© Надежда Чипева, Капитал
Ако настъпи влошаване на епидемията или пандемията, изпълнението на бюджета на България ще бъде под риск, а дългът й ще нарасне повече от очакваното. Такава прогноза прави БНБ в традиционното си издание "Икономически преглед", цитирано от "Капитал".
Банката вижда рискове пред прогнозата на Министерството на финансите, според която се очаква дефицитът в бюджета да се свие до 1.8% от БВП през 2023 г., когато очаква да намалее натискът от разходите, свързани с епидемията.
Ако дупката между приходите и разходите нарасне, тя ще трябва да се покрие с още дълг, посочва изданието. Записаният в Закона за бюджета за тази година негов таван е 4.5 млрд. лв., а в средносрочен план бюджетната рамка предвижда задлъжнялостта на страната да се повиши от 23.5% от БВП през 2020 г. до 28.2% в края на 2023 г.
Разходите за 2021 г. нарастват с 9% според разчетите на правителството. Увеличението се дължи на няколко големи фактора - повече трансфери и помощи за домакинствата и пенсионерите, средства за програмата за субсидиране на заетостта "60/40", повече разходи за здравната каса и заплати за медицински специалисти, увеличените заплати в бюджетния сектор.
Очакванията са тези допълнителни разходи да доведат до дефицит от 5% от БВП през 2021 г., който по критериите на ЕС се смята за прекомерен. Междувременно обаче Брюксел отмени санкциите за превишаването на границите, за да могат държавите да се справят с пандемията. Въпреки това ще бъде направен преглед на разходите, за да се прецени наистина ли са временни.Според БНБ един от рисковете е някои от разходите на България да не се вместят в това определение. "Пример за разходи, които е възможно да не бъдат приети за извънредни от ЕК и да влошат оценката за коригираното салдо на сектор "държавно управление", са заложените в бюджетната рамка за 2021 г. доплащания към пенсиите и разходите, свързани с увеличения размер на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст", посочват от БНБ.
