Как критерии в "сивата зона" включиха Хърватия в еврозоната и изключиха България

null

© Reuters

null



На 17 юни 2022 г. финансовите министри на еврозоната одобриха членството на Хърватия в еврозоната възоснова на оценки на Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ). И двете институции заключиха, че Хърватия изпълнява условията. Те също така прецениха, че друг кандидат, България, не го прави.


Ако се остави настрани фактът, че България не е имала амбиция да влиза в еврозоната сега, а по план се стреми към това от 2024 г., експерт на Института "Брюгел" посочва конкретни промени, които са направени, за да стане възможно Хърватия, която е имала доста по-големи дисбаланси да успее да отговори на изискванията.


За да се присъединят към еврото, страните трябва да отговарят на критерии за ценова стабилност, стабилни и устойчиви публични финанси, ниски дългосрочни лихвени проценти и стабилност на валутния курс, припомня той. Техните закони също трябва да предвиждат независимост на централната банка.

Докато Хърватия се смяташе за изпълнила необходимите условия, България не успя да постигне ценова стабилност и съответното законодателство за централната банка. Експертът отбелязва, че Хърватия също би се оказала неотговаряща на изискването за ценова стабилност без дискреционна корекция, свързана с избора на страни за сравнение, която е направена в оценката.

Трябва да се отбележи, че от гледна точка на макроикономическото развитие и капацитета за приспособяване при фиксиран валутен курс и двете страни са готови да влязат в еврозоната, посочва експертът и подчертава, че всъщност представянето на България е особено впечатляващо: при фиксиран валутен курс страната коригира дефицита си по текущата сметка от 22% от БВП през 2008 г. до близка до баланса стойност, отчетена през 2010 г. като в периода до 2021 г. средно се поддържа малък излишък.




Световната финансова криза беше последвана от стабилен икономически растеж и експортните резултати на България бяха подобни или дори по-добри от Чехия, Унгария и Полша, които се възползваха от възможността за обезценяване на валутния курс след 2008 г. Експертът отбелязва и че Брутният държавен дълг на България е 25% от БВП през 2021 г., третата най-ниска стойност в ЕС след Естония и Люксембург.


Междувременно Хърватия имаше по-големи трудности да се приспособи след глобалната финансова криза, но в крайна сметка го направи при строго управляван режим на обменния курс, което е окуражаващо за представянето на страната в еврозоната, се отбелязва в публикацията.


Преди да се присъединят към механизма на обменния курс (ERM II), България и Хърватия трябваше да изпълнят различни изисквания, включително реформи в управлението, а Европейската комисия и ЕЦБ оцениха, че България и Хърватия правилно са приложили тези реформи. И двете страни се интегрираха в Единния надзорен механизъм от влизането им през 2020 г. и техните банкови системи са силни.

Някой може да приветства решенията на Европейската комисия и ЕЦБ да използват "сивата зона" при тълкуването на критерия за ценова стабилност, за да позволят на Хърватия да се присъедини през 2023 г. Но това не трябваше да се прави по начин, който да попречи на България да се присъедини, отбелязва експертът.

Според него този случай отново подчертава необходимостта от преосмисляне на тълкуването на критерия за стабилност на цените, така че да може да се прилага последователно, без необходимост от дискреционни корекции. В тази публикация в блога преглеждам обосновката на Комисията и ЕЦБ за изключване на две държави от изчисляването на критерия за ценова стабилност и разглеждам какви биха били последиците от алтернативния избор.


Как Хърватия спечели, а България загуби?


Договорът за ЕС изисква ценовата стабилност да се измерва чрез сравняване на процента на инфлация в страна кандидатка с този в "трите най-добре представящи се държави-членки по отношение на ценова стабилност".


За Хърватия и България Комисията и ЕЦБ "изпуснаха" две от страните в сравнението, които обикновено се считат за най-добре представили се, като ги замениха със страни с по-високи нива на инфлация, пише авторът. Това е възможно, защото договорът не дефинира концепцията за "най-добре представящите се държави-членки по отношение на ценова стабилност", оставяйки място за тълкуване.


Комисията и ЕЦБ определят тази концепция като страни с най-ниски нива на инфлация, с периодични дискреционни корекции. В Комисията и ЕЦБ не предоставят обосновка за този избор. ЕЦБ определя ценовата стабилност като инфлация от 2% за своята рамка на паричната политика. По този начин тя използва различна дефиниция на ценова стабилност за целта на паричната си политика (2%) и за оценка на пригодността за членство в еврото (най-нисък процент на инфлация). Банката само заявява, че "критерият за ценова стабилност по този начин взема предвид факта, че общите шокове (произтичащи например от световните цени на суровините) могат временно да отдалечат темповете на инфлация от целите на централните банки". И така оставя определението за ценова стабилност за оценката на членството в евро е неясна.


Според автора тук изникват два въпроса: Най-ниските нива на инфлация отговарят ли на "най-добри" резултати и на каква база се правят дискреционни (предоставени на нечие усмотрение - бел. ред.) корекции.


Твърде ниската инфлация поражда рискове. Тъй като ценовата стабилност е основната цел на ЕЦБ и ЕЦБ е определила количествено тази концепция като процент на инфлация от 2%, е трудно да се твърди, че страните с най-ниски нива на инфлация са най-добре представящи се по отношение на ценова стабилност, посочва експертът. Вместо това, считайки, че най-добре представящите се страни са трите държави с инфлация, най-близка до целта на ЕЦБ от 2%, би било недвусмислено определение в съответствие с разпоредбите на договора за присъединяване.


Алтернатива би била да се измерят кандидатите за еврозоната спрямо трите държави с темпове на инфлация, най-близки до средните за еврозоната. Средната стойност за еврозоната е това, което ЕЦБ е в състояние да постигне, когато изпълнява своя мандат за ценова стабилност при специфичните икономически обстоятелства. Страните, кандидатстващи за еврозоната, имат тесни икономически връзки с еврозоната и са повлияни от макроикономическото развитие там, включително и по отношение на инфлацията. Отново, тази дефиниция би била недвусмислена, без да изисква никаква ad hoc корекция.


Едни страни излизат, други влизат във формулата


Данните за инфлацията от април 2022 г., използвани за оценката на Комисията и ЕЦБ, показват, че трите държави с най-ниски нива на инфлация по всички позиции са Малта (2.1%), Португалия (2.6%) и Франция (3.3%), което дава средно 2.6%. При оценката на стабилността на цените Договорът за ЕС предоставя свобода на действие от 1.5 процентни пункта, с които процентът на инфлация в кандидатите за евро може да надвиши средния процент на най-добре представилите се. Така че прилагането на предишната практика на Комисията и ЕЦБ би довело до референтна стойност на инфлацията от 4.1% (2.6 + 1.5). Това би попречило както на Хърватия (4.7%), така и на България (5.9%) да се присъединят към еврозоната през 2023 г.


Но Комисията и ЕЦБ изключиха Малта и Португалия от изчислението, като вместо това посочиха Франция (3.2%), Финландия (3.3%) и Гърция (3.6%) като най-добре представилите се. Това доведе до референтна стойност от 4.9% (средно 3.4% + 1.5), посочва експертът. Малта и Португалия са изключени, защото са сметнати за извънредни. Комисията и ЕЦБ използват едни и същи думи за това решение, което гласи, че нивата на инфлация в Малта и Португалия са "значително под средните за еврозоната" и има "специфични за страната фактори, които не могат да се разглеждат като представителни за процеса, движещ инфлацията в еврозоната". За Португалия се посочва още бавното възстановяване от кризата с COVID-19 заради голямата експозиция към туризма и авиационната индустрия.


Авторът на анализа посочва, че всичко това повдига въпроси.


Първо, изключването на която и да е държава от изчислението се основава на дискреционно решение, тъй като Договорът за ЕС не предоставя никакви насоки за изключване на определени държави.


Второ, обосновката на Комисията многократно се позовава на средната инфлация в еврозоната и също така се позовава на сравнение с други държави-членки. Това подкопава обосновката за разглеждане на трите страни с най-ниски нива на инфлация като най-добри показатели за ценова стабилност. Вместо това обосновката на Комисията би била в съответствие с третирането като най-добре представящите се три държави с инфлация, най-близка до средната за еврозоната. За текущото "упражнение" това ще бъдат Кипър (4.4%), Ирландия (4.5%) и Австрия или Словения (и двете 4.2%), което води до референтна стойност от 5.9%, което би позволило на България да се присъедини към еврозоната от 2023 г. (ако проблемите със законодателството на централната банка бъдат отстранени), допълва авторът.


Трето, обосновките, използвани за изключване на Малта и Португалия, биха могли да бъдат използвани и за изключване на Финландия, Франция и Гърция, а също могат да се приложат аргументи и за други държави. Авторът дава различни примери за това с инфлацията за отделин гурпи стоки в страните-членки.


Игра на системата?


Критерият за инфлация се оценява за едногодишен период. Страните кандидатки за евро може да се изкушат да прибягнат до техники като замразяване на администрираните цени или намаляване на данъците върху потреблението, за да се "натиснат" под референтната стойност: това, което се нарича "синдром на претегляне". Това може да бъде последвано от отмяна на подобни мерки, след като дадена страна се присъедини към еврото.


От първите единадесет държави, които се присъединяват към еврозоната през 1999 г., всички изпълниха критерия за инфлация през 1997 и 1998 г., но шест не успяха да го изпълнят през 2000 г. Подобни големи нарушения се случиха и през следващите години. Независимо дали намерението е да се помогне на потребителите на енергия или да се насърчи въвеждането на еврото, Хърватия прибягва до подобни техники, посочва авторът.


Нежелателно е водещото решение дали дадена страна да се присъедини към еврозоната да зависи от подобни съмнителни дискреционни решения, посочва авторът. Време е да се преосмисли тълкуването на най-добре представилите се страни или като тези, които са най-близо до целта за инфлация на ЕЦБ от 2% или до средната стойност за еврозоната. Последната опция също ще коригира някои от добре познатите недостатъци на този критерий, допълва той.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK