
© Надежда Чипева, Капитал
Едва 10% от българите твърдят, че се чувстват добре информирани за въвеждането на еврото като 42% от тях подкрепят тази стъпка. Сред бизнеса 30% се смятат за добре информирани. Всеки втори гражданин не подкрепя приемането на еврото, но почти 30% биха променили мнението си, ако получат адекватен отговор на притесненията си.
Това показват данни от национално представително проучване за нагласите на гражданите и бизнеса спрямо еврото, проведено от "Алфа рисърч" по поръчка на Министерството на финансите. То е от периода 1-17 ноември и сред 1200 души, а сред бизнеса обхваща 500 фирми от представителни по големина, по регион и отрасли бизнеси като на въпросите са отговаряли хората, които взимат решенията.
По план България трябва да приеме еврото от 2024 г., но не е сигурно, че ще успее да изпълни всички изисквания дотогава заради политическата нестабилност в страната. Въпреки увеличаващия се скептицизъм и сред политиците за това дали България трябва да влиза сега в еврозоната, неотдавна Народното събрание задължи правителството да работи ускорено по подготовката.
Общо 32.8% от българите по-скоро одобряват приемането на еврото като 15% напълно, а 18% - по-скоро одобряват. Очаквано при бизнеса две трети (64%) одобряват, от които 46% - напълно. Една трета - 33%, са бизнесите, които не одобряват. "Тази висока степен на подкрепа е пряко свързана с ефектите, които бизнесът очаква въвеждането на еврото да окаже върху него и върху икономиката на България", коментира Боряна Димитрова, управител на "Алфа Рисърч".
Без изненада сред очакваните негативи анкетираните граждани посочват опасенията си, че при приемане на еврото цените ще бъдат повишени автоматично - 68.7%. Според Димитрова ако се преодолее това конкретно притеснение, то ще има повече позитивно настроени за приемане на еврото.
От риск от измами и изкуствено завишение на цените се притесняват 57% от хората и 58% от бизнеса. Социологът анализира, че ако по въпросите, свързани с приемането на еврото по-голямата част от бизнеса е подкрепяща, то при въпросите, свързани с опасения от негативни ефекти, резултати с тези на гражданите се изравняват.
Една трета от хората и 50% от бизнеса смятат, че негативните ефекти са преодолими и краткосрочни. А 28% от хората биха променили отношението си към приемането на еврото, ако видят овладяване на тези негативни ефекти. Това декларират и 23% от бизнеса.
Най-неинформирани и с най-много опасения са хората от най-малките населени места и тези с ниска степен на образование. Министърът на финансите Росица Велкова обяви, че предстои среща с Националното сдружение на общините, на която ще се обсъди как да бъде информирано населението по места.
Предстои до края на март и създаването на сайт, както и откриването на безплатна телефонна линия за въпроси, свързани с приемането на еврото.
Въпреки резервите сред обществото за приемането на еврото в практичен план данните са по-различни - през последната година 44% от гражданите са ползвали поне веднъж евро за плащания, при бизнеса процентът е 75. Всеки десети е ползвал общата европейска валута за да спестява в нея, при бизнеса - 23%.
Гражданите също така са ползвали еврото, за да обявяват по-висока стойност на имот или автомобил, които подават. Димитрова коментира, че явно много граждани с разума си не гласуват за еврото, но с действията си го подкрепят. Общо 58% посочват, че смятат, че лесно ще се адаптират към боравен с еврото.
Общо 55% от анкетираните очакват отговори на въпроси, свързани с това кой следи за измами, 47.2% искат да знаят как се определя курсът, по който се обменя еврото, 46% - къде да се сигнализират за некоректни търговци, дали може да се плаща и в двете валути - 39.6%, и т. н.
Димитрова анализира, че ако има по-бърза реакция на възникнали затрудения и въпроси, може да се очаква нормална обществена подкрепа, която да се увеличава във времето. Организационни проблеми по въвеждането и информационни дефицити може да засегнат и съществуващите обществени нагласи.
Сред бизнеса основната част от опасенията, особено на най-малките фирми, са свързани с това, че преките конкуренти може да се възползват от приемането на еврото по начин, който да доведе до некоректни и влошаващи нормалната конкуренция практики. Министърът на финансите Росица Велкова коментира, че очаква до средата на януари парламентът да приеме окончателно промени в 4 закона, които отразяват ангажименти на България по пътя към еврозоната - в Кодекса за застраховането, свързан с "Гражданската отговорност" и прилагането на обезщетенията при инциденти в чужбина, в Търговския закон, в Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за БНБ.
До края на годината пък се очаква да бъде разработен вариант на законопроекта за еврото като през януари ще бъде неформално съгласуван с бизнеса, а в началото на февруари се очаква да бъде публикуван за обществено обсъждане.