Лято 2022 - случи се нещо "абсолютно неочаквано и парадоксално"

Лято 2022 - случи се нещо "абсолютно неочаквано и парадоксално"

© Лили Тоушек



До 1 септември имаше тоалетна, но вече няма", отговаря на въпроса ми по темата съдържател на плажен бар. От години летният сезон свършва изведнъж с бурята, която връхлита някъде в края на август или първите дни на септември и всичко почти опустява. Поне що се отнася до присъствието на българските туристи и някои обекти.


Това лято, когато светът се отвори за пътувания, вече българите не бяха тези, които спасяват сезона, както бе в първите две лета на пандемията. Много от тях избираха да отидат в предпочитани дестинации като Гърция и Турция.


Сезонът за българския бизнес в туризма обаче получи удар от (не)очаквана посока - германските туристи, които се смятат за определяща група, масово смениха дестинацията.


Къде са германците




Като цяло сезонът протече според очакванията, заложени през пролетта, но основният пазар за туристическото лято в България - германският, претърпя пълен крах. Такава е оценката на Ива Грошев, управител на "МТС България". Оценява спада в броя на германските туристи на 40-45% - "нещо абсолютно неочаквано и парадоксално". Дава пример с чартърите на бургаското летище, където тези от Чехия са били повече от германските.


Посочва, че този конкретно срив е най-болезненият за българския туризъм, защото Германия е не само източник на много на брой гости на местните курорти, но и на много нощувки. "Плюс, че като цяло германските туристи са донякъде лакмус за нивото на туризма", добавя той. Където няма такива туристи, започват да доминират други, но те не са първичните, а обичайно следващите германците, които, като разработят някоя дестинация, и всички ги следват, допълва туроператорът.


Три месеца след началото на войната туристите набират смелост за ваканция в България
Три месеца след началото на войната туристите набират смелост за ваканция в България


Той не е склонен да отдаде този немалък проблем, особено ако се прояви и през следващите лета, на страха от войната. "Бих го отдал изцяло на това, ако България се движеше обратно на всички останали. Всички останали дестинации - Испания, Италия, Гърция, Египет дори, който не е особено търсен през лятото, са на плюс спрямо 2019 г., а в България е точно обратното", аргументира мнението си той. Допълва и че ако през ранната пролет войната близо до България е била основната спирачка за почивка на Черно море, то през май проучване сред германците нарежда войната на доста по-задно място за сметка на фактори като инфлацията и икономическата несигурност.


От друга страна браншът отчита, че Турция в опит да навакса липсата на туристи от Русия, Украйна и Беларус, е излязла с агресивни оферти точно на германския пазар. Така ценово пакетите са се изравнили с тези в България при доста по-високо качество на продукта. "И ако човек трябва да избира пред България с време, което не е особено добро в крилата на сезона, и с неособено високо качество, ако е имал колебания, е избрал Турция", обяснява Грошев.


Германските туристи основно се притесняват от войната, обаче смята Калин Сутев, представител на един от най-големите германски туроператори - DER Touristik Deutschland, в чиято група влиза и компанията ITS. Той също отчита стратегията на Турция. "Заради тези 6-7 млн. гости, които загубиха от Русия и украинския пазар, се опитаха по всякакъв начин ценово да атакуват западноевропейските пазари", обяснява той.


Допълва, че вече е започнало записването за идното лято за чартърни програми от няколко германски летища като в средата на октомври ще се види дали по същия сценарий ще върви и следващото лято.


Според него този спад е видим и в други страни като Франция и групата от Бенелюкс, които обаче не са определящи за разлика от германския.


Какво да се прави


Министерството на туризма също отчита спада при германските туристи. "Моето лично виждане е, че летният сезон беше добър....на германския пазар възстановяването върви с по-бавни темпове, но и там се отчитат 20 на сто повече туристи от миналата година", посочва служебният министър Илин Димитров преди седмица, цитиран от БТА. "В добри години са идвали около 700 хиляди германци, тази година ще са около 250 хиляди", посочи той. Изрази надежда през идната година да бъдат достигнати и надминати нивата от 2019 г.


"Дневник" изпрати въпроси на ведомството, свързани с оценките му за летния сезон и нуждата от конкретни мерки, но отговор не бе получен.


За Калин Сутев този спад - от 50% спрямо 2019 ., ще бележи или края на негативния период, започнал с пандемията и утежнен от войната в Украйна, или ще е началото на нов. Ако това се остави на самотек, ще станем свидетели на началото на нова тенденция, предупреждава Иван Грошев. Напомня, че Германия е "много лоялен" пазар по отношение на туризма.
Отбелязва, че ако продължи ситуацията, в която отсъстващи ще са германските туристи, а доминиращи ще са от Полша, Чехия, Румъния и като цяло от Югоизточна Европа, то те самите ще се запитат какво правят на място, където ги няма германците. "А щом германците ги няма, няма причина и англичаните да останат", добавя той.

Мисля, че трябва да направим много сериозен анализ, не само на ниво туроператори, а хотелиери, министерството и всички участници по веригата, смята Грошев.


Сутев анализира, че информацията за мини в Черно море през пролетта, цените и липсата на субсидии за големите туроператори въпреки първоначалната заявка за това, са изиграли негативна роля на германския пазар. Заложените и в бюджета 35 евро субсидия на турист в чартър впоследствие са отпаднали за туроператори, получили като група помощи и в други страни в ЕС. Решението е взето след като компаниите дори са изпратили нужните документи за одобрение. Сутев определя този обрат като "абсолютен абсурд и недопустима промяна", превърнало тази обещана субсидия в "лъжа и измама". Посочва, че това е тежък удар върху туроператори, които влагат милиони евро авансово, за да може да започне изобщо летателната програма по дадена дестинация. Заради такава несигурност и при продължаваща война, той не знае дали може ясно да се каже какви ангажименти ще бъдат поети за идното лято. Ясно е, че вземащите решения няма как да поемат отново тази тежест на плещите си без ясен ангажимент на държавата, подчертава той.

Лято 2022 - случи се нещо "абсолютно неочаквано и парадоксално"

© Лили Тоушек


Държавата не просто може, а трябва задължително да направи нещо по линия на маркетинга, за да може да възстанови интересът към дестинацията, смята Сутев. "България е популярна и обичана от германците и се свързва основно с това, че е сравнително изгодна спрямо нашите конкуренти", отбелязва той. Допълва, че "нашата клиентела" е основно тази, която се очаква да бъде най-засегната от предстоящата икономическа криза. Според него шансът е България да спечели от ценовото си предимство, защото макар и инфлацията да е довела до повишение на цените и в другите страни, то при тях това е започнало от по-висока база, тоест не е толкова значително.


Посочва, че в рамките на асоциацията на агенциите за пристигащи туристи многократно е предлагана маркетинг стратегия на всяко ръководство на ресорното министерство, но обичайно идеите са отхвърляни заради ограниченията на Закона за обществените поръчки. Причината е, че браншът има изисквания в кои конкретно канали какво да се рекламира. Сутев допълва, че след като в други страни от ЕС са успели да приложат това без да има пречат общоевропейските правила за обществените поръчки, явно и тук е възможно по законодателен път. "Никой не трябва да смята, че без ефективна и качествена съвременна реклама можем да станем разпознаваеми", заключава той.


Допълва, че липсата на такива адекватни мерки обезмисля труда и инвестициите на хотелиерите през последните години, които са развивали конкурентен продукт.


За Даниела Стоева, управител на агенция за културен туризъм "Тандем травел", въпросът какво да се прави не е лесен. Закратко тя бе зам.-министър на туризма при предходното служебно правителство. "Нямам еднозначен отговор, но мисля, че ние като бизнес може да работим по-добре, защото сме малко "орел, рак и щука" - всеки изхожда от себе си", посочва тя. Според нея така може да се постигне по-добра цена на продукта без това да навреди на качеството. Другото важно според нея са имиджовите за българския туризъм кампании, в което смята, че страната изостава значително спрямо конкуренцията.


Грошев пък цитира експерт от Министерството на туризма, дошъл от бранша, който споделя, че в новото му служебно качество за пръв път е в ситуация да прави маркетинг за продукт, върху чието създаване няма абсолютно никакво влияние.

Лято 2022 - случи се нещо "абсолютно неочаквано и парадоксално"

© Лили Тоушек


Според Диляна Цонева, председател на Регионалната туристическа камара в Бургас, трябва да се наблегне на дигиталния маркетинг, в който да се изтъква качеството на туристическите услуги, на спокойствието в страната и да се рекламират повече красиви места в България.


Инфлацията във времена на ниско качество


Заради цената на тока и последвалата инфлация очаквано всички коригираха цените нагоре. Но се оказва, че има и спекулативен елемент. "Виждам голям опортюнизъм в бранша", коментира Грошев като посочва, че масово не се търси повишение на качеството успоредно с поскъпването, а по-скоро от какво могат лесно да се изкарат пари. "Когато нещо не върви, не се замисляме защо и какво да правим, а решаваме, че ще се впуснем в друго, което върви". Дава за пример залагането на румънския пазар или хотелиери, които за да не влагат никакви усилия, са работели с руски лагери. "Децата са по четири в стая, храниш ги с компот и правиш големи маржове", описва той.


Трябва да решим дали да караме по наклона докато свърши или да вземем мерки.



Според него твърде много хора в бранша повтарят мантрата, че каквито са цените, такова е и обслужването с внушението, че ги поддържат максимално ниски. Дава пример със свое посещение на ресторант в Созопол, където цените били като във Франция, а качеството нямало нищо общо. Напомня, че опитът от предните кризи показва, че хората може да съкратят престоя си по време на ваканция, ако нямат предишния бюджет, но не жертват качеството.


Смята, че "никой не е станал голям" от съкращаване на разходи и трябва да се правят инвестиции - в качество, в обучение на персонала. "Малкото хора, които правят нещата както трябва и предлагат страхотен продукт, правят добри печалби и генерират добри цени. Те ще могат да защитят повишени цени и догодина. А ако един "евтин" продукт поскъпне с 25% догодина, кой ще го плати", пита той.


Допълва, че туристическият продукт трябва да надскочи нивото на задоволяване на биологичните потребности, защото никой не идва да се храни и да се наспи, а всеки има нужда да преживее нещо.


Диляна Цонева отбелязва, че с колегите й винаги са апелирали туристите да се поинтересуват къде отиват и какъв продукт да очакват срещу цената. "Когато е информиран, тогава може да има претенции, ако нещо не му е предоставено спрямо очакванията", казва тя. Смята, че голям процент български туристи тръгват без да съберат информация предварително.


Смята, че през последните години качеството е значително повишено, защото поради пандемията останалите да работят в сектора са предимно качествени кадри. "Ако няма качествена услуга в тези времена, в които се опитваме да оцелеем, няма да има туристи", заключава тя.


Даниела Стоева отбелязва, че няма лошо България да предлага скъп продукт, но цената да е адекватна на качеството. "Винаги съм се стремяла да не продаваме евтин продукт, но той да бъде качествен. Качеството доста трудно се постига и според мен основната причина това да е така е големия отлив на хора, които работят в цялата верига от услуги в туризма, защото има доста некомпетентно обслужване във всичките сектори", анализира тя. Допълва, че тъкмо това привлича българите да почиват в чужбина, а в чужбина, ако изощо се публикува нещо за България, то е негативно. Това според нея налага да се работи на национално ниво, с различна стратегия по пазари.


Румънци, британци и повече поляци


Хората от бранша са с различни оценки за това как е миналото лятото. Някои хотелиери в Слънчев бряг изпращат добро лято като финансови показатели като са се радвали на голям брой британски туристи. Тези, които отново са разчитали на индивидуални туристи, не са така доволни. В същото време и без това късият сезон в България тази година започна късно и приключи рано, казва Диляна Цонева за картината по Южното Черноморие. В допълнение на това българите, които спасиха предходните две лета на юг, особено през 2020 г., сега са се възползвали от отварянето на света и са почивали в чужбина.

При по-големите бази по-добре са се представили на юг ол инклузив хотелите, чиято основна аудитория са чуждестранните туристи. В Поморие и на юг от Бургас по-малките бази са имали също добра заетост


За разлика от предишни две години на непрекъснат ръст на поляците, това лято той е в застой и при чартърни програми от пет града, повече са били пристигналите индивидуално. За сметка на това по-видим ръст има на гостите от Чехия.


На север традиционно добре е представена групата на румънските туристи. Но пък там отчитат и сериозен ръст на полските гости. От почти 2 г. във Варшава работи и туристически център на България.


Резултати на английския пазар тук изглеждат като махало - от минус 10% спрямо последната нормална година, през нула (тоест колкото тогава) до плюс 10% за някои бизнеси. Чешкият пазар е добре представен като броят на чартърите от там надминава това лято на тези от Германия, казва Иван Грошев.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK