Проектът за бюджет догодина предвижда затягане на финансовата дисциплина

Министърът на финансите в служебния кабинет Валери Белчев.

© Цветелина Белутова

Министърът на финансите в служебния кабинет Валери Белчев.



След временното разхлабване на фискалната политика през 2020 и 2021 г. следва плавно затягане. Този извод може да се направи от подготвения от служебното правителство бюджет за догодина, публикуван днес и от актуализираната средносрочна прогноза за периода 2022-2024 година. Какво е записано в него няма голямо значение, тъй като представители на партиите, които са на крачка от формиране на кабинет, обявиха, че няма да го ползват, тъй като ще имат собствен, на база на подписаното коалиционно споразумение.


Бюджетът предвижда дефицитът по Консолидираната фискална програма да достигне 5.1% от Брутния вътрешен продукт, формиран при взимане на предвид на разходите за COVID-19 мерките. Плановете са дефицитът, който за догодина по проекта е 7 млрд. лв., да намалява плавно и да стигне 2.8% от БВП през 2024 г.


Средногодишната инфлация догодина ще бъде 4,9 на сто, но в края на годината ще се забави темпа си.




Максималният нов дълг догодина не може да надвишава 10,2 милиарда лева, като изрично е записана възможността България да излезе на външните пазари. Според средносрочната прогноза през 2024-та общо държавният дълг може да достигне 49.1 милиарда лева.


За периода 2022-2024 г. предвидената политика в областта на данъците ще продължи да се придържа към установените принципи и насоки през последните години, като основните ѝ цели отново са насочени към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план, се казва в документа.


Запазват се и основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.


Максималният осигурителен доход, който бе една от червените линии в коалиционните преговори, е определен от служебния кабинет на 3 400 лева. Максималният размер на пенсията ще бъде 1500 лева и то от 25 декември тази година. С оглед повишаване ефективността на семейните помощи за деца, се предвижда увеличаване на доходния критерий от 410 лв. на 510 лв. - за получаване на пълния размер на помощта.


Наред с доходния критерий се предвижда и увеличаване на размерите на месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, съответно: за семейства с едно дете - с 10 лева повече месечно, за семейства с две - 20 лева месечно и за семейства с три и повече деца - с 30 лева месечно.


Проектът на Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022-2024 г. можеможе да видите в прикачените файлове.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK