България изнася планктон от Бургаския залив

България изнася планктон от Бургаския залив

© Мила Янева - Табакова



ekont

3 ноември 2050 година


За да стигнем до сърцето на Планктонното поле в Бургаския залив, минаваме край добре означено място извън фарватера. Лодката на Дончо Папазов е поставена върху малък изкуствен остров, оградена от две светещи тела, които приличат на портови светлини. Това съоръжение маркира най-западната точка на плантацията за планктон. Плавателният съд е без име и прилича на кино-декор, заедно с насмолените въжета, които са оставени да висят от двете страни на носа. Разбира се, под оцветената от времето винилова основа отдавна има нова арматура, старата е изгнила още в края на миналия век.

Лодката е просто символ и напомня, че експериментът, започнат от Дончо Папазов в далечната 1970-а година - две седмици изхранване само с черноморски планктон - през 2050г. е стигнал далеч отвъд единичното приключение
.
Базата на Първично планктонно поле "Юг" през това лято установи пълната си капацитетна мощност и снабдява няколко различни търговски сектори и био-индустрии с повече от 750 000 тона суровина годишно.


Островът-фар с лодката на пътешественика Папазов е и основна точка от тура за гости на Бургаския залив. Дори в по-слабо посетения месец ноември, тук могат да се срещнат любопитни туристи. Ние разполагаме обаче с нещо повече от билет за разходка с лодка по акваторията. Предстои ни да стигнем до затворената производствена зона, до самата "ферма".




Времето за посещението ни не е случайно. Формално, от началото на ноември 2050г., най-голямото българско планктонно поле в Черно море вече започва да клонира суровина за нова фотосинтезираща база. Това няма да бъде поредно разширение на поле "Юг" край Бургас - този път българската технология ще бъде пренесена в чужбина. Започва проекта "Хераклея Колхида" - първото поле за хранителен планктон в грузински териториални води, близо до Анаклия, северно от Поти.


Младият инж. Искрен Баръмов ръководи Първично планктонно поле "Юг". С него сме говорили засега само по телефона, очакваме да се срещнем на самата база.


Пътуваме навътре към фермата, първо с лодка, след това - по пасарелите на понтонното съоръжение. Пътят е широк четири метра, обслужва се с ектрически картове. От двете страни на тази магистрала без завои, се разминават потоци от тръбна инфраструктура. Най-вече синкав и жълто-оранжев пропилен, на всеки двеста или триста метра има подстанции, които контролират налягането. Това е система за ниско налягане със стерилен въздух, който тласка течния продукт в неагресивна среда и го доставя към лиофилизиращата база на брега.


Преди да стъпим на понтона, преминахме стерилната ограда и проверката никак не беше формална. Отне ни около двадесет минути, въпреки, че сме придружени от екип от базата и посещението ни е предварително уговорено с централния офис на Биозона Бургас.


Разглеждаме поплавъчната система. Водени от позицията на дрона, на височина двеста метра над морето, първо се открива Разливната платформа, после плаващата "4кос-система" и поле "Bloom" (тук наричат всичко това просто "цикъла"). Самият планктон, както бяхме предупредени, е невидим и дори свежото зелено сияние е по-скоро в ума и очакванията на наблюдаващия, отколкото да се забелязва ярко в сегментираните касети, плуващи под повърхността на морето.


Инж. Баръмов ни разказва за историята на проекта. Традиционно задоволява и любопитството, което посетителите проявяват: как точно изглежда планктонът? Можем ли да го пипнем с ръка? Свети ли през нощта? Баръмов дава разрешение да се извади единична поплавъчна касета, в която да разгледаме сгъстената проба. Това е естествен фитопланктон, без биологични присадки, но с концентрация над сто пъти по-голяма от тази в естествената среда. Само така е възможно постигането на рекордни добиви.


Връщаме се към брега, където е разположен най-големият по размери елемент на производството - фабричният пояс. В защитна газова среда протича селектиране и обезсоляване, както и отвеждане на водите. В утаители се изчистват и групират утайките от биохимическите процеси. Механизиран и почти без човешко участие, този етап не е кой знае колко ефектен - когато пристига на брега, планктонът вече е порасъл, нахранен, селектиран и събран в потапните сонди. Във финалната поточна линия се извършва селектиране по видове и накрая - лиофилизацията.


Над 70% от търговската суровина поема към клиентите в сух вид, което има едновременно икономическа и технологична логика. Мокрото вещество е десетки пъти по-тежко, а транспортната система на течен планктон изисква цистерни с постоянна температура, контролирано налягане, в съдове от алуминий.


Съществува пазар и за т.н. "суров планктон" (макар и понятието да е популярно, но технически неточно, защото всеки продукт напуска фабриката в различна степен на стерилизация - ниско, средно или високотемпературна обработка). Там обаче клиентите са строго специфични и това, което ги събира в елитен клуб, е готовността да платят по средно между 6000 и 8000 евро-лева за килограм от течната смеска на първокласния фитопланктон (серията "Бургас 12"). Както се досещате, това са хотелски вериги от високия сегмент, ресторанти, както и някои клиники, които използват фитопланктон в козметични продукти с прясно приложение и за производство на пробиотици.

Най-редовният и претенциозен потребител е веригата "Клуб за фотосинетезирана храна" (новият "веган" в средата на XXI век), които влагат черноморския планктон в най-престижните си коктейли, диатонични разтвори и дозирана течна храна от висок клас. Познати търговски марки като "Хлорофил Б" са почти изцяло базирани на микробиологичен микс от серията "Бургас 12".

Голямата конкурентна сила на българския продукт е свързана с умерената соленост на черноморската вода. Докато останалите доставчици в Европа се делят на два вида - сладководни (от ерезата на Италия) и соленоводни (Ирландия, Норвегия, Нидерландия, Испания), то ниското съдържание на сол и уникалният баланс между микроорганизмите в хранителния микс са извоювали особена позиция за продукцията на Планктонно поле "Юг". Не случайно и грузинският проект ще започне именно от българска присадка.


Стойността на сделката за изграждане на фермата при Анаклия/Поти не е обявена, но вече е ясно, че Биозона Бургас ще участва като партньор в бъдещата фабрика. Така ще се продължи българското участие не само в проекта и изграждането, но и в експлоатацията на мощностите на източното крайбрежие на Черно море. Това е добра новина и за българското търговско дружество на Биозоната, което опитва да стъпи директно на повече нови пазари, като пести от комисионни и като прави планирани доставки, затваряйки веригата на производство и крайна реализация.


Илюстрация към текста Мила Янева - Табакова


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK