"Уникредит" очаква плитка рецесия и възстановяване от лятото за Югоизточна Европа

Сред причините за необичайната рецесия, през която преминава през тази зима регионът на Централна и Източна Европа, са спадът на покупателната способност и външното търсене, затягането на условията за финансиране и по-ниските фискални разходи. Това посочват в анализ на ситуацията икономистите на "Уникредит". Те участваха в дискусионен панел в рамките на конференцията на "Юромъни" Euromoney "ЦИЕ: Преодоляване на икономическите и геополитически шокове", проведена във Виена тази седмица.

"Очакваме възстановяване на икономиките на Централна и Източна Европа през втората половина на тази година, ако има възстановяване в страните от еврозоната", анализира Дан Букша, главен икономист за Централна и Източна Европа, цитиран от банката.

Допълва, че през първото полугодие се очаква плитка "и да се надяваме" краткотрайна рецесия. Допълва, че голяма част от потребителите са песимистично настроени, но са в добро финансово състояние. Освен това поръчките в индустрията са устойчиви и има добра възможност за повече чуждестранни инвестиции в региона.

Прогнозата на банката е икономиките от региона, които са в Европейския съюз да нараснат с около 0.5% през 2023 г. и 3.3% през 2024 г., след силния растеж от 4.4% през 2022 г. "Западните Балкани може да изостанат от възстановяването на ЕС и страните от ЦИЕ, тъй като имат по-малък пазарен достъп и финансиране от Европейския съюз", казва още Дан Букша.

Икономистите прогнозират инфлацията да достигне своя връх през първото тримесечие на 2023 г. както в ЕС и страните от Централна и Източна Европа, така и в Западните Балкани. След това фискалните трансфери, строгите условия на пазара на труда и по-високите цени на енергията и храните биха могли да задържат инфлацията над таргетираните от централните банки нива през 2023-2024 г., но тя ще се забави спрямо стойностите наблюдавани през 2022 година.

Икономиките се оказаха по-устойчиви от очакваното

Икономистите на финансовата институция посочват, че икономиките на региона се оказаха по-устойчиви от очакваното в началото на руско-украинската война. Въпреки че потребителите станаха значително по-песимистични, след началото на конфликта, потребителските им навици се промениха само отчасти.

Очаквайки по-високи цени и лихвени проценти, домакинствата започнаха да харчат и заемат средства през първото полугодие на 2022 г. и много от тях изчерпаха спестяванията, които натрупаха през 2020-2021 г. по време на пандемията. Изключение се оказаха държави, в които цените на енергията нарасна с по-бавен темп поради административни мерки и/или където растежът на заплатите последва инфлацията (Хърватия, Чехия, Унгария, Сърбия, Словения), посочват експертите.

Въпреки икономическото забавяне в Европа, поръчките и икономическата активност останаха устойчиви през четвъртото тримесечие на 2022 г., докато вакантните работни места спаднаха под рекордните си стойности в сектори с висока заетост като експортно ориентираната част от преработващата индустрия (електроника, машини и автомобили). Компаниите в строителството и услугите в търговията на дребно до ИТ отчетоха недостиг на работна ръка въпреки очакванията, че бизнесът ще се забави през зимата.

Прогнозата за ръста на българската икономика също се подобрява

В последния икономически доклад на икономистите на "Уникредит Булбанк" прогнозата за реалния растеж през 2023 г. на страната се повишава с 0.8 процентни пункта до 1.3%. Това се дължи на по-слабо от предвижданото преди три месеца забавяне на експорта, както и на по-бавното от очакваното през септември пренасяне на по-високата цена на кредита в еврозоната към българското стопанство.

В същото време удължаването на действието на щедрата схема за подпомагане на потребителите на електроенергия от бизнеса ще способства не само за увеличаване на износа (спрямо прогнозата на банката преди три месеца), но и за известно, макар и скромно, по-ниска инфлация от очакваната от икономистите през септември 2022 г., допълват икономистите.

През 2024 г. те прогнозират реалният растеж на БВП да се ускори до 3.3% поради отслабване на инфлацията, край на периода на влошаването на условията за търговия и известно редуциране на глобалните лихви, спрямо нивата, които се очаква да бъдат достигнати в развитите икономики през предходната 2023 г.