Калоян Стайков: държавен контрол над "Лукойл" има смисъл, ако е добре преценен

Калоян Стайков: държавен контрол над "Лукойл" има смисъл, ако е добре преценен

© Надежда Чипева, Капитал



Въвеждането на държавен контрол върху рафинерията на "Лукойл Нефтохим" е непазарна мярка, но може да има полза от нея, ако бъде добре обмислена. Това коментира пред БНТ Калоян Стайков, главен икономист на Института за енергиен мениджмънт.


В сряда енергийната комисия на Народното събрание одобри на първо четене проект на "Демократична България", който дава възможност държавата да има "особен търговски управител" в рафинерията на "Лукойл Нефтохим Бургас". Стайков посочи, че ако държавата реши да поеме контрола върху компанията само с аргумент че ще се справи по-добре, то това е проблем. Съвсем друга е ситуацията, при която рафинерията спре работа, защото й е забранен износът, даде пример той.


В същото време изрази изненада, че такава стъпка отдавна не е обмисляна и предприета, като се има предвид, че рафинерията в Бургас работи с голяма печалба, без да внася данъци.




Ако тази стъпка ще доведе до оптимизиране на разходите на компанията и намаляване на цените, може да се мисли, това не е пазарна мярка, но и ситуацията не е пазарна както по отношение на доставките, войната и политиката на компанията. "Добре замислена мярка или идея винаги може да бъде опорочена с лошо написани текстове", предупреди той.


Пред "Нова телевизия" Никола Янков, икономист и управляващ съдружник в "Експат капитал", посочи, че според него "Лукойл Нефтохим България" може да бъде накарана да си плаща данъците и без да се минава през фаза национализация. "Това по-скоро създава усещане в големите компании у нас, че може да са следващите... Ефектът ще е охлаждащ ентусиазма на инвеститорите, защото никой не иска държавата да му вземе бизнеса по всяко време", смята Янков. И допълни, че по всяко време е могло "Лукойл" да бъде накарана да плаща данъци в България.


В коментар на обсъжданата в Европейския съюз идея да се сложи таван на внасяния руски петрол икономистът Калоян Стайков също отбеляза, че по принцип това е непазарна мярка и обичайно слагането на таван на цените води до недостиг на съответния продукт и поскъпване. А идеята на мярката е да се ограничат приходите на Русия и същевременно да поевтинеят горивата, които подхранват инфлацията.


Не изключва, ако се наложи този таван, да има ответна мярка от Русия, подобна на тази с газа, като спре да внася в ЕС.


Дори да се въведе таван, Стайков не очаква особен ефект от това върху цените на горивата в България, тъй като и в момента не се усеща отстъпката, на която се продава руският петрол - от 20-30 долара. "Руската компания обира цялата печалба, до потребителите нищо не стига и за нас няма голямо значение кой сорт ще се внася", обясни икономистът.


Регионалната цена на горивата е много близка до българската, поради което евентуално намаляване на работата на рафинерията може да доведе до допълнителен внос, който ще е на същата цена, анализира Стайков.


Напомни, че идеята на дерогацията, която получиха България и други страни, от забраната за внос на руски петрол в ЕС, влязла в сила от 5 декември, е, от една страна, да се опази местният пазар от срив и, второ, да се осигури време за намиране на алтернативни доставки. "Има алтернативи, въпросът е с какви темпове добивните компании могат да осигурят доставките и да се изчисти логистичният проблем, който не е за пренебрегване", посочи той.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK