Молове на ръба на нервна криза

Отложеното намерение на управляващите да разхлабят частично противоепидемичните мерки преля чашата на търпението на най-потърпевшите, сред които и това на мениджърите на моловете. Досега те пращаха чрез медиите призиви за срещи с управляващите, но това не се случи в най-ключовия за бизнеса им период покрай празниците. Сега ги подема вълната на недоволството на заведенията, които вече насрочиха протест за 27 януари, към който смятаха да се присъединят и фитнесите, на които междувременно се обеща отваряне.

Мениджърите на молове смятат, че има двоен стандарт - те са затворени, а хипермаркетите - не. И в допълнение съзират кампания, която ги определя като най-опасните от гледна точка на заразата места. Уверяват, че са взели дори повече мерки от тези, които властите изискват от тях, а търпят колосални загуби.

Не са склонни да говорят с числа какво им струват противоепидемичните мерки за изтеклата година, а заради размера си не попадат в обхвата на държавните мерки за подкрепа.

Двойният аршин

"Искаме, надяваме се, молим се за среща с управляващите", казва пред "Дневник" Димитър Кехайов, управител на The Mall. Посочва, че е важно да се осъзнае, че се прилага двоен аршин. Казва, че няма нито един научен факт, който да доказва, че моловете са опасни при цялата им вентилация, която вкарва въздух отвън и при взетите допълнителни мерки за хигиена и управление на потока посетители. "Няма критерий, който да казва, че молът е опасен, а например голям хранителен, строителен или за детски играчки хипермаркет - не е. Това го няма никъде в правото. И се получава този парадокс, че големи хипермаркети могат да оперират, които са с пъти по-малка площ и по-несъвършена вентилационна система от моловете, а моловете са затворени". Допълва, че никъде в региона, дори в Гърция, няма затворени търговски центрове.

Коментира, че "ако спре цялата медийна кампания, която описва моловете като демонични места, където се разпространяват вируси" и те бъдат отворени, посетителите ще се върнат постепенно макар и не в обемите отпреди епидемията. Под медийна кампания има предвид изказвания по телевизиите на представители на други сектори - от театъра, музеите и др., които представяли собствените си бизнеси като безопасни в сравнение с моловете. "Идеята е всеки да защити собствения си бизнес, но нека това не е на гърба на търговските центрове", призова той.

Разказва, че след първото затваряне през март, когато им е било разрешено да работят, потокът от клиенти е спаднал с 50%. Сега очаква още по-голям спад, ако ситуацията не се промени.

Ана Цакова, лизинг мениджър в "Гранд мол Варна" не се ангажира с колко са спаднали посетителите през миналата година спрямо предходната, но посочи, че през лятото търговският център разчита в голяма степен на туристите, а такива през миналото лято на практика не е имало.

Колосални загуби и наематели в безизходица

От моловете не желаят да говорят с конкретни числа нито за загубите си, нито за наемите, но по описанието на Кехайов са изпратили 2020 г. с колосални загуби, изразяващи се в 7-цифрени суми. Набляга на това, че в моловете в страната са заети над 60 хил. души, които вече втори месец са без доходи.

"Магазините са затворени, в изключително трудна ситуация се намират, не могат да си посрещат разходите, не могат да купят стока, те са в безизходица, а имат много разходи, които трябва да покриват", обяснява той. Казва, че се водят индивидуални разговори с всеки наемател, защото са взаимно свързани и трябва да правят взаимно компромиси.

Ана Цакова казва, че при затварянето през пролетта в мола не са искани наеми, а дружеството, което го управлява, е покрило изцяло разходите. От думите й се разбира, че са направили отстъпки, но това не може да продължава безкрайно. На свой ред описва тежката ситуация на магазините в мола. "Винаги е имало по-слаби периоди, но 2020 г. бе тежка за абсолютно всички и намирането на баланс да се съхрани бизнесът на всеки е изключително трудно при липсата на перспектива", казва тя. Обяснява, че работещите в модния сектор година по-рано поръчват стоки, в които затварят големи суми и затова планират всичко до стотинка. А сега заради затварянето точно по празниците не са могли да продадат тези стоки и да си освободят ресурс. "Цяла година са чакали да дойде декември, да направят обороти, така че за тях случилото се е пагубно", подчертава тя.

Анализира, че загубата на управляващите молове дружество е с поне 25% само затова, че три месеца от цялата година не е работил, а отделно и от намалението на наемите.

На въпрос дали не би било по-добре за моловете напълно да затворят вместо да ги поддържат само заради няколко работещи обекта - аптеки, банки, хранителни магазини, Кехайов обяснява, че това не е точно така въпреки разходите за охрана, почистване и дезинфекция. Но посочва, че една сграда не може да бъде оставена без поддръжка. "Всеки един бизнес ако бъде затворен, ще хване паяжини и след това буквално ще трябва да се ревитализира, което ще струва страшно много средства, за да може всичко да се вкара отново в действие", обяснява той.

От дружеството, управляващо моловете "Сердика" и "Парадайз", посочват, че освен липсата на обороти, породена от затварянето на търговските центрове, стои и въпросът с разходите за поддръжка, експлоатация на сградите и данъци, които допълнително увеличават размера на загубите. "С настъпилата пандемия и в още по-голяма степен с наложените 2 локдауна в България, нашият бизнес претърпя и продължава да търпи загуби. С всеки изминал ден, в който са затворени по-голямата част от магазините, тези загуби придобиват катастрофални размери", посочват от там.

Допълват, че потокът клиенти варира в голям диапазон като е достигнал дори отрицателни стойности спрямо 2019 г. в месеците с големи рестрикции.

Ограниченията за работа на повечето магазини ни поставя в невъзможност да отговаряме на нуждите на посетителите, съответно те се пренасочват към пазаруване във всички други обекти, които са отворени и оперират в същите браншове, в които и нашите затворени обекти. Това е пример за нелоялна конкуренция и ни поставя в неравностойно положение, посочват от името на двата мола.

Има ли бъдеще за моловете

В края на миналата година се появиха първи анализи, че заради противоепидемичните мерки е възможно да станат актуални алтернативни на моловете проекти, каквито вече има и в България - т. нар. ритейл или търговски паркове. При тях всеки магазин е с отделен вход откъм просторен паркинг и няма общи пространства с другите.

Според анализ на "Колиърс" (Colliers) от ноември, че към средата на годината има 15 функциониращи ритейл паркове и 4 в процес на строителство. Повече от тях са в големите градове - Пловдив (4), София (3) и Варна (2). В анализ за целия регион към средата на годината компанията отчита спад между 20 и 45% в посещаемостта на търговските центрове. Според данните й се увеличава броят на малките търговски центрове и търговски паркове, "считани както от предприемачите, така и от наемателите за печеливша инвестиция, а от потребителите - за удобни и безопасни места за пазаруване".

И Ана Цакова, и Димитър Кехайов не изключват някои наематели да изберат други локации, за да избегнат подобни затваряния вбъдеще. Кехайов обаче обяснява, че да имаш магазин на централна търговска улица не е точно най-добрата алтернатива на мола.

"Теоретично е възможно да се махнат наематели, но голяма част имат специфични нужди и изисквания, които няма къде да намерят - като започнем с невъзможността да се паркира в центъра на града и се стигне до това, че много имат изисквания за размера на площите, каквито не съществуват извън моловете", обяснява Кехайов. Все пак допуска, че креативността може да доведе до алтернативи, които да не са подвластни на подобни забрани. Според него обаче да се говори за залез на моловете е твърде черна перспектива, която е нереалистична, защото всеки формат има своите предимства, от които търговците могат да избират според нуждите си.

Не мисля, че моловете ще изчезнат от лицето на земята.

Димитър Кехайов,

The Mall

Добрите проекти с добра локация ще продължат да бъдат атрактивно и удобно място, където клиентите могат да спестят време, за да си набавят всичко, което им е необходимо, казват управляващите "Парадайз" и "Сердика". Напомнят, че моловете осигуряват десетки хиляди работни места и са платформа за развитие и инвестиции на стотици бизнеси.

Смятат, че е възможно заради сегашните рестрикции част от търговците да потърсят краткосрочно алтернативно решение, но в дългосрочен план не очакват кардинална промяна в конюнктурата.

Ана Цакова посочва, че с колегите й не мислят за подобна перспектива и са наясно, че ще загубят някои наематели, но са се фокусирали в това да се осигурят добри условия за работа. Посочва, че на хората от сектора не им се е вярвало, че е възможно кризата със затварянето да продължи толкова дълго."Изобщо не ми се мисли в такъв черен сценарий, не седи на дневен ред да го планираме (изчезването на моловете - бел. а.), опитваме се да създадем среда, в която да се работи, защото явно това няма да отмине и смятаме, че сме направили всичко възможно. Дори това, което не са ни поискали".

Това потвърждават и от "Парадайз" и "Сердика". Посочват, че за периодите, в които са били затворени, се е наложило да предоговорят наемите като по този начин са се отказали от приходи. "Нашата индустрия плаща цената за решението търговските центрове да бъдат затворени. Това не е приемливо за бранша, особено в контекста на това, че няма ясно дефинирани критерии, според които да се оценява риска от разпространение на зараза", допълват от там.

Очакваме настоящата конюнктура и решенията за крайно ограничаване на дейността на търговците в моловете да доведе до фалити на търговци, което неминуемо ще има дългосрочно негативно влияние върху бранша, подчертават от "Парадайз" и "Сердика".

В България процентът на търговските площи от типа ритейл паркове е относително малък в сравнение с другите европейски държави. Развитието на ритейл паркове беше тенденция още преди ограниченията, породени от Covid-19. Настоящата ситуация може би ще ускори развитието на вече планирани проекти, но тази тенденция е по-скоро валидна за по-малки градове и/или отдалечени от града локации, в които обикновено се развиват такива проекти, смятат от двата мола.