за намаления на площите вече са подписани договори за разширения.


Очаквате интервю с нея на dnevnik.bg.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK