© Юлия Лазарова
Менда Стоянова, председател на бюджетната комисия.
На практика без дебати проектите на държавния бюджет, този на здравната каса и на Държавното обществено осигуряване за 2021 г. минаха на първо четене на съвместно заседание на бюджетната ,социалната и здравната комисия в Народното събрание. Заради това, че за по-малок от три часа проектите бяха приети икономистът от БСП Румен Гечев обяви, че с това парламентът е на път да отбележи рекорд.
Министърът на финансите Кирил Ананиев за пореден път подчерта, че проектът за държавен бюджет е разработен в безпрецедентни условия, при които в цял свят държавите се борят с овладяване на заразата и последствията от нея. Обяви, че проектобюджетът по нищо не се различава като концепция от тези на другите страни в ЕС. Посочи, че кризата с ковид предполага увеличаване не публичните разходи на фона на по-ниски приходи и фискално разхлабване, което води и до временно отклоняване от средносрочната бюджетна цел. (Какво предвижда проектобюджетът вижте тук.)
Икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика изрази съмнение дали обявените като еднократни разходи в помощ на домакинствата и бизнеса като антиковид мерки (за малко над 3 млрд. лв.) ще бъдат такива или ще останат вечни. Посочи, че е малко вероятно да се даде заден ход за някои мерки и това ще товари години разходната част на бюджета.
Подуправителят на БНБ Калин Христов обяви, че за пръв път от 100 г. е налице криза, която не е финансова или икономическа , а в резултат на пандемия, поради което не е известно какво ще е възстановяването заради неизвестността как ще се развива заразата.
Посочи, че вероятно икономиката ще се свие с повече отколкото предвижда проектобюджетът (3%) като засега прогнозата на БНБ е за 5.5% свиване, а на Еврокомисията за 5.1%. Допълни, че заложените буфери в бюджета трябва да са по-големи, за да гарантират натиска при по-негативен сценарий. Посочи, че е важно дали след кризата с коронавируса ще се върне към бюджети без дефицити. Обясни, че ако това не стане, фискалната консолидация ще е под въпрос, което означава риск от повишаване на данъците. "Ако не можем да консолидираме чрез съкращаване на разходите, които увеличаваме в момента и значителна част от които са перманентни, ще трябва да се работи с данъчната политика", посочи той. Допълни, че увеличаването на преките данъци върху труда и капитала, при свиваща се работна сила в страната и ниски нива на частните инвестиции няма да има добър ефект върху икономиката", предупреди той.
Говорителят на БСП то финансови и икономически въпроси Румен Гечев обяви, че отново е налице проектобюджет без заложени реформи. Специално подчерта, че нищо не се прави за това, че всяка година 70% от завършилите медицина напускат страната, а се дават купища пари за обучение на хора без държавата да имо посочени приоритети в тази посока. Посъветва управляващите да престанат ад дават рапорти за размера на държавния дълг като процент от БВП като даде пример с Афганистан и други страни, където това съотношение е по-ниско от актуалното в България.
Външните експерти отправиха критики за недостатъчното средства за болниците, за денталната помощ, за обезщетенията за безработни.
