Бизнесът предлага таванът за осигуряване да се индексира като пенсиите - с 6.1%

Отляво надясно: Евгений Иванов, изп. директор на КРИБ, Васил Велев, АИКБ, Цветан Симеонов, БТПП, Кирил Домусчиев, КРИБ.

Максималният осигурителен доход, който в момента е 3000 лв., да се осъвремени по швейцарското правило за индексиране на пенсиите от 1 юли, вместо да се вдига до 3400 лв. от 1 април, както планира правителството.

Тази позиция ще защитават четирите работодателски организации - Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), на утрешното заседание на съвета за тристранно сътрудничество, обявиха от организациите на обща пресконференция днес. Утре правителството, бизнесът и синдикатите ще обсъждат проектобюджетите на държавата, здравната каса и държавното обществено осигуряване за 2022 г.

Според министъра на финансите Асен Василев максималният доход, върху който се начисляват осигуровките, трябва да се вдига в синхрон със средната работна заплата. За 2022 г. трябва да е 2.3 пъти от средната заплата през предходната година и така се получава таван от 3400 лв.

Председателят на АИКБ Васил Велев определи като спекулация тезата, че максималният осигурителен доход трябва да е процент от средната заплата. "Ние сме подписали споразумение със синдикатите, че той трябва да се променя по швейцарското правило за индексация на пенсиите", заяви той и попита защо и таванът на пенсиите да не се вдигне също с 400 лв. и да достигне 1800 лв., щом правителството увеличава максималния осигурителен доход до 3400.

От 1 юли пенсиите ще бъдат осъвременени с 6.1%, което означава максималният осигурителен доход от средата на годината да стане 3183 лв.

Според работодателите не само ИТ секторът ще бъде засегнат от по-високия таван за осигуряване, защото всъщност около 200 хил души вземат заплати над 3 хил. лв., а в ИТ бранша работят около 50 хил. души.

Работодателските организации не приемат и сериозния ръст на минималната работна заплата от 1 април на 710 лв. при сегашни 650 лв. "Това е работна заплата, а не социална помощ. Тя трябва да се изработи. Не съществува европейска директива, която да обвързва минималната заплата със средната и да казва, че трябва да е процент от нея", заяви Велев.