Графика: Хлябът и зърнените храни поскъпнаха повече от средната инфлация

Националният статистически институт обяви данните за инфлацията през декември като очаквано тя е висока. За година средно цените са се повишили със 7.8%.

При отделните продукти и услуги изменението е различно, а има дори и някои поевтинели. Финансовият министър Асен Василев очаква най-критични месеци по отношение на инфлацията да бъдат март и април, а повечето икономисти предвиждат енергийните цени да се успокоят през пролетта и съответно да не подхранват поскъпването. За инфлацията сериозен принос има и пандемията, от началото на която поскъпнаха редица суровини и материали, а правителствата пуснаха в действие програми за помощ на бизнеси и хора. През последните години централните банки напечатаха немалко пари, което също подхрани инфлацията, която в случая България внася.

Данните на статистиката показват, макар и слаба, но все пак изразена тенденция на леко намаление в консумацията на хляб през последните години. Според данните през третото тримесечие на изтеклата година всеки член на домакинство е консумирал 19 кг хляб, като през същия период на 2020 г. количеството е било 19.9 кг, година по-рано - 20.4, през 2018 - 21.3, а през 2017 г. - 21.8 кг.

Ето как изглеждат цените на ключови за хранителните навици на българските потребители стоки - на хляба и зърнените храни. Изменението е спрямо съответния месец на предходната година.

Личната си инфлация всеки може да изчисли от калкулатор.