Бизнесът видя големи харчове и необясними решения по някои пера в проектобюджета

Бизнесът видя големи харчове и необясними решения по някои пера в проектобюджета

© Георги Кожухаров



По традиция бизнесът критикува отделни текстове и идеи на управляващите, заложени в проектите за държавен бюджет, на здравната каса и на общественото осигуряване, които бяха обсъдени в рамките на тристранния съвет днес.


От представените становища се вижда, че в общи линии големите бизнес организации подкрепят бюджетите, но също така предлагат и своите забележки, някои от които за поредна година.


Такъв е случаят с минималната работна заплата, която след се предвижда да нарасне от 650 лв. на 710 лв., което бе договорено при преговорите за коалиция. Тогава настоящият финансов министър Асен Василев предложи в бъдещ момент този и други показатели да се обвържат със средната заплата за страната, но това все още не е факт. Всички организации изразяват несъгласие заради това, че повишението няма реална обосновка. Както бе обявено още в началото на седмицата бизнесът единодушно възразява и срещу намерението на управляващите от 1 април да повишат максималния осигурителен доход на 3400 лв.




Промишлената палата (БТПП) напомня за продължаващата тежест за бизнеса заради плащането на първите три дни болнични. "Тази мярка беше временна само за 2010 г. и оттогава вече за дванадесета поредна година се планира продължаване на действието й", посочва организацията. Настоява от името на членовете си да бъде възстановен старият режим, при който работодателите плащат само първия ден, а впоследствие това да отпадне заради това, че хората плащат осигурителни вноски, които би трябвало да покриват този разход.


От ключово значение за палатата остава въпросът за еднаквото третиране на осигурителната тежест по отношение на държавните служители и наетите в частния сектор.


БТПП обявява и че е "категорично против" заложеното отрицателно салдо на бюджета. "Не бива COVID кризата да се използва за прекомерно разходване на публичен ресурс, в ситуация на сериозни предизвикателства за икономиката", посочва в позицията си организацията. Тя е против и правителството да разпределя толкова висок дял от БВП като настоява той да се свали до 35%.


Българската стопанска камара (БСК) напомня позицията си, че е по-добре да се заделят повече пари за доболнично здравеопазване, а не за болнично, когато и вече е късно за някои случаи. Организацията изчислява и че размерът на осигурителните вноски, които прави реалният бизнес, е средно 101 лв., а тези за осигуряваните от държавата е около 34 лв. "От години размерът на осигурителните вноски, които държавата прави за осигурените от нея лица (пенсионери, деца, безработни, учащи се), не съответства на разходите, които се правят за тях", посочва организацията.


Тя отбелязва и че хем се увеличава максималният осигурителен доход, хем се запазва таванът на пенсиите. Призовава социалните обезщетения да се обвържат с максималния осигурителен праг.


Според организацията с подобни мерки като повишението от 650 на 710 лв. на обезщетението за втората година от майчинството се реализират грешни политики. Вместо да бъдат осигурени достатъчно места в детски градини и ясли, майките (които най-често ползват този вид отпуск) се задържат извън пазара на труда, като по този начин губят квалификация и трудови навици, мотивира позицията си камарата.


Те недоумяват и защо в доклада на НОИ при определяне на средния размер на пенсиите са посочени суми със и без ковид добавка. "Обръщаме внимание, че ковид добавката не е пенсионно плащане. Подобни сравнения само създават объркване у правоимащите лица, както и очакване за неотменяемост с времето", посочва камарата.


Камарата намира за смущаващо и това, че в рамките на една бюджетна година в страната ще се прилагат три различни бюджета - един в периода януари - март, втори в периода април - юни и трети в оставащите 6 месеца на годината. Това създава среда на непредвидимост и несигурност за инвеститорите и бизнеса, казват в позицията си от камарата.


Конфедерацията на работодателите и индустриалците прилага само становище по бюджета на здравната каса. То се отнася до парите за лекарства, които са частично или напълно пращани от здравната каса. В него се посочва, че и със сегашния проект на бюджет не се разрешава проблема с недостига на средства които да покриват всички разходи за т. нар. реуимбурсни лекарства. Така според конфедерацията отстъпките и компенсациите за тези лекарства, правени от бизнеса, от 80 млн. лв. през 2016 г. нараснат до 270 млн. лв. за 2021 г. Посочват, че текстовете в Закона за здравното осигуряване непрекъснато поставят под риск компаниите да са на загуба от доставянето на тези лекарства.


Асоциацията на индустриални капитал (АИКБ) изразява несъгласие с вдигането на минималния осигурителен праг за земеделските стопани до 710 лв., както и от запазването на допълнителното плащане за прослужено време, което нямало аналог в Европа. Дългия отпуск за майчинство както и вдигането на обезщетението за втората година от майчинството също не са одобрени от организацията. Намира, че увеличаването с 25% на обезщетението за безработицата без връзка с размера на осигуровките, демотивира връщането на работа.


На свой ред организацията не одобрява това, че отново се предлага държавният бюджет да е с дефицит. Посочва също, че увеличаването на издръжката на държавните служби противоречи със заявеното съкращаване на администрацията с 15%.


Призовава да се преосмисли решението детските градини и ясли да са безплатни за родителите, тоест да са за сметка на бюджета, защото това няма да реши проблема с недостига на места в тях.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK