"Грийнпийс" предупреждава: "империята на Ковачки" поставя под риск енергийния преход

Христо Ковачки

© Георги Кожухаров

Христо Ковачки



Нов доклад на българското подразделение на международната природозащитна организация "Грийнпийс" предупреждава, че "съществуващият порочен модел в българската енергетика поставя сериозен риск енергийният преход да се изгуби в лабиринта от сенчести политически и икономически интереси на конгломерата, свързван с бизнесмена Христо Ковачки". Докладът е озаглавен "Осемте кръга на Въглищната империя на "Ковачки".


Анализът на връзките и зависимостите е продължение на разследването "Финансовите мини" на "Грийнпийс", което през 2018 г. описа кръговете от мини и топлоелектрически централи, чиято собственост е скрита зад слоеве от офшорни фирми. Според организацията контурите на "въглищната империя на Ковачки" обаче са много по-широки и обхващат посредници, източващи общинската "Топлофикация София", търговец и верификатор на парникови емисии, пенсионен фонд за инвестиции в топлофикации, застрахователно дружество - "фаворит на държавата", и не на последно място - лобистко сдружение за "зелено бъдеще" на кафявата въглищна империя.


"Грийнпийс" поставят името на Ковачки в кавички, защото го смята за лице на влиятелен кръг от сенчести финансови и политически интереси в енергетиката, без лично да притежава въпросната въглищна империя.


"Зеленото" бъдеще на кафявата въглищна империя




Платформата "От кафяво към зелено" се активира в момента, когато България се изправя пред амбициозната задача да трансформира икономиката и енергетиката си, а за това са предвидени 7 млрд. евро по Плана за възстановяване и устойчивост и Фонда за справедлив преход, се казва в доклада, който отбелязва, че ролята на това сдружение на компании от въглищната империя е да рекламира плановете им за развитие като екологични и благоприятни за хората и регионите. На фона на дългата история на замърсяване на предприятия от този кръг, примерите за лошо отношение към работниците и плановете за горене на отпадъци и биомаса с неясен произход, платформата е подозирана от "Грийнпийс" в користна амбиция за "боядисване в зелено", за да се възползва от щедрото финансиране на енергийния преход.


Въглищната "империя на Ковачки" дължи на НАП стотици милиони


Задължения към Националната агенция за приходите (НАП) на стойност 330 млн. лв. към края на 2020 г. имат 17 компании, идентифицирани като част от този конгломерат, според природозащитната организация. Към същата дата по давност са отписани вземания в размер на 10 млн. лв. НАП е предоставила тази информация в обобщен вид, без разбивка за всяка компания в отговор на запитване на "Грийнпийс" по Закона за достъп до обществена информация.


В кръга компании около въгледобива се поставя и пенсионноосигурително дружество "Топлина", което управлява 293 млн. лв. от вноските за пенсии на работници във въгледобива и енергетиката. "Грийнпийс" напомня, че според Кодекса за социално осигуряване пенсионноосигурителните дружества не могат да инвестират средствата на фондовете си в собствени финансови инструменти и такива на свързани лица. Според организацията "Топлина" нарушава тези разпоредби с близо 13 млн. лева, инвестирани в акции на собствените му акционери "Атоменергоремонт" и "Топлофикация Бургас". Още 14 млн. лева дружеството влагало в други привидно несвързани компании от същия кръг: топлофикациите в Русе, Плевен и Бургас, както и в ТЕЦ "Бобов дол" и "ТЕЦ Марица 3".


Регулаторен комфорт за въглищната империя


Подобни практики са възможни заради регулаторния комфорт, осигурен на предприятията от този конгломерат в продължение на години от редица институции като Комисията за финансов надзор, Комисията за енергийно и водно регулиране, НАП, Министерството на околната среда и водите (МОСВ), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), се казва в доклада на "Грийнпийс". В него се допълва, че последно през 2019 г. четирите работодателски организации в България подават сигнал до КЗК за "непазарни търговски практики" на "определени субекти" - всички от въглищната империя на Ковачки. През 2020 г. КЗК постановява, че няма концентрация в енергетиката, защото чуждестранните физически лица - собственици на фирмите, притежаващи българските предприятия, нямат други активи в България.


През същата година ТЕЦ "Бобов дол" опрощава заеми за 31 млн. лв. на британските собственици на други привидно несвързани предприятия от въглищната империя. 22 млн. лв. са вземания на "Бовард" - собственик на "Топлофикация - Бургас", а други 9 млн. лв. - на "Каталанд", собственик на "Топлофикация - Плевен" и "Топлофикация Русе". Това спестява на ТЕЦ "Бобов дол" 3.1 млн. лв. корпоративен данък, уточняват от природозащитната организация.


"Енергийната трансформация е ключова за общите ни усилия за овладяването на климатичната криза и съхраняването на планетата. В държава като България е от ключово значение средствата от Европейския съюз и от националния бюджет да осигурят сигурно и чисто бъдеще на общностите, които живеят с последствията от въглищната индустрия, а не да помагат за възпроизвеждането на система с много пороци", коментира Десислава Микова от "Грийнпийс" - България.


ТЕЦ "Брикел" и ТЕЦ "Марица 3" замърсяват


От отговор на депутатски въпрос на министъра на околната среда Борислав Сандов стана известно, че свързваната с Ковачки ТЕЦ "Брикел", която се намира в град Гълъбово, замърсява района, като не изпълнява комплексното разрешително за дейността си (издадено през 2021 г.) в частта емисиите на вредни вещества да се изпускат "организирано през изпускащите устройства".


В края на миналата година МОСВ беше осъдено окончателно да плати на ТЕЦ "Брикел" обезщетение от 25 млн. лева. Върховният административен съд постанови изплащането на обезщетението заради отказа на ведомството през 2012 г. да предостави на дружеството безплатни квоти за емисии на парникови газове.


ТЕЦ "Марица 3", която също е свързвана с Ковачки, към момента е затворена от ековластите, след като Сандов преди близо месец подписа новото комплексно разрешително с по-високи изисквания към работата на централата в Димитровград. Това стана само ден след като Върховният административен съд (ВАС) постанови централата да възобнови работата си.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK