Какво става с инфлацията

Какво става с инфлацията

© Георги Кожухаров



След първоначалното поскъпване на газа и на всички цени по веригата икономистите масово прогнозираха успокояване на цените напролет. Пролетта на 2022 г. Но преди нея дойде войната, с което проблемите се задълбочиха.


Сега вниманието е насочено към момента, в който инфлацията ще спадне до едноцифрена, тоест до размер, от който обичайно никой не се интересува. Но и това вече не е така, защото 3% поскъпване над вече постигнато 20-процентно поскъпване, не е така незабележимо.


Кога и с колко ще падат цените, на кои сектори първо и дали това ще е устойчиво икономистите не се наемат да прогнозират със сигурност.


Първо поскъпналите първи ще поевтиняват




Храните, които поскъпнаха поне в България най-много през последната година, засега се очаква да са и първата група стоки, която ще започне да поевтинява. Очакването на Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика, е тъкмо такова. "Храните поскъпнаха с най-голям процент, така че трябва първо при тях да видим нормализиране", казва икономистът.


Ако пазарът следва тази логика, последни поскъпнаха стоките и услугите в сектора на културата и развлеченията. Ганев казва, че това се обяснява с факта, че те са "последни във веригата" на повишението, което тръгна от енергийните цени.


"Където цените се вдигнаха най-бързо и най-рано, там ще се усети и най-бързо успокояване", казва и Георги Ангелов, старши икономист в "Отворено общество".



Дава пример и с някои крайности, които се видяха през изтеклата година. Такъв е случаят с олиото. "Видяхме, че буквално за дни се създаде изкуствена паника и цените бяха повишени драстично, много повече от необходимото, след което с времето нещата постепенно се наместват", анализира той.


Ново правителство ще означава ли и още инфлация


Отказът на служебното правителство да внесе проектобюджет за 2023 г. в някаква степен оряза разходите, които биха се получили от популистки желания на партиите. И въпросът е ако след предстоящите избори се сформира редовен кабинет, който да предложи бюджет, дали в него няма да намерят място популярни програми за помощ, които биха стимулирали инфлацията.


Интересно е, че лятото и есента имаше голяма истерия как дефицитът ще расте и популизмът ще вдига бюджетните разходи и инфлацията, но реално нищо подобно не се случи, коментира Ангелов. За всеки случай служебното правителство въобще не внесе бюджет за 2023 г., така че допълнително обузда страстите за харчене. В парламента първоначално имаше много идеи да се харчи, въпреки че няма бюджет, но в крайна сметка парламентът се самоограничи и избегна този риск. Така че засега липсата на редовно правителство няма отражение върху цените, отбелязва той.


Петър Ганев очаква в редовен бюджет да има програми, които омекотяват удара на инфлацията върху домакинствата. "Макроикономическият въпрос е какъв ще е мащабът на тези мерки - 1, 2 или повече милиарди и какъв ще е конкретният микс. Дали ръст на пенсиите и минималната работна заплата, или компенсация за определени групи стоки като тези с горивата, дали ще бъде инвестиционна програма", допълва той.


Смята, че по-важното е да не се прекалява с мащаба, индикатор, за което е бюджетният дефицит. "Ако успеем да поддържаме нормални нива на дефицити, това ще означава, че не е толкова голям бюджетният импулс за нарастване на цените", обяснява той.


Откъде идва импулсът


Още в началото на голямото поскъпване икономистите обясняваха, че инфлацията е нещо, което България по традиция внася. Делът на вътрешните фактори в нея е незначителен.


Винаги е комбинация от двата типа, но водещата причина със сигурност е външна, породена и от предлагането, и от търсенето - огромното количество пари, налято в икономиките, което предполагаше инфлация и без война в Украйна, припомня Ганев. Българският принос се вижда през бюджетния дефицит, през подкрепата за доходите - пенсиите и минималната заплата, което на практика стимулира търсенето.

Невижданата инфлация – как се стигна дотук и какво предстои през 2023 г.
Невижданата инфлация – как се стигна дотук и какво предстои през 2023 г.

Като цяло източниците на инфлацията са вносни. Например, през 2022 година дефицитът в българския държавен бюджет намаля (до 1% на касова основа и 2.9% на начислена база), т.е. националната фискална политика не е проинфлационна, допълва Георги Ангелов.


"Нещо повече, България осигурява най-щедри компенсации за цената на тока за бизнеса, което намалява разходите. Но тук е и грешката в политиката - раздаването на щедри компенсации на всички бизнеси, а не само на тези, които са пострадали, коментира икономистът.

Получава се така, че някои сектори вдигнаха цените с оправданието, че токът е скъп, след което получиха компенсации от държавата за същия скъп ток.



Така стана двойно компенсиране, което уж трябваше да намали инфлацията, а се получи точно обратното и само разду свръхпечалбите им, подчертава Ангелов.


Кога ще се види спад


Очакванията от лятото и ранната есен бяха, че в края на годината инфлацията ще започне да се успокоява. Данните засега показват, че през ноември и декември тя остана на едно и също ниво, ако се гледат годишните данни.


В някаква степен видяхме горния лимит на инфлацията - септември. Оттогава има намаление до декември, на е напълно възможно през януари да видим лек ръст, тъй като чисто структурно определени решения за поскъпване се взимат от началото на годината, обяснява Петър Ганев.


Дава пример с таксите на мобилните оператори от началото на годината, с минералната вода и фризьорските услуги. "От януари има поне три неща, които са поскъпнали, извън храните", казва от личния си опит той. Напомня, че все пак става дума за услуги, които се актуализират обичайно веднъж годишно, а някои и веднъж на няколко години и е нормално това да се случи тъкмо в началото на новата година. Не може да се каже точно дали в тези сектори сега се навакса с инфлацията по веригата или има натрупване на фактори.


Но след това вече би трябвало да влезем в период на успокоение, да продължи намалението на темпа на инфлацията. И големият въпрос е кога месечната инфлация ще наближи до 0.5 и 0 процента.



Ганев не се ангажира да каже кога във времето поскъпването ще бъде сведено до приемливи граници. "Трудно ми е да направя конкретна прогноза, но ми се струва, че до първата половина на годината вече постепенно трябва да започнем да виждаме сравнително нормализиране от тези неестествено високи нива", очаква той. Посочва, че тези нива на цените не може да бъдат догонени от заплатите за пръв път от 20 г. насам. "В края на годината ръстът на инфлацията превъзхождаше този на заплатите. Така че това също трябва да се нормализира", допълва той.



Инфлацията беше предизвикана от енергийната криза в Европа - с утихването на кризата ще утихва и инфлацията. Това вече постепенно се случва, цените и на газа, и на тока в Европа намаляват в последните месеци, като това ще се види много по-ясно през пролетта, казва Георги Ангелов. Посочва, че това се пренася и върху цените на други стоки - например, международните цени на храните растяха дълго време (включително подхранени от скъпия газ и торове), но тази тенденция приключи към края на миналата година (цените на торовете се сринаха, съответно поскъпването на храните спря).


Отделно, с вдигането на лихвите от Европейската централна банка еврото поскъпна от есента насам, което също действа охлаждащо на инфлацията, допълва той. ЕЦБ ще продължи със затягането на монетарната политика, което ще сваля инфлацията - тук въпросът е да се уцели правилното дозиране, за да се свали инфлацията, но да не се прекали с вдигане на лихвите, което може да повлияе негативно на икономиката, казва Ангелов.


Критерият за еврозоната е невъзможен за изпълнение


Както е известно едно от изискванията за членство в еврозоната от 2024 г., по което България все още работи ускорено поне според решението на Народното събрание, е равнището на инфлацията. "Смята се, че една държава е изпълнила критерия за ценова стабилност, ако за едногодишен период на наблюдение средният темп на инфлация в нея не надвишава с повече от 1.5 процентни пункта темпа на инфлация в трите държави членки на ЕС с най-добри резултати", е изискването на Европейската централна банка.


Много трудно можем да покрием критерия за еврозоната, защото ако искаме извънреден доклад през юни, той ще обхваща периода приблизително април 2022 г. - април 2023 г., а голяма част от него е минал и знаем, че имаме много по-високи нива - 14-15% за период от 6-7 месеца, напомня Ганев.


"Това показва, че най-вероятно ние не можем да изпълним този критерий, ако не се приложи допълнителен. Но това изцяло зависи от ЕЦБ", допълва той. Последното е възможно, ако банката приеме някои фактори за такива с еднократен ефект.


Напомня, че през ноември половината от страните с по-висока инфлация от България са от еврозоната, а останалите извън нея.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK