БНБ очаква пикът на инфлацията да е до лятото, а след това да спадне (допълнена)

БНБ очаква пикът на инфлацията да е до лятото, а след това да спадне (допълнена)

© Георги Кожухаров



БНБ очаква инфлацията да отчете пик до средата на годината, като в края й се върне на нивата от декември 2021 г. Това се казва в публикация на управителя Димитър Радев в тримесечия бюлетин на Асоциацията на банките в България.
"Темпът на нарастване на цените у нас през 2022 г. очакваме да достигне пик на годишна база в рамките на първото полугодие, а в края на годината отново на годишна база да спадне под отчетения към декември 2021 г.", се казва в публикацията.


През декември Националният статистически институт отчете годишна инфлация 7.8%, а финансовият министър Асен Василев прогнозира, че най-високите стойности, подхранени най-вече от енергийните цени, ще бъдат налице през март или април. Последната му оценка е, че инфлацията едва ли ще надхвърли 10%.

Конкретните номинални равнища на общия ценови индекс ще зависят от комбинираното влияние на антиинфлационни и проинфлационни фактори, включително от динамиката на цените на енергоносителите на международния пазар, както и на цените на храните, посочва Радев.

Заради това централната банка смята, че банките ще трябва да лавират между възможностите за кредитна експанзия и икономическата несигурност в резултат на повишението на цените.


Управителят посочва още, че българските банки не само не са отслабени по време на пандемията, но влизат в 2022 г. с показатели по-добри или в най-лошия случай съвместими с показателите в началото на пандемията, включително по отношение на капитал, ликвидност, качество на активите и доходност. Едновременно с това брутният размер на необслужваните кредити и аванси продължи да намалява, а печалбата се доближи до исторически високите си равнища от 2019 г.




Той обяснява това с факта, че за разлика от предишната криза от 2008 г. и локалните проблеми през 2014 г. този път секторът се е съсредоточил не с решаването на проблеми в самия сектор, а основно с облекчаване последствията от кризата за бизнеса и домакинствата и впоследствие с възстановяване и ускоряване на икономиката.


Управителят отбелязва, че от началото на пандемията банките са успели да абсорбират антикризисния пакет мерки и мораториума върху плащанията по кредити от бизнеса и домакинствата.


В същото време кредитната активност не само не стагнира, а се увеличи. Кредитите за бизнеса и домакинствата по последни данни от паричната статистика за 2021 г. нараснаха съответно с 4.1% и 12.5% на годишна база.

Като цяло очакваме макроикономическата среда през 2022 г. да бъде малко по-благоприятна, но не по-малко предизвикателна. Въпреки че сме в разгара на поредния пик на ковид кризата, очакваме в рамките на годината затихване и отслабване на негативните здравни ефекти и съответно смекчаване и повече гъвкавост при прилагане на ограничаващи икономическата активност мерки. Подобно развитие ще благоприятства подобряването на стопанската среда, посочва управителят.

В същото време БНБ очаква "обръщане в лихвения цикъл", дължащо се на това, че централните банки ще свият в голяма степен или прекратят пакетите стимули, наричани на жаргон печатане на пари. "Тези процеси, които глобално ще протичат с вариращ интензитет и различни инструменти на централните банки, в голяма степен ще формират финансовите условия и в нашата страна", посочва управителят.


Допълва, че след политическата несигурност от миналата година вече консултативният съвет по приемане на еврото може да работи по приетия план, според който се очаква България да приеме общата европейска валута от 2024 г.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK