© Darrin Zammit Lupi, Reuters
Помните ли злополучния кораб Diamond Princess, който бе поставен под карантина и на практика закотвен дни наред край бреговете на Япония точно преди една година, когато започна пандемията от COVID-19? След това круизните лайнери останаха на котва с месеци, както и цялата туристическа индустрия в по-малка или по-голяма степен. Оказва се обаче, че круизите съвсем не са спрели. "И в момента има българи на такова пътешествие", каза пред "Дневник" Илиан Иванов от Българското круиз общество.
През последните години тази индустрия се развиваше с бумтящи темпове - с все повече пътници, превозвани във все по-големи и по-нови кораби. До началото на пандемията, която накара собствениците на някои стари големи кораби да ги продадат на по-малки оператори или да ги предадат за скрап. Но други са поръчали нови, а в различни точки на света продължава изграждането на круизни терминали.
Резервации на скорост
Илиян Иванов разказва, че от пролетта до август миналата година се е занимавал основно с това да върне парите на клиенти за провалени от вируса пътувания или да ги снабди с ваучери за бъдещи плавания. Това обяснява набиращите скорост резервации за тази и следващата година от нетърпеливи да се върнат към предишните си планове за такова пътешествие (често редовни клиенти на круизите), и от такива с ваучери, които нямат търпение да ги употребят.
© Associated Press
Най-близо до България са круизите по западното крайбрежие на Италия до Малта и обратно, но кораби тръгват и от Сингапур, Китай, Австралия, Нова Зеландия. Общо за последната година - по данни на Международната асоциация на круизните линии - на круизно пътешествие са били общо 350 хил. души по света - нищожен брой в сравнение с 32 млн. за 2019 г., но все пак много предвид глобалния поход на заразата.
Малки кораби, малки обеми
Пътуващите към момента кораби с туристи са с по-малък размер. Големите доброволно са на котва поне до края на април, разказва Иванов. Ползва се 50% от капацитета, а компаниите са наели медици да разработят медицински протоколи за работа на корабите. Дава пример с круизите от Италия, при които се изисква отрицателен бърз тест за влизане в страната, после такъв се прави и в Италия, на круиз терминала се мери температурата на пасажерите и се попълва декларация за здравния статус.
На борда се носи маска в общите помещения - без местата за хранене и палубата. Това от друга страна означава, че целият персонал се грижи за много по-малко гости, посочва Иванов. Според него взетите марки правят корабите по-безопасни места от градовете.
Цени в застой
Очаквано компаниите не са повишили цените, въпреки че работят с част от капацитета си и въпреки разходите за спазване на всички мерки. При достатъчно ранна резервация (например отсега за юни) каюта с балкон може да се вземе на цената на такава само с прозорец. Разликата в цената на двата вида настаняване зависи от много обстоятелства, но обичайно е 20-25%.
Иванов посочва, че очаквано е завишено търсенето на каюти с балкон, защото извън посещението на палубата, това е единственото място с достъп до свеж въздух. Колкото и добри са да вентилационните системи на корабите, все пак макар и малка част от въздуха не успява да се обмени, а пък прозорците на каютите не се отварят по принцип.
© Reuters
Противно на очакванията, че няма да има много желаещи да се качат на кораб заради пандемията, за активния летен сезон текат активно резервации и това се отразява на цените, които се повишават в рамките на дни, твърди Иванов. "В момента се правят много сериозни резервации за летния сезон в Европа. Цените няма да падат", смята Иванов.
Шоу за бутикова публика
Немалко туроператори смятат, че пандемията е сложила завинаги край на масовия туризъм в досегашния му вид - с големи групи. Според Илиан Иванов това се случва и с круизите - ще се ползват по-малки кораби, с по-малка заетост. Шоу програмата за стотици пасажери вече ще се изпълнява по няколко пъти на ден за по-малко хора в едно помещение. Между шезлонгите край басейна ще има по-голяма дистанция, а в него няма да могат да се потопят едновременно всички желаещи.
Лайнери на котва
Като цитира големия туроператор ТУИ, "Дойче веле", анализира, че 2020 е била катастрофична за круизната индустрия година с милиарди евро загуби и над 200 хил. зачеркнати работни места само в Европа. Десетки хиляди пък са на намалено работно време. Илиан Иванов дава пример с круизни компании от Гърция, чиито служители са от Азия и по няколко пъти през миналата година се били разкарвани напред-назад в опит да започнат работа, като всеки път са тествани и слагани в изолация.
Круиз индустрията, която е на близо 200 г., е преживяла много пикове и спадове, но този се смята за най-драстичния след края на 50-те години на 20 век. Тогава преломният момент идва заради налагането на трансатлантическите полети, които хората започват да предпочитат пред дългото пътуване с кораб.
То е ясно, че годината ще е по-слаба, но нещата постепенно ще се възстановяват.
Въпреки това се очаква през тази година на вода да бъдат пуснати 19 чисто нови круизни лайнери при обичайно 20-30 на година. Поръчките за нови кораби не са спрели, само някои са забавени във времето, казва Иванов. Европа очакват нелош круизен сезон 2021, казва той. Повече резервации има за края на 2021 и 2022, за когато дори може да се говори за бум - от една страна заради очакването, че дотогава здравната криза ще бъде овладяна, от друга заради изтичащия срок на ваучерите, дадени за провалени пътувания.
