Въпросът с повишението на максималния осигурителен праг се превръща в горещ картоф

Добрият тон и демонстрираното общо съгласие по ключови въпроси, докато се водеха преговорите в сектора на финансите, бяха буквално взривени от една тема, по която досегашният бъдещ министър на финансите Асен Василев и икономистите на "Демократична България" кръстосаха шпаги. Това е въпросът за максималния осигурителен праг. И до неделя включително Василев в интервюта звучеше напълно твърдо по въпроса дали трябва да се увеличи прагът. И по-конкретно на 3450 лв. при 3 хил. лв. в момента още от следващата година и да важи за целия мандат на бъдещото редовно правителство.

Очаквано в групата на недоволните са засегнатите - основно представителите на ИТ сектора, където всички заплати попадат в обхвата на увеличението. В декларация до преговарящите те възразиха срещу готвената промяна, като за момента не са склонни да пренесат недоволството си в медиите.

В черновата на коалиционното споразумение, с която "Дневник" разполага, е записан текстът, предложен от Василев и срещу който възразиха само експертите на "Демократична България". Те обаче имат по-актуален вариант на промяната. Какъв ще е финалният текст предстои да се реши на лидерско ниво и ще зависи от това доколкото формацията "Продължаваме промяната" ще се окаже неотстъпчива по темата.

Какво се трансформира

Първоначалното предложение, което е записано и в чернова на бъдещото коалиционно споразумение, е, че още през 2022 г. "с цел запазване на данъчните нива максималният осигурителен праг да се определи на база историческите нива на съотношение към средната работна заплата през последните 5 години, но не повече от коефициент 2.3 от средната заплата за предходната година".

На практика това означава от 3 хил. лв. максимален осигурителен праг в момента той да се вдигне на 3450 лв. Съответно това повишава осигурителното бреме както за работодателите, които дават заплати над 3 хил. лв., така и за получаващите ги. Това засяга не само ИТ сектора, където по традиция има високо спрямо средното за страната заплащане, но е редица мениджъри с доходи, надвишаващи тази сума. При такова повишение човек, който чисто получава 3450 лв., ще трябва да доплати 89 лв. спрямо сега за държавното обществено осигуряване, а общо осигурителните му вноски ще се увеличат със 147 лв., изчислява "Капитал".

Тъкмо това е основната причина - увеличаване на осигурителната тежест, поради която "Демократична България" възразява срещу мярката. Това е и един от основните аргументи на ИТ сектора, се видя от декларация, пратена до преговарящите партии, която някои медии публикуваха.

В неделя вечерта в телевизионно интервю Василев отново защити тезата си и тогава от думите му се разбра, че аргумент за повишението не е събирането на около 100 млн. лв. допълнително в бюджета, с които не може да се решат кой знае какви въпроси, а това, че така е справедливо. Още по-нататък в разсъжденията си в същия ден стигна лидерът на КТ "Подкрепа" и председател на надзорния съвет на НОИ Димитър Манолов. Той подчерта, че с наличието на максимален праг на практика се освобождават от облагане доходите над 3 хил. лв., и допусна, че може би изобщо не трябва да има праг, а осигуровките да са върху реалната заплата.

Вариант 2

Пред "Дневник" икономистът Георги Ганев съобщи за известна промяна във формулировката. Той е сред най-яростните защитници на тезата още преди да стане депутат, че данъчната и осигурителната тежест не трябва да се вдигат, а тъкмо напротив - да се свалят.

По-новият вариант на темата предвижда да се осредни средната работна заплата за последните 5 години и евентуално върху полученото число да се приложи коефициент от 2.3, но не още от следващата година. В допълнение се предвижда да се върви към обвързването на размера на прага със средния осигурителен доход, а не със средната заплата в страната, обясни Ганев.

Според него обаче експертният спор при преговорите между партиите е довел до това, че въпросът ще трябва да се реши на лидерска среща. Допусна, че е възможно обединението да отстъпи от това си настояване, ако то ще се превърне в препъникамък за преговорите като цяло и съставянето на правителство.

"Ако и трите други партии настояват да се вдигне този праг, ние с 16 депутати едва ли ще можем да се противопоставим", казва икономистът.

Не искаме отговори през фейсбук

И досега представителите на ИТ сектора спазват споразумението си да не говорят пред медиите по проблема. Причината е, че искат професионално решение на въпроса. А именно - политиците да обсъдят темата с тях. Макар и пожелали анонимност не крият разочарованието и даже учудването си от това, че за цяла седмица изобщо не са поканени на среща от авторите на идеята - "Продължаваме промяната", а вместо това има публикация във фейсбук профила на Асен Василев.

Безадресно той обяви, че предлага исторически най-малкото повишение. "Както казахме, няма да вдигаме данъците, но ще ги събираме. Без изключения", заключава Василев.

В бранша са неприятно изненадани, че са получили това вместо среща с Асен Василев или Кирил Петков. Удивени са, че предложението за вдигане на тежестта върху "най-светлия бранш" не е оповестено в предизборната кампания, нито е аргументирано по професионален начин. "Не знаем какво се цели и какво може да се постигне", казват от сектора. Впечатлението им е, че "има доста сериозни промени" в посоката, в която победителят на изборите се развива спрямо първоначално заявеното.

Бизнесът харесва подхода, но не всичко в него

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), която е ротационен председател на асоциацията на работодателите, похвали спечелилите изборите с подхода публично да се обсъждат управленските приоритети с коалиционните партньори. Организацията излезе със становище по основните теми, засегнати в преговорите, но само от свое име.

По въпроса за максималния осигурителен доход асоциацията също смята, че обвързването му трябва да е не със средната заплата, а със средния осигурителен доход, и се предлага коефициентът да е 2 или 2.20 от него.

АИКБ напомня и че в НОИ все още няма индивидуални партиди и по тази причина те не могат да бъдат популяризирани (както се договориха и записаха преговарящите - бел. авт.), преди да бъдат създадени. Работодателската организация подкрепя предложението бъдещи промени в начина на формиране на пенсиите да бъдат съобразени с индивидуалния принос към пенсионноосигурителната системата. При преговорите Асен Василев остави да бъде убеден от представителите на БСП, че е известен личният принос на всеки в солидарнато пенсионно осигуряване и остава само да се популяризира този въпрос.

По време на дебатите нямаше дискусия по темата за софтуера, който ползват търговците, но в документа се записа, че прословутата наредба Н-18, чрез която в продължение на 2 години предишните управляващи се опитваха да наложат лицензиран задължителен софтуер, за да се ограничат кражбите от бюджета, ще бъде променена. Така че от нея окончателно да отпадне частта с въпросния софтуер, който след силен отпор от страна на бизнеса в момента е доброволен, а за тези, които го внедриха, носи и някои бонуси.

В документа бе записано, че се минава към софтуерна фискализация, но не бяха дискутирани детайли. Предишният министър на финансите Асен Василев бе подготвил проектозакон, който да въведе такава фискализация - при нея изискването към софтуера не е така императивно, но също предвижда подаване в реално време към НАП, която да връща към софтуера на търговец QR код, чрез който крайният клиент може да провери дали касовата бележка е действителна. Един-два други подобни проекта също се опитаха да си прокарат път, но краткият живот на предните два парламента не им даде шанс да получат по-голяма публичност.

Сега АИКБ посочва, че въвеждането на софтуерна фискализация чрез промяна на Наредба Н-18 до март 2022 г. трябва да бъде извършено изключително внимателно и в диалог с бизнеса, тъй като предходните действия в тази посока показаха колко деликатна е тази материя и колко сериозни сътресения могат да причинят на предприятията погрешни решения.

Отправят препоръка в бюджета за догодина да има по-малък от договорения дефицит - между 3.5 и 4.5%, а освен това смятат, че предвидената през лятото актуализация ще влоши финансовата дисциплина.

Асоциацията препоръчва обвързването на минималната работна заплата с производителността на труда. Партиите се договориха за догодина тя отново да нарасне без ясен критерий до минимум 700 лв., а след това да е функция от европейска директива по въпроса, като имаше идея и тя отново да бъде обвързана със средната заплата. Асоциацията допълва, че все още е обект на дискусия в ЕС маханизмът за формирането на най-ниския праг на заплатите, и затова не е обосновано да се очаква, че този механизъм ще бъде избран в бюджета за 2023 г., както е записано в черновата на споразумението.

Организацията подкрепя орязването на администрацията с 15% и даже смята, че процентът трябва да е по-висок.

Изненадващо се противопоставя на премахването на данък "уикенд" с мотива, че това ще е проблем, защото е функция на европейска директива, но смята, че трябва да се прецизира, за да се облекчи бизнесът с прилагането. Предлага да се подобри дизайнът на антикризисните мерки, за да са по-достъпни за фирмите.

АИКБ се присъединява към резервите на счетоводителите за това, че подаваните всеки месец ДДС декларации трябва да отчитат кои фактури са платени и кои не. Идеята на Асен Василев е по този начин да се пресекат измамите с ДДС. "Информацията за плащанията и касовите наличности е динамична и към датата на подаване на декларацията най-вероятно ще е различна от тази към края на отчетния период. Предложението създава прекомерна административна и финансова тежест, особено за малките и средните фирми. Получената информация ще е негодна за анализ, а и анализирането й ще е загуба на време за администрацията, защото информацията ще е неточна", допълват от работодателската организация.

Всичко, което трябва да знаете за: